Решение № 1717 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201715 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Дес и Ко 1“ ООД, с ЕИК: 200547128, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Опълченска“ № 7, ет. 1, ап. № 1, депозирана чрез неговия процесуален представител адв.

М. И. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 013596 от 28.07.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 4 вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева за това, че на 15.04.2021 г. в гр. Варна, дружеството „Дес и Ко 1“ ООД, в качеството на работодател, е допуснал лицето М.В.П., с ЕГН: **********, изпълняваща длъжността „продавач – консултант“ в павилион, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ II, северно от блок № 46, стопанисван от „Дес и Ко 1“ ООД, съгласно трудов договор № 16/ 17.03.2020 г., да полага труд в периода от 09.04.2021 г. до 16.04.2021 г. вкл., т.е. в продължение на 8 последователни дни, лицето е полагало труд на 09.04, 10.04., 13.04. и 14.04 в работна смяна от 13:00 ч. до 19:00 ч., на 11.04., 12.04, 15.04 и 16.04.2021 г. в работна смяна от 09:00 ч. до 18:00 ч., като не е осигурена непрекъсната седмична почивка в размер на не по – малко от 24 часа, при установено сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец, 1 съгласно Заповед № 7/ 04.01.2021 г. за Правилника за вътрешния трудов ред – нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда.

Дружеството „Дес и Ко 1“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като навежда един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е била допусната техническа грешка в представените от самото дружество в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна документи, в частност график за работа за месец април 2021 г. и отчетна форма за явяване/ неявяване на работа за месец април 2021 г., поради което и не отговаря на действителността приетотото от административно – наказващия орган обстоятелство, че М.В.П. е престирала труд в продължение на 8 последователни дни в търговския обект, стопанисван от въззивното дружество. Дружеството също така посочва, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 09.08.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1715 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Дес и Ко 1“ ООД се представлява от своя процесуален представител адв. М.

И. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария върху липсата на активност от страна на административно – наказващия орган да установи дали в действителност М.В.П. е полагала труд в продължение на 8 последователни работни дни, въпреки изрично наведеното възражение, че е допусната техническа грешка.

Адв. И. моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 09.08.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1715 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник отдел АИПО Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки за неоснователни възраженията за допусната техническа грешка, като според процесуалният представител на въззиваемата страна това твърдение се навежда само и единствено да бъде избегната административно – 2 наказателната отговорност, но не е подкрепено от никакви доказателства.

Началник отдел АИПО Дарина Ошавкова претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Лицето М.В.П. се намирало в трудово правоотношение с дружеството „Дес и Ко 1“ ООД по силата на трудов договор № 16 от 17.03.2020 г., като изпълнявала длъжността „продавач – консултант“ в търговски обект, стопанисван от дружеството „Дес и Ко 1“ ООД, находящ се в ж.к.

„Възраждане“ в гр. Варна.

В периода от 09.04.2021 г. до 16.04.2021 г. М.В.П. полагала труд във всеки един последователен ден, т.е. в продължение на 8 последователни дни, като на 09.04, 10.04., 13.04. и 14.04 полагало труд в работна смяна от 13:00 ч. до 19:00 ч., а съответно на 11.04., 12.04, 15.04 и 16.04.2021 г. в работна смяна от 09:00 ч. до 18:00 ч.

На 23.06.2021 г. св. П. М. М. – инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „Дес и Ко 1“ ООД, като установила от представените отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месец април 2021 г. и графика за работа за месец април 2021 г, че в периода от 09.04.2021 г. до 16.04.2021 г. М.В.П. в качеството на работник/ служител на дружеството полагала труд във всеки един последователен ден, т.е. в продължение на 8 последователни дни.

Приемайки, че с това свое поведение дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда, доколкото не е осигурило непрекъсната седмична почивка в размер на не по – малко от 24 часа на своя служител/ работник М.В.П. в периода от 09.04.2021 г. до 16.04.2021 г. и респ. я е допуснало до работа на дата 15.04.2021 г., на 23.07.2021 г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството на нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 28.07.2021 г. Директорът на дирекция „Инспекция по 3 труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 4 вр. с чл.

414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева за извършено нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на приложените към административно – наказателната преписка писмени доказателства, в частност отчетната форма за явяване/ неявяване на работа за месец април 2021 г. и график за разпределението на смените през месец април 2021 г. на работниците/ служителите в павилиона, стопанисван от „Дес и Ко 1“ ООД, находящ се в ж.к. „Възраждане“ в гр. Варна, като следва да се подчертае, че съдът кредитира именно тези документи, които са представени при първоначалната проверка на св. М..

Следва да се подчертае, че тези таблици са представени на контролните органи в лицето на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна именно от представител на „Дес и Ко 1“ ЕООД и едва след като е установено нарушението, дружеството започва да навежда твърдения, че е допусната техническа грешка в отчетната форма за отчитане явяване/ неявяване на работа за месец април 2021 г. и график за разпределението на смените през месец април 2021 г.

На практика по този начин, с това свое поведение дружеството би желало да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо и няма как да бъде толерирано от съда.

В крайна сметка нарушението се установява именно от отчетната форма за явяване/ неявяване на работа за месец април 2021 г. и график за разпределението на смените през месец април 2021 г. на работниците/ 4 служителите в павилиона, стопанисван от „Дес и Ко 1“ ООД, видно от които лицето М.В.П. е полагало труд всеки един последователен ден в периода от 09.04.2021 г. до 16.04.2021 г., т.е. в продължение на 8 последователни дни, като на 09.04, 10.04., 13.04. и 14.04 е полагало труд в работна смяна от 13:00 ч. до 19:00 ч., а съответно на 11.04., 12.04, 15.04 и 16.04.2021 г. в работна смяна от 09:00 ч. до 18:00 ч., поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за извършено нарушение на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда.

По отношение възражението, че административно – наказващият орган не е положил достатъчно усилия да изясни фактическата обстановка по случая, съдът го намира за неоснователно, доколкото пак следва да се подчертае, че възражението за допусната техническа грешка се навежда едва след съставяне на АУАН, като в самото възражение също така се твърди, че нарушението е извършено за първи път, поради което и очевидно позицията на самото дружество пред административно – наказващия орган не е последотелна, а е изключително вътрешнопротиворечива. Ясно е, че представените от самото дружество вече след съставяне на АУАН писмени доказателства, които изцяло го обладетелстват, представляват писмени доказателства със силно занижена доказателствена стойност, поради които и съдът не им дава вяра.

В крайна сметка се оказа, че лицето М.В.П. живее на много отдалечено място от гр. Варна и един евентуален негов разпит пред съда само би му създало доста лични и материални затруднения, а и съдът си дава сметка, че показанията на Петрова биха били с ниска доказателствена стойност, предвид, че са изминали повече от две години от датата на извършване на административното нарушение.

По отношение вида и размера на наказанието.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и според съда необосновано, е наложил административно наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Дес и Ко 1“ ООД да е санкционирано за 5 подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер административно наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 013596 от 28.07.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в закона минимум от 1500 лева.

Предвид изхода на спора, претенциите и на двете страни за присъждане на разноски се явяват частично основателни.

С оглед уважената, респ. отхвърлената част на жалбата и съобразявайки се с материалния интерес по делото, следва дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна да бъде осъдена да заплати на „Дес и Ко 1“ ООД парична сума в размер на 28, 75 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1715 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, а същевременно следва дружеството „Дес и Ко 1“ ООД да бъде осъдено да заплати парична сума в размер на 75 лева на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, представляващо юрисконсултско възнаграждение в производството по делото.