Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 08.08.2022, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 646/2021
Вид
Решение № 92
Подписан
08.08.2022
В сила
28.02.2023
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Каварна, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20213240100646 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 86 и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “Банка ДСК” ЕАД срещу Д. Р. Д.. и Л. А. М.. с искане да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 934,81 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 1 766,57 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата 32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът излага, че на 01.07.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е подала до РС - Добрич заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците Д.Д. и Л.М., по повод на което е образуваното ч.гр.д № 2345/2019 г. Искането е отхвърлено, тъй като съдът е приел, че няма валидно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост и същата не е настъпила. С разпореждане от 09.08.2019 г. заповедният съд е указал на банката, че в едномесечен срок може да предяви 1 осъдителен иск срещу длъжниците, като довнесе следващата се държавна такса, поради което предявява настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответника Д. кредит в размер на 15 000 лв. съгласно договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 год. със срок на издължаване 120 месеца, който е усвоен изцяло и е започнало погасяването му. Кредитът е бил обезпечен с поръчителство посредством сключен на 15.08.2015 г. с ответника Л.М., договор за поръчителство, с който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия.

Твърди още, че ответникът-кредитополучател е допуснал нередовности при плащането на погасителните вноски за главници и лихви, което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т.18.2 от Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит. Последното плащане по кредита е направено на 10.10.2018 г., в размер на 2,29 лв. Към датата на подаване на исковата молба е била налице забава от 316 дни, като са просрочени 11 месечни вноски по кредита. С оглед обстоятелството, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява по своята същност потестативно право, за чието упражняване законът не предвижда специална форма и ред, ищецът заявява, че с депозиране на исковата молба прави изявление до кредитополучателя Д.Д. и до поръчителя Л.М. за обявяване предсрочна изискуемост на остатъка по кредита, поради настъпили обективни предпоставки за това предвидени в чл. 18.2 от Общите условия. С изложените мотиви моли за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на „Банка ДСК” сумата от 13 934,81 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 1 766,57 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.09.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата 32,61 лв. представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г.; сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, както и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа в цялост предявените искове, като с оглед тяхната основателност и доказаност моли за уважаването им. В депозираната писмена защита излага подробни мотиви относно основателността и доказаността на исковите 2 претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е депозиран от назначения на ответника Д.Д. особен представител - адв. К.И., в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че при подписване на договора и приложенията към него кредитополучателят не е получил ясни правила за индивидулно уговорени клаузи, които са били изготвени предварително, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Прави възражение, че липсва уведомление за обявена предсрочна изискуемост на кредита. На следващо място твърди, че клаузите на чл. 9 от договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са нищожни съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Прави възражение за неравноправност на клаузите по договора определящи начина на формиране на лихвения процент и неговото увеличение, както и за неясни клаузи, описани в Приложение № 9.1 относно промоционалните условия до 31.08.2017 г. Оспорва кумулативното претендиране от ищеца на договорна и наказателна лихва за един и същи период, считано от 10.09.2018 г. до 23.08.2019 г., респ. от 11.10.2018 г. до 23.08.2019 г. Оспорва искането за заплащане на сумата от 120 лв. – разходи при изискуем заем, т.к. в чл. 9.2 е уговорена като разход, който няма да влияе на ГПР.

В съдебно заседание настоява за отхвърляне на предявените искове на основанията подробно изложени в писмения отговор.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Л.М.. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени, поради погасяването им по давност с оглед изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява, че на 15.08.2017 г. между “Банка ДСК” ЕАД” като кредитор и ответникът Д. Р. Д.. като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 15 000.00 лева и срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Между 3 страните е постигната договореност, че кредитът се усвоява еднократно чрез посочена банкова сметка с титуляр кредитополучателя, а падежът за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца съгласно погасителен план. Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8.70% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.432 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описана в Приложение № 2 към договора. Договорено е между страните, че при нарушение на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Страните са постигнали съгласие, годишният процент на разходите по кредита да е 10,38% и може да бъде променян при предпоставките предвидени в общите условия. Съгласно чл. 12 с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, како и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 18 неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, които кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора.

За обезпечаване на задълженията по кредита, на 15.08.2017 г. между “Банка ДСК”ЕАД” като кредитор и ответникът Л. А. М.. е сключен договор за поръчителство, по силата на който последната отговаря солидарно с кредитополучателя спрямо банката за всички задължения по Договор за кредит от 15.08.2017 г.

С исковата молба ищецът е представил сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г. и погасителен план към него, Заявление за ползване на преференциален лихвен процент за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс”, Промоционални условия до 31.08.2017 г. по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителство, Общите условия за 4 предоставяне на кредита за текущо потребление, Договор за поръчителство от 15.08.2017 г. извлечение от счетоводните книги на банката по сметка 0000000024629769 за периода 15.08.2017 г. – 23.08.2019 г.

От приетото като доказателство по делото ч.гр.д. № 2345/2019 г. по описа на РС Добрич се установява, че с нотариални покани изх. № 06-2000765/22.03.2019 г. и изх. № 06-20-00764/22.03.2019 г. на „Банка ДСК” ЕАД, изпратени по постоянния и настоящ адрес на Д. Р. Д.., ищецът уведомява последния, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключен между страните Договор за банков кредит от 15.08.2017 год. в размер на сумата 15 000 лв., отчитан по сметка № 0000000024629769 и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Считано от датата на получаване на поканата цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Длъжникът е уведомен, че Банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство.

От представените два констативни протокола – рег. № 4321/10.06.2019 г. и рег. № 2125/25.06.2019 г. се установява, че при извършените трикратни посещения на адресите не е открит адресата нито лице, което да получи уведомленията. Залепени са уведомления, като в указания двуседмичен срок адресата не се е явил да получи поканата - уведомление. С оглед горното нотариусът е приел на основание чл. 47 от ГПК за редовно връчени поканите.

По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обосновано. От същото се установява, че сумата от 15000 лв. по договор за кредит от 15.08.2017 г. е усвоена от кредитополучателя Д.Д.. Установена е забава от страна на длъжника при плащанията на суми по кредита – 11 месечни вноски, общо 316 дни. Размерът на просрочените суми към датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019 г. е общо 2452,98 лв. Размера на дължимата главница към 23.08.2019 г. е 13934.81 лв.; на договорната възнаградителна лихва, начислена върху дължимата главница е 1766,57 лв., а на дължимата лихвена надбавка за забава – 32,61 лв. Вещото лице е изчислило, че към датата на връчване на препис от исковата молба 08.06.2020 г. дължимата 5 главница е в размер на 13934,81 лв., договорната възнаградителна лихва е в размер на 4647,79 лв., а дължимата лихвена надбавка за забава е в размер на 102.17 лв. По кредита е начислена такса „разходи при изискуем кредит”, съгласно тарифата на Банка ДСК в размер на 120 лв.

Въз основа на така установените факти, Каварненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

С оглед изложените факти и направено искане настоящият състав на съда приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 86 и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор за потребителски кредит, като и договор за поръчителство, изпълнение на поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата по договора за кредит на първия ответник, изпадането в забава на длъжниците, осъществяване на предпоставките по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на ответниците за последното и размера на претендираните вземания.