Определение № 912 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 вр. чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД срещу Разпореждане 102044 от 27.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 35260/2025 г. по описа па СРС, 82 с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника П.Р.В. за сумата в размер на 39,99 лв., представляваща такси, начислени за периода 16.08.2022 г. – 12.04.2024 г.

Частният жалбоподател счита атакуваното разпореждане на СРС за неправилно,приемайки,че клаузата за дължимата такса е договорно закрепена и е законосъобразна.

Моли съдът за отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за сумата в размер на 39.99 лв.- дължима договорна такса за поддържане на платежен инструмент.

Претендира разноски в размер на платената държавна такса.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като с нея е атакуван съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл.413,ал.2 ГПК, предявена е от процесуално легитимирано лице, в предвидения чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Като цесионер „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е поискал от съда издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу П.Р.В.

За да постанови обжалвания акт Софийски районен съд е приел, че претендираната 1 сума за такси по договора представлява допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е неоправдано длъжникът да заплаща допълнителни суми. Наличието на подобна клауза според състава на първостепенния съд води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.

В процесния договор за кредитен лимит по револвираща кредитна карта изрично е посочено,че картодържателя дължи такса за поддържане на картата в размер на 24 лв. годишно. Сумата от 39.99 лв. дължима периода от 16.08.2022 год. до 12.04.2024 год. е начислена съгласно чл.7 от договора.

Според настоящия състав няма основания съда да приеме,че въпросните договорна клауза страда от порок, който да я направи недействителна. В самия съдебен акт на Районния съд освен общи изложения не е посочено точно какъв конкретен и съществен порок и на какво правно основание следва да се приеме за нищожна начислената такса, като се има предвид, че нищожността е най-тежкия порок на сделка в облигационното право, който порок води до това да се възприема като изначално „правно нищо“.

Внимателния прочит на процесния договор не дава основание да се приеме наличието на такъв порок относно уговорките за заплащане на такса за поддържане на платежния документ-кредитната карта.В случая следва да се отчете и спецификата на кредитния инструмент-става въпрос за револвиращ кредит до 1000 лв.,който на практика се усвоява като размер по усмотрение на кредитополучателя чрез плащания или тегления от кредитната карта и таксата по поддръжката е на практика е такса по поддържане на самата сметка.

При гореизложеното разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а жалбата уважена .

Доколкото настоящето производство не слага край на заповедното такова претенцията за разноски е преждевременно и такива не следва да се присъждат.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане 102044 / 27.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 20251110135260 по описа па СРС, 82 с-в и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД против П.Р.В. с ЕГН: ********** за сумата от 39.99 лв. – общ размер на дължима такса по Договор за издаване на кредитна карта от 22R690464/08.06.2022 г. за периода от 16.08.2022 год. до 12.04.2024 год.

Изпраща делото на СРС за издаване на заповедта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3