Заповед за изпълнение № 956 от 15.05.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 15.05.2026 г. закрито разпоредително заседА.е по частно гражданско дело № 1225 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Боряна Ал. Ангелова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основА.е чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. М. И. ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. С***********, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, електронна поща: ***********, телефон ***********, законен представител – С.Н.Н., Н. М.

Л. и Я.К.Ч., в качеството им на управители, пълномощник: ю.к. Н. Л., сумата от 227.48 евро (двеста двадесет и седем евро и 48 цента), главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 26.11.2024г., дължима за периода от 25.05.2025г. до 25.03.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.05.2026 г., до изплащане на вземането, както и сумите, включващи дължимата държавна такса в размер на 10.86 евро /десет евро и 86 евро цента/-съобразно ув. част и юрисконсултско възнаграждение – 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

1. Договорна лихва 299.19 EUR /двеста деветдесет и девет евро и 19 цента/, за периода от 25.05.2025 г. до 25.03.2026 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 299.19 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 25,05,2025 до вноска № 16 с падежна дата 25,03,2026, ведно със законна лихва от 14.05.2026 г., до окончателното изплащане

2. Друго 128.08 EUR /сто двадесет и осем евро и 08 цента/, за времето от 25.05.2025 г. до 25.03.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 128.08 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 25,05,2025 до вноска № 16 с падежна дата 25,03,2026, ведно със законна лихва от 14.05.2026 г., до окончателното изплащане

3. Друго 222.20 EUR /двеста двадесет и две евро и 20 цента/, за времето от 25.05.2025 г. до 25.03.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 222.2 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 25,05,2025 до вноска № 16 с падежна дата 25,03,2026, ведно със законна лихва от 14.05.2026 г., до окончателното изплащане

4. Такса 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/, начислена на 24.08.2025 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата

5. Такса 10.23 EUR /десет евро и 23 цента/, начислена на 10.05.2025 г. неплатени такси 1

6. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата Мораторна лихва 83.65 EUR /осемдесет и три евро и 65 цента/, за периода от 26.01.2025 г. до 13.05.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над – 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/ до претендирА.я размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем евро и 70 евро цента/, както и сумата за държавна такса над 10.86 евро /десет евро и 86 цента/, до претендирА.я размер от 20.86 евро /двадесет евро и 86 цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № *********** от 26.11.2024 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 2500 лв., които е следвало да върне за срок от 36 месеца, до 25.11.2027 год., на равни месечни вноски в размер от по 203.57лв съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 41% и годишен процент на разходите (ГПР) 49.20 %.

Претендира се само част от вземането, представляваща вноски с настъпил падеж.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знА.я може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите „Фаст“ и „Флекси“. По същество това са действия, свързА. с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащА.я се покриват разходи, които са свързА. с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси" и такси , които клаузи са на самостоятелно основА.е нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна клауза по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор "Фаст" и "Флекси", което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основА.е за отхвърляне на всички заявени вземА.я, извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК 2 има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основА.я за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПКискането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавА. от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.91 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /168.70 евро / 329,95 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора:

IBAN: BG 94 BPBI 79401057379002, BIC: BPBI BGSF, „Юробанк България “ АД ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Боряна Ал. Ангелова )

4