Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 09.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 424/2025
Вид
Решение № 208
Подписан
09.10.2025
В сила
21.11.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Ловеч, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500424 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №162/9.04.25 г. постановено по гр.д.№441/24 г. РС-Ловеч е отхвърлил предявения от М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б., роден на **.**.**** г. в Република С., притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в РБ № *********, изд. на **.**.**** г. от МВР – София, валидно до **.**.**** г., с адрес: гр.

П., ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Г. – САК против М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К., *** иск за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), находящо се в с. К., Община У., с площ от 580 кв.м., съставляващ УПИ VI – 100 в кв.10 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с. К., общ. У., което съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***,

***, като неоснователен и недоказан; допуснал е да се извърши съдебна делба между М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б., роден на **.**.**** г. в Република С., притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в РБ № *********, изд. на **.**.**** г. от МВР – София, валидно до **.**.**** г., с адрес: гр. П., 1

***, с ЕГН ********** и М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К., *** на съсобствените им недвижими имоти и МПС, придобити в режим на СИО, а именно: -ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, построени ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), находящо се в с. К., Община У., с площ от 580 кв.м., съставляващ УПИ VI – 100 в кв.10 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с. К., общ. У., а съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи: ***, ***, ***, ***, които сгради по действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставляват СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 63 кв.м, брой етажи 2, предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА –еднофамилна и СГРАДА ***, със застроена площ 54 кв.м, брой етажи 2, предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА.-ЛЕК АВТОМОБИЛ „Опел Астра“ с рег.№ ОВ 2185 ВС, Рама № W0L0TGF48X5026976, двигател:Х17DTL14337962,-ЛЕК АВТОМОБИЛ „Рено Меган“ с рег.№ ОВ9667АХ, рама № VF1BA0G*** и двигател № F3RP7501001852 и-ЛЕК АВТОМОБИЛ „Опел Вектра“ с рег.№ ОВ 0376ВН, рама W0L000036V1169018 и двигател Х18ХЕ14273240, при следните квоти:-М. Н. - ½ ид.ч. и за М. К. Б. - ½ ид.ч..

Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№5355/2.05.25 г. от адвокат А.

Г. - САК-довереник на М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б. като го обжалва в частта, в която е отхвърлен предявения иск за делба на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот/дворно място/ ,находящо се в село К., Община У., Област Л., цялото на площ от 580/петстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващ УПИ VI-100/шести за имот планоснимачен номер сто/, в квартал 10/десети/ по действащия подробен устройствен план -план за регулация и застрояване на село К., Община У., което съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК съставлява ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. К., ул. ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи:36943.

500.99, 369443.500.533, 369443.500.101, 369443.500.620, като неоснователен и недоказан.

Моли да с е отмени решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуален закон, като счита че изводите на съда от фактическа и правна страна не намират опора в доказателствата по делото, а се опровергават от тях.

Не приема изводите на ЛРС, които не кореспондират със събраните по делото доказателства, тъй като съдът неправилно е приел, „че по силата на закона именно тойсъсобственикът М. Н., може да иска извършване на съдебна делба на процесното дворно място и му пречи да упражнява своето право на собственост, независимо от обстоятелството, че имота е придобит по време на сключен граждански брак и е в режим на съпружеска имуществена общност."

Твърди, че независимо от констатацията на ЛРС, че М. Н., че „съгласно представеното 2

Удостоверение № УРИ-313-000-16609/11.10.2024г. на ОДМВР-П. на М. Н. има разрешен статут на постоянно пребиващ чужденец в Б. от 2000г.

Сочи, че с молба-уточнение от 30.09-2024г. дава пояснения на ЛРС защо именно следва да бъде допусната делбата на процесният имот, включително и на дворното място, а именно, че за възникването на СИО върху земя при брак на български гражданин и чужденец могат да се направят следните изводи : може ли чужденец по време на брака с български гражданин да придобие право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната на основание чл. 58 ал.1 ЗТСУ./отм/ и нормата на чл.

19 ал.1 СК /отм/ при съвместен принос по силата на презумпцията на чл.19 ал.З СК /отм/ при действието на чл. 29 ал.З ЗС в редакция ДВ бр. 33/19.04.1996г. в периода от 01.06..1996г. 21.07.2000г. и необходимо ли е разрешение от Министъра на финансите по чл.29 ал.З ЗС в този случай, съставлява ли това установено със закон „друго" по смисъла на този текст.

Изтъква, че нормата на чл. 22 ал.2 от Конституцията на Република Б. в първоначалната й редакция в сила от 13.07.1991г. не забранява на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни права на територията на страната, но позволява това само при определени със закон условия е тази редакция е в сила до изменението на чл. 22 от Конституцията - ДВ бр. 18/26.09.2006 г. Сочи, че с изменението на чл. 29 ЗС ДВ бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г. се възпроизвежда забраната чужденци да придобиват земя в страната освен по наследяване по закон, но за сградите и ограничените вещни права върху недвижими имоти, чл.29 ал.3 ЗС допусна придобиване с разрешение на министъра на финансите, освен ако със закон не е установено друго. Изтъква, че тази редакция действа от 01.06.1996 г до 21.07.2000 г, като съгласно действащия в този период чл.19 ал.1 СК от 1985г.

/отм/ вещите, правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са общи на двамата съпрузи, като съгласно ал.З от същия текст, съвместния принос се предполага. Твърди, че задължителната съдебна практика на ВС - ПП-5-72 т.4 приема, че изградената сграда по време на брака върху дворно място, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е учредено право на строеж на другия, се включва в съпружеската имуществена общност и такава е и хипотезата на застрояване по чл. 58 ал.1 ЗТСУ. /отм/ когато в съсобствен парцел, който е предназначен за малко етажно или средноетажно жилищно или за вилно застрояване е разрешено и са изградени по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. Изтъква, че така предвиденото на основание чл. 19 ал.1 СК от 1985г. /отм/ включване в съпружеската общност на сграда, придобита по време на брака между български гражданин и чужденец в резултат на съвместен принос съставлява уредено със закон „друго" по смисъла на чл. 29 ал.З ЗС в редакция бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г и в този случай не се изисква разрешение на министъра на финансите за придобиването докато тази норма е действала 21.07.2000г.

Изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по 3 един несъмнен и безспорен начин, че наведените от страна на процесуалният представител на М.Б.Й. доводи са неоснователни и недоказани.

В подкрепа на гореизложеното отбелязва, че ЛРС неоснователно и без мотиви е отхвърлил иска за делба в частта за дворното място, защото е приел, че дворното място е собственост само на бившата съпруга М. Б. и поради това, че на основание чл. 29 ЗС, М. Н. не може да придобива право на собственост върху земя, но е прието от първоинстанционният съд, че той не е придобил идеална част от дворното място, тъй като няма „няма наличие на международен договор". Твърди, че съдът се е позовал на съдебна практика, която се отнася за придобиване правото на собственост от чужд гражданин върху земя без да отчита публикуваните международни договори между Република Б. и Република К./ например за международните автомобилни превози за избягване на двойното данъчно облагане и др./ и затова първоинстанционният съд е приел, че той не е придобил вещното право на собственост върху дворното място и не е съсобственик.

Твърди, че след прекратяване на брака с развод, съгласно чл.27 от СК от 1985, бившите съпрузи притежават равни права.

По изложените съображения счита, че въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за дворното място, като вместо това спорът следва да се разреши по същество, като се допусне делба на поземлен имот/дворно място/ находящо се в село К., Община У., Област Л., цялото на площ от 580/петстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот VI-100/шести за имот планоснимачен номер сто/, в квартал 1 О/десети/ по действащия подробен устройствен план -план за регулация и застрояване на село К., Община У., което съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. К., ул. ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи:36943. 500.99, 369443.500.533, 369443. 500.101, 369443.500.620а при равни права.

Моли да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция.

В срок е подаден писмен отговор от М. К. Б. ЕГН ********** чрез адв.А. Д. М.

Адвокат при АК Ловеч.

Счита, че решението на ЛРС е допустимо, валидно и правилно и моли да бъде потвърдено, като аргументите му за това са, че с Нотариален акт № 70 том 8, per № 7533. дело № 679/16.09.2004 год. по време на брака между въззивника и въззиваемата е придобит недвижим имот земя и сгради, находящ се в с. К.. общ. У., обл. Л., ул. *** с идентификатор *** с площ 647 кв.м. с находящите с в него жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 63 кв.м,, брой етажи 2 и предназначение жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № *** с предназначение стопанска сграда, като страните са придобили и МПС - л.а. Рено Меган с per № OB 96 67 АХ придобит на 03.10.2008 год.; л.а Опел Вектра с per. № OB 03 76 ВН придобит на 28.10.2014 год. и л.а. Опел Астрас per. № OB 2185 ВС придобит на 28.09.2016 год.

4

Твърди, че между страните няма спор, че М. Б. и М. Н. са бивши съпрузи и че с Решение № 107/28.02.2019 г. на Районен съд гр. Л., по гр.дело № 692/2018 год. е прекратен гражданския брак сключен между тях.

Счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалният закон, като е посочил че имущественоправният режим и обемът на притежаваните от Б. и Н. права върху гореописания имот следва да се определят от основанието и моментът на продобиване на правото на собственост. Твърди, че съдът е цитирал съдебна практика - Решение № 1/29.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 765/2012 г., II, г.о.. в което е прието, че доколкото вещното право на собственост или ограничено вещно право се придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за валидността на сделката и възможността чужденецът да придобие това право /лично или при рефлекторното действие на чл.21, ал.1 от СК при режим на общност на съпрузите/ следва да бъде направено съобразно действащия режим към момента на прехвърляне на собствеността.