Присъда № 43 от 16.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към присъда №43/16.11.2023г постановена по НОХД №725/2023г по описа на Окръжен съд-Б..

Производството по делото е образувано по внесен в Окръжен съд-Б. обвинителен акт от ОП-Б. срещу лицето Р. А. М.,от гр.Х. за това, че: на 08.11.2022 г. в с. К., обл. Б. от къща находяща се на ул. „Т. П.“ *** е отнел чужда движима вещ- пластмасова бутилка съдържаща 300 грама алкохол – ракия на стойност 3.60 лв. /три лева е шестдесет стотинки/ от владението на С. Е. Д. от с. К., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – нанесъл удар с мотика по ръката и главата на Д. и го вързал с тениска за ръцете, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена от удара с мотика по ръката, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник /за период от време поголям от един месец, като възстановителния период е около 3- 5 месеца/ и деянието е извършил при условията на опасен рецидив, а именно след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, а именно: споразумение, одобрено с протоколно определение №96/09.01.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 666/2019г., по описа на районен съд гр. Г. Д. и споразумение, одобрено с протоколно определение №8185/ 26.10.2020г. по Н.О.Х.Д. №439/2020г., по описа на районен съд гр. Г. Д. –престъпление по чл.199, ал.1, т.3,пр.2 и т.4 от НК, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1 , буква ”а” и буква “б“ от НК.

Производството по делото е разгледано по общия ред предвид заявената оспорваща обвинението позиция на подсъдимия и неговия защитник.

Допуснат е до съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск,предявен от пострадалия С. Е. Д. от гр. Г. Д. с ЕГН:********** срещу подсъдимия Р. А. М.,с ЕГН:**********,за сумата от 2000/ДВЕ ХИЛЯДИ/лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението,за което е обвинен подсъдимия по чл.199 ал.1 т.3 пр 2 т.4 от НК вр. чл.198 ал.1 от НК ,касаещо причинената на пострадалия средна телесна повреда.С. Е. Д. е конституиран в качеството си на граждански ищец в наказателното производство.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства то се доказва по безспорен начин.Акцентира върху показанията на пострадалия С.

Д.,който разпознава нападателя си като в тази връзка набляга на факта ,че маската поставена на лицето на нападателя не е попречила на пострадалия да разпознае извършителя в лицето на подсъдимия Р. М. по очите.Посочва, че показанията на свидетеля Д. са кореспондиращи с показанията на полицейските служители, които са извършили оперативната беседа с 1 подсъдимия.На свой ред счита,че не следва да бъдат кредитирани отричащите извършителството обяснения на подсъдимия ,тъй като последният е признал за своето деяние пред двамата полицейски служители-свидетелите П. и М..Поддържа тезата,че въпреки производният характер на този доказателствен източник,а именно показанията на полицейските служители,които пресъздават признанието на подсъдимия,направено пред тях,в казуса е налице специфика и те не следва да бъдат игнорирани,тъй като подсъдимият М. е бил задържан във връзка с друго престъпление и при проведената беседа с него за това друго престъпление се е стигнало и до направеното от него признание за процесното такова.В подкрепа на този си извод прокурорът набляга на изразеното становище от подсъдимия,направено в присъствието на защитник,че се признава за виновен,което се възприема от държавното обвинение като направено самопризнание в хода на образувано наказателно производство.Счита,че в казуса няма заместване на самопризнанията на подсъдимия с производни доказателства-показанията на полицейските служители провели беседата с него.В подкрепа на тези си изводи прокурорът предлага на вниманието на съда практика на ВКС,а именно Решение №25/16.02.2021г по н.д №1019/2020г на I н.о,Решение №153/27.06.2017г по наказ.дело №481/2017г на I н.о на ВКС,които установяват допустимостта на свидетелскитe показания на полицейските служители при определени обстоятелства. Освен това счита,че съдът следва да има предвид,че при извършената с подсъдимия беседа не е упражнявано насилие спрямо подсъдимия,поради което липсват основания показанията на полицейските служители да не бъдат кредитирани.В тази връзка пледира да бъде наложено наказание на подсъдимия в границите предвидени от законодателя за такъв вид престъпление,а именно Лишаване от свобода за срок от шест години при строг режим.Изразява становище за основателност на гражданския иск, поради което пледира за уважаването му в пълен размер.

Гражданският ищец С. Д. иска да бъде уважен предявения от него граждански иск.

Защитникът на подсъдимия-адв.Д. пледира за оправдаване на подсъдимия на първо място,защото престъплението,в което е обвинен подсъдимия не е извършено и на второ място,защото Р. М. не е извършител на това престъпление.Изразява становище, че по делото са налични доказателства,касаещи единствено причинената средна телесна повреда на пострадалия Д.. Счита за недоказан втория елемент от съставното престъпление грабеж – отнемане на чужда движима вещ с намерение противозаконно да я присвои, както и употребената за това сила.Защитата изразява становище,че предметът на посегателството, а именно пластмасово шише,в което е имало около 300 грама ракия всъщност се появява в хода на разследването като отнето два месеца след образуване на досъдебното производство,поради което адвокатът счита,че този факт е пришит към производството с цел преквалифициране на престъплението в по-тежко като до момента е било насочено към разследване на средна телесна повреда.Счита,че липсват достатъчно доказателства за този предмет на посегателство,поради което единствената възможна квалификация на 2 престъпното деяние е причиняване на средна телесна повреда.На следващо място счита,че липсват каквито и да било доказателства касаещи авторството на деянието.Изразява позицията,че извършеното процесуално-следствено действие разпознаване не следва да бъде възприето,тъй като извършителят е бил с маска,а подсъдимият е предложен за разпознаване с други лица без маска.Освен това акцентира върху колебливите показания на пострадалия относно описанието на неговия нападател,включително и за броя на нанесените удари.Застъпва становището,че в никакъв случай не могат да бъдат ценени показанията на двамата полицейски служители извършители оперативната беседа с подсъдимия,поради производния характер на тези доказателствени източници.Поради изложеното, намира обвинението за недоказано, съгласно стандарта на чл.303 НПК, поради което пледира за постановяването на оправдателна присъда.

Подсъдимият участва лично в наказателния процес.Дава обяснява като категорично отрича да е извършител на престъплението,в което е обвинен.Последният настоява ако е виновен да бъде осъден на 20г. затвор,но не може да се признае за виновен за деяние ,което не е извършил.В правото си на лична защита както и в предоставената му последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съобразявайки доводите и възраженията на страните,намира за установено следното:

Подсъдимият Р. А. М. е роден на * г. в град Г. Д./на 32 години към датата на престъплението/ ,без образование-неграмотен,неженен.Живее в гр.Х. заедно с родителите си,но работи като пастир в с.К..Подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер и основната част от тях насочени срещу собствеността на граждани,включително и за кражби извършени при условията на повторност или представляващи опасен рецидив.Видно от приложената справка за съдимост,включваща в себе си 16 осъждания ,нито едно от тях не е за престъпление-грабеж.Описаните в обвинението срещу подсъдимият М. осъдителни съдебни актове/споразумения/ са следните:

-споразумение №96/09.01.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 666/2019г. по описа на Районен съд гр. Г. Д.,с което е бил осъден за престъпления по чл.346,ал.2,т.1 и т.2 от НК,извършено на 18.11.2017г на наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим.Било е определено общо наказание по реда на чл.25,ал.1 НК за деянието по НОХД №666/2019г и това по НОХД №809/2017г по описа на РС-Г. Д., в размер на най-тежко от тях-наказание от 6 месеца Лишаване от свобода,което е изтърпяно към 19.07.2019г.

-споразумение №8185/ 26.10.2020г. по Н.О.Х.Д. №439/2020г., по описа на РСгр. Г. Д.,с което подсъдимият е бил осъден на наказание Лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година при строг режим,което наказание е изтърпяно към 22.07.2021г. Това осъждане е било групирано с последното осъждане на подсъдимия,извършено със споразумение №7990/07.06.2021г по НОХД 3

№57/2020г на РС-Г. Д.,с което за две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност ,едно от които също по чл.196,ал.1,т.1,във вр. с чл.194,ал.1 от НК ,във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК,подсъдимият е бил осъден на Лишаване от свобода за срок от 6 месеца като е било определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях,а именно това по НОХД №439/2020г на РС-Г. Д. от 1 /една/ година Лишаване от свобода при строг режим.

Към месец ноември 2022 г. Р. М. работел при лице на име Н.С. от село К., на когото пасял козите от две години и половина. Кошарата, в която козите били прибирани се намирала в края на селото,но в противоположния край на къщата на пострадалия Д.. Придвижването си от гр.Х. до с.К. подсъдимият М. осъществявал с автобус в 07.30ч сутринта,а се връщал обратно през летния период в 18.30ч,а през зимния/вкл. и м.ноември/ в 17.30ч.През зимния период автобусът в този час бил последен и той се движел по направление с.К. –гр.Х..Ако поради някаква причина нямало автобус или имало закъснение,тогава работодателят на подсъдимия с автомобил го прибирал до дома му в Х.. Почти всяка вечер в този период подсъдимият след като приключвал работата си, отивал в магазина на свид.И.

Г.ев Б.,находящ се в селото.Този магазин се намира в близост до козарника,където подсъдимият работил и отново е в другия край на селото съотнесен към къщата на пострадалия Д.,който поради тази причина не пазарувал от същия магазин. Подсъдимият обикновено купувал от магазина цигари и алкохол обикновено 100 грама,изчаквал на спирката автобуса и с него се придвижвал до град Х..Не е имало случай, в който подсъдимият след като си тръгне в 17.30ч ,по-късно да се връща отново в магазина,за да консумира алкохол/виж показания на свид.Б./. Магазинът през зимните месеци работи до 20.30ч.

Пострадалият С. Е. Д. / на 66 години/ и съпругата му С.С. Д.а живеят в къща в село К.,намираща се на ул. „Т. П.“ ***.Къщата се състои от един етаж,с приземни стаи и под тях гараж и изба.Достъпът към дворното място на къщата е улеснен от към съседна градина,тъй като на места оградата е паднала,а в съседния имот не живее никой.Но откъм улицата не може да се влезе,тъй като има ограда и порта.Пострадалият е пенсионер ,но съпругата му продължава да работи в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/.

На 07.11.2022 г. свид. Д.а била на смяна от 07,00 часа до 19,00 часа,поради което се намирала в гр.Г. Д.. В същото време, през деня С. Д. и синът му Ю. С.ов Д. прибирали закупените от тях дърва за огрев в дома им в с.К.. Около обяд С. Д. закупил половин литър ракия/500 гр./ от магазина,различен от този ,от който пазарувал подсъдимия,намиращ се в близост до неговия дом за сумата от 6 лева, т.е. по 1,20 лева за 100 грама ракия. В магазина пострадалият изпил 100 грама ракия,а шишето занесъл в дома си,където след обяд заедно със сина му изпили общо 200 грама от закупената ракия.Остатъкът стоял на масата в пластмасово шише от минерална вода с вместимост от 500мл.

След като си починали, продължили отново да прибират дървата и след като приключили Ю. Д. се прибрал в град Г. Д.,където живеел около 4