Определение № 2584 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2584 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Частно касационно търговско дело № 20248003901731 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищците по делото Ш. А. М. и С. И. М. против определение № 104/02.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 26/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 473/19.10.2023г. по гр.д.№ 349/2023г. на Окръжен съд – Силистра за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д. № 350/2023г. на Окръжен съд–Силистра.

Жалбоподателите атакуват въззивното определение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по жалбата и по делото, „Обединена българска банка“ ООД /правоприемник на „Райфайзенбанк“/, в писмен отговор изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и за липса на предпоставките за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определение № 473/19.10.2023г. по гр.д. № 349/2023г. на Окръжен съд – Силистра 1 е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, производството по същото дело до приключване на гр.д. № 350/2023г. на Окръжен съд – Силистра. Съдът е счел, че разрешаването на спора, предмет на образуваното гр.д. № 350/2023г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с който се претендира да се установи в отношенията между банката и Ш. А.

М. и С. И. М., че в полза на същата съществува оспореното от ищците ипотечно право, като съдът прогласи за недействително вписаното на 21.08.2020г. зА.чаване на договорната ипотека, поради липса на предпоставките за това, е от решаващо значение за правилното решаване на настоящия спор, поради което, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е спрял настоящото производство до приключване на преюдициалния спор. Посочено е, че предмет на производството е отрицателен установителен иск, с който Ш. А. М. и Сание И. М. претендират да бъде признато по отношение на ответниците „Райфайзенбанк“ ЕАД (с правоприемник „ОББ“ АД), ЕТ „Куртев - гарант - П. Г., П. М. Г. и Д. П. Г., че в полза на банката ответник не съществува ипотечно право по отношение на описан недвижим имот. В срока за отговор банката, с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, а към настоящия момент „ОББ“ АД, е предявила насрещен положителен установителен иск за установяване в отношенията между банката и Ш. А. М. и С. И. М., че в полза на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД съществува оспореното от ищците ипотечно право, като се иска и съдът да прогласи за недействително вписаното на 21.08.2020г. зА.чаване на договорната ипотека, поради липса на предпоставките за това. С определение от 03.09.2022г. така предявеният насрещен иск е отделен за разглеждане в друго производство и по него е било образувано гр.д. № 9373/2022г. по описа на Софийски градски съд, изпратено също по подсъдност на Окръжен съд - Силистра и понастоящем образувано като гр.д. № 350/2023г. на Окръжен съд – Силистра.

С определение № 104/02.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 26/2024 състав на Апелативен съд Варна е потвърдил определение № 473/19.10.2023 г. по гр. д. № 349/2023 г. на Окръжен съд – Силистра. Въззивният състав е намерил, че производството по гр.д. № 350/2023г. на Окръжен съд - Силистра има преюдициален характер за гр.д. № 349/2023г. на Окръжен съд – Силистра, тъй като вписването на ипотека /договорна или законна/, поражда действие от момента на вписването, като вписването има конститутивно (чл.166 ЗЗД) и оповестително действие, по арг. от чл.8 ЗКИР и урежда конкуренцията на права, създавайки противопоставимост спрямо трети лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния кредитор (чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД). Посочил е, че съобразно разрешението на ТР № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, зА.чаването на ипотеката е с погасителен ефект в хипотезите на чл.179, ал.1 ЗЗД. При зА.чаване по чл.172 ЗЗД същото не придава погасителен ефект на ипотеката. Последната може да бъде повторно вписана, но се изгубва реда й на вписване. Въз основа на гореизложеното съдът е намерил, че банката има правен интерес да предяви иска за установяване наличието на несъществуващо обстоятелство „заличаване“, тъй като евентуалното му уважаване, освен, че би имало установителен ефект досежно фактическия състав на възникване на ипотечното правоотношение, би запазило и реда на ипотеката, учредена върху процесния апартамент.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към съдебния си акт (решение или определение) всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?”; Твърди се противоречие с: решение № 210/15.08.2014г. по гр.д. № 6605/2013г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 392/10.01.2012г. по гр.д. № 891/2010г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 60/05.06.2013г. по гр.д. № 546/2012г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 166/15.07.2013г. по гр.д.

№ 1285/2012г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 15/23.01.2017г. по т.д. № 2388/2014г. на 2-ро 2 т.о. на ВКС, решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение №

3/15.03.2016г. по гр.д.

№

2526/2015г. на

3-то г.о. на

ВКС.

Жалбоподателите се позовават на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се и наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК /очевидна неправилност/ Обосновава очевидната неправилност с липсата на предпоставките за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че са нлице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като по отношение на поставения процесуалноправен въпрос е налице както общото основание по по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в противоречие на цитираната практика на ВКС въззивният съд не е отговорил на оплакванията на касаторите за липса на преюдициалност на производството по насрещната искова молба, тъй като същите доводи са наведени като възражения с първоначалната искова молба, като не е взето становище и по възражението, че исковете, предмет на насрещната искова молба, са недопустими, поради което не са основание за спиране на други искови производства.

По същество частната жалба се явява основателна.

На първо място, предмет на първоначалния отрицателен установителен иск, както и на първия положителен установителен иск, предявен като насрещен, е едно и също ипотечно право, поради което по между им не съществува връзка на преюдициалност.

На второ място, евентуално решение за уважаване на иска за недействителност на заличаването на ипотеката, съответно за вписване на несъществуващо обстоятелство, няма обратно действие, а действие занапред, поради което не се ползва със сочения от въззивния състав правен ефект - запазване на реда на ипотеката, учредена върху процесния апартамент. С оглед на това решаването на този спор също няма преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право.

Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено, като неправилно, и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104/02.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 26/2024г. на Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ определение № 104/02.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 26/2024г. на Апелативен съд 3

– Варна, с което е потвърдено определение № 473/19.10.2023г. по гр.д.№ 349/2023г. на Окръжен съд –Силистра за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д. № 350/2023г. на Окръжен съд–Силистра.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 349/2023г.по описа на този съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4