Решение № 334 от 14.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Б.С., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20251410100298 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Ц. П. П., ЕГН 6804261871 с адрес гр.Б.С., ул. „Х.К.“№51, вх.А, ет.1, ап.1 чрез адв.Л. Б. – САК против “Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202521869, със седалище и адрес на управление гр.С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“№115Е, ет.5 с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №1160390/03.10.2024 г. сключен между Ц. П. П. и „Сити Кеш“ООД. Предявени са и насрещни обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.211 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК за заплащане от Ц. П. н а „Сити Кеш“ АД сумата в размер на 800,00 лева – представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №1160390/03.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 22.04.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба е изложено, че на 03.10.2024 г. ищцата и ответника са сключили Договор за потребителски кредит №1160390, с главницата в размер на 800,00 лв., фиксиран лихвен процент 50 % и ГПР 65,66 %, разпределено на 17 погасителни вноски на всеки две седмици в размер на 72,00 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Поддържа се, че процесния договор е нищожен, съдържащ неравноправни клаузи:

ГЛП 50 % , което е прекомерно и само на това основание е нищожен. Посочва, че съгласно установената съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като в процесния случай я е надвишавала, която към 03.10.2024 г. е била 13,43 %, съответно – 40,29 %. Посочва, че ГПР е 65,66 %, като по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е било още едно основание за нищожност на договора. Сочи се, че съгласно чл.5 от процесния договор е посочено, че заемателят се задължавал да предостави на кредитора обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл.11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, ще бъде начислена неустойка 1 в размер на 341,06 лв.

Твърди се, че според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно тези императивни изисквания водело до тази недействителност. Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определение в приложение №1 начин. Излага доводи, че спазването им давало информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общата дължима сума по кредита. Поддържа, че по процесния договор липсвало методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формирали, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Поддържа се, че разпоредбите в глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 от ЗПК, когато не са спазени разпоредбите посочени в него договорът е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Посочва, че няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + 10 пункта надбавка, съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД. Сочи, че максималният размер на договорната лихва е ограничен с нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че за противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Излагат се съображения, че съгласно в погасителния план в Приложение №1 от процесния договор е упомената сума в размер на 1224,00 лв., която ищцата трябвало да заплати, като е включена и вноската с неустойка. Поддържа, че неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Посочва, че за да възникне право на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябвало да противоречи на императивни правни норми на закона и добрите нрави , разглеждани като неписани морални закони, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Поддържа, че противоречието й със закона и/или добрите нрави прави неустойката нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД и възпрепятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Поддържа, че съгласно чл.21 ал.2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора ппо – голямо от посоченото в чл.32 ал.4 нищожна. Посочва, че съгласно чл.32 ал.4 от ЗПК задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезщетение, възлизало на повече от 1/3 от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка е нищожна. Твърди се, че процесната клауза е уговорена в отклонение от функциите й посочени в чл.92 от ЗЗД.

Сочи се, че начислената неустойка увеличавал дълга на заемателя и води до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране, което е и било неоснователно обогатяване на кредитора. Посочва, че неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди.

2

Твърди се, че кумулирането на неустойка към погасителните вноски водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като ГПР нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора, като въвеждало допълнителен източник на доход на икономически по – силната страна извън посочените ГПЛ и ГПР. Сочи, че неустойката е извън посочените в чл.19 ал.4 от ЗПК и заобикаля ограниченията посочени в разпоредбата.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на процесния договор, тъй като същия съдържал неравноправни клаузи и в условията на евентуалност клаузата за заплащане на неустойка. Претендира разноски.

В законовоустановеният срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, като оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД недействителността на отделна клауза в договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Посочва, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора, договорена е между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Оспорва твърдението, че тя не е включена в ГПР.

Поддържа, че валидността на договора за кредит произтичал от това, че основните му параметри - главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като са покрити изискванията на ЗПК.

Сочи, че клаузата, с която е определена и приложена лихвата по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като лихвата е фиксирана за целия период, в цифрова стойност, описана в погасителния план.

Оспорва твърдението в исковата молба и посочва, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а по отношение на формирането на ГПК са спазени всички, закрепени в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Поддържа, че в договора за кредит и в СЕФ е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин е сформиран. Сочи, че при нормативно определен лимит на ГПК към датата на сключване на договора от 67,15 % и ГПК определен в процесния договор в размер на 65,66 % се установявало, че ГПР не надхвърлял пет пъти размер на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Поддържа, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Сочи се, че съгласно чл.19 т.2 от Директива 2008/48/ЕО за целите на изчисляването на ГПР се определяли общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит. Посочва се още, че неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция е да обезщети страна по сключения договор. Поддържа, че същата е била уговорена с фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Поддържа, че разходите които се включвали в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора и неустойката е индивидуално уговорена, дължима след сключване на договора и в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Поддържа, че възнаградителната лихва е фиксирана за целия срок на договора, разпределена във всяка една от вноските по кредита, Посочва, че в СЕФ Част II, са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде заплатена.

Оспорва твърденията, че ГЛП е в противоречие с добрите нрави, тъй като 3 надвишавал три пъти размер на законната лихва. Сочи, че възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 67,15 %, в подкрепа на изложеното е цитирана съдебна практика.

Поддържа, че към момента на сключване на процесния договор потребителят е бил уведомен за всички възможно суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, чрез индивидуално уговорени параметри, с възможност на заемателя да се откаже.

Поддържа се, че уговорената неустойка е санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателя не изпълни поети с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си посочените в договор обезпечения. Твърди се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, като с тази възможност се гарантирали правата на потребителя, в случай че същия установи, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочва се, че потребителят е имал и възможност да удължи тридневния срок чрез нарочна молба до кредитора и/или представяне на заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед, като сочи,че в настоящият случай не е налице такова искане.

Сочи, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора, поради което не е налице противоречие с добрите нрави. Посочва, че съгласно практиката на ВКС кредиторът имал право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. Твърди се, че договорената неустойка е компесаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗЗД да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компесаторна неустойка.

Разпечатката съдържа 30 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b2a5584-d0e4-4431-ab68-99d1907a3241