Решение № 685 от 28.06.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 685

Б., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Б. - XXI-ви състав , в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛИН

БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20237040700727 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Жалбоподател е Ж.З.М., ЕГН:**********, с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат М.И. ***.

Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Б.. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – главен юрисконсулт Станимира Чанева-Панайотова.

Предмет на оспорване е решение № 1054-02-8#1/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Б., с което е оставено в сила разпореждане № 3/20.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно квалифициране на фактите по случая, в частност неправилно отчитане на втора категория труд. Жалбоподателят твърди, че за периода от 08.11.1988 г. до 25.01.1993 г. е осъществявал трудова дейност като шофьор на автобус/съчленен автобус при ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, който неправилно е квалифициран като труд от трета категория. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като подробни съображения излага и в писмена защита. Навежда доводи, че при разглеждане на заявлението на жалбоподателя не са изяснени всички относими факти и не са събрани относимите доказателства. Сочи, че в оспорения акт не са посочени доказателствата, въз основа на които е направен извод, че жалбоподателят е управлявал ведомствен автобус през спорния период. Счита, че от доказателствата събрани в хода на съдебното производство се установява, че жалбоподателят е работил в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД като шофьор на съчленен автобус, като условията на труд съответстват на предпоставките на чл. 53а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП), за да се приеме, че същият е от втора категория. Прави искане оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, в писмено становище по делото, навежда доводи за неоснователност на жалбата, като се позовава на мотивите изложени в оспореното решение. Счита за недоказано твърдението на жалбоподателя, че през спорния период е полагал труд в условията на втора категория.

Прави искане за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представени са заверени копия от решението, предмет на оспорване – решение № 1054-02-8#1/30.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Б., както и оставеното с него в сила разпореждане № 3/20.01.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Б., от което се установява издаването им. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за стаж и възраст на основание чл.

68, ал. 3 от КСО по подадено от него заявление на 21.09.2022 г. За да определи размера на пенсията, пенсионният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението М. има навършени 66 години и 10 месеца, като относимият за пенсионирането му осигурителен стаж е както следва: 3 години 04 месеца 23 дни от втора категория труд и 24 години 02 месеца 02 дни от трета категория труд, или общ осигурителен стаж след приравняване – 28 години 05 месеца 01 дни. След изчисляване на общия осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. – 27.05.2019 г. (26 155.74 лева) и определяне индивидуалния коефициент (0.6068), на основание чл. 70 от КСО и отчитане на предвидената с ПМС № 479/30.12.2021 г. добавка, на жалбоподателя е определена пожизнена пенсия в размер на 347.41 лева, приравнена към размера на минималната пенсия 396.95 лева.

При разглеждане на приписката по издаване на разпореждане № 3/20.01.2023 г. директорът на ТП на НОИ Б. е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя е изчислен съобразно представените с преписката доказателства. По отношение на стажа придобит в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД е изложил съображения, че не може да бъде отнесен към труд от втора категория. В тази връзка е посочил, че извършваният от М. транспорт е ведомствен и същият не се приравнява на труда на шофьорите, извършващи превоз на хора, за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселски пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Направен е извод, че положения от жалбоподателя труд в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД не припокрива условията на чл. 53а от ПКТП, за да се приеме, че е такъв от втора категория. В резултат решаващият орган е приел, че правилно придобитият стаж на жалбоподателя като шофьор на автобус в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД за периода от 08.11.1988 г. до 25.01.1993 г. е определен като такъв от трета категория.

За да издаде разпореждането, с което на М. е определен размера на пенсията, пенсионният орган е бил сезиран със заявление от същия с вх. № 2113-02-2716 от 21.09.2022 г. Към заявлението жалбоподателят e приложил и доказателства, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж, а именно: трудова книжка № 923/12.06.1988 г., удостоверение УП-3 № 6877/02.08.2022 г., издадено от Керамика Б. ООД, удостоверение УП-3 № 68/08.08.2022 г., издадено от Б. комерс АД, удостоверение УП-3 № 046/30.08.2022 г., издадено от Металснаб България АД, справка от пенсионния регистър, военна книжка.

В хода на производството, за установяване на трудовия и осигурителен стаж на М., от пенсионния орган са извършени справки от Регистъра на осигурените лица на НОИ – обобщени суми по осигурители и години и трудови договори, справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2022 г. и справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. Наред с това са изпратени писма до Товарни превози-1 АД, Евробилд ООД, ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД, Б.бус ЕООД, Съни транс ЕООД, за издаване на УП-3 на жалбоподателя за периодите, в които е установено, че е бил назначен в посочените дружества. В отговор са постъпили УП-3 № 12446/03.01.2023 г., издадено от Евробилд ООД, УП-3 № 565/03.01.2023 г., издадено от Товарни превози-1 АД, УП-3 № 573/04.01.2023 г., издадено от Съни транс ЕООД, УП-3 № 103/30.04.2023 г., издадено от ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД, УП-3 № 17/05.01.2023 г., издадено от Б.бус ЕООД. От жалбоподателя е изискана и е представена заверена осигурителна книжка за периода от 01.03.2003 г. до 31.03.2006 г.

Във връзка с установяването на осигурителния стаж на М. в Земеделска кооперация за производство и услуги Балкан, на длъжност председател, пенсионният орган е изискал от началника на отдел Осигурителен архив при ТП на НОИ Б. да издаде УП-15 за периода 01.08.2000 г. – 31.12.2000 г. В резултат по преписката е постъпило УП-15 № 5509-02-23/19.01.2023 г. с посочено брутно трудово възнаграждение и отработени дни за периода м.08.2000 г. По отношение на периода м.09-м.12.2000 г. е постановен отказ за издаване на удостоверение № 5512-02-97/19.01.2023 г. поради липса на информация за жалбоподателя в съхраняваните архиви по отношение на осигурителя ЗКПУ Балкан.

Въз основа на така постъпилите данни от служител на ТП на НОИ Б. са изготвени опис на осигурителния стаж и опис на осигурителния доход на жалбоподателя. В описа на осигурителния стаж са отразени данните установени от събраните доказателства – трудова книжка, осигурителна книжка, УП-3, УП-15, както и от данните вписани в регистъра на осигурените лица на НОИ, като в това число са посочени стаж от втора и трета категория, приравнен извънреден труд, превръщане на стажа от втора в трета категория, и е установен общ осигурителен стаж. Съгласно изготвения опис на М. е признат стаж при втора категория труд в общ размер на 03 години 04 месеца 23 дни, в който е включен положен труд в Керамика Б. АД (съгласно УП-3), Клоново стопанство – Каблешково (съгл. Трудова книжка), Б.бус ЕООД (съгл. УП-3), ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД (съгл. УП-3), Съни транс ЕООД (съгл. УП-3), Товарни превози-1 АД (съгл. УП-3) и Евробилд ООД (съгл. УП-3). В описа е вписан и стаж придобит в ЕД „Н. автотранспорт“ ООД, съгласно трудова книжка, за периода 08.11.1988 г. – 25.01.1993 г. (04г02м17д), по отношение на който е прието, че представлява такъв от трета категория при заемана длъжност „шофьор на съчленен автобус“. За определяне на осигурителния доход в изготвения опис са посочени установените от събраните доказателства данни за осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 27.05.2019 г., в резултат на което е изчислен осигурителен доход за пенсиониране в размер на 26 155.74 лева и индивидуален коефициент 0.6068.

В резултат на данните от изготвените описи е издадено и разпореждане № 3/20.01.2023 г., с което на жалбоподателя е определена лична пенсия за стаж и възраст. М. е изразил несъгласието си с определения размер на пенсията пред директора на ТП на НОИ Б., който с оспореното решение е оставил в сила разпореждане № 3/20.01.2023 г. Решението на директора на ТП на НОИ Б. е връчено на жалбоподателя на 03.04.2023 г., съгласно известие за доставяне, приложено към административната преписка.

В хода на съдебното производство са представени преписи на решение от 04.08.1992 г., решение от 24.11.1995 г., решение от 02.08.1996 г., решение от 25.03.1997 г., всички по описа на Б.ки окръжен съд, фирмено отделение, както и удостоверение от 22.04.2008 г., издадено от БОС, от които се установява, че правоприемник на ЕД „Н. автотранспорт“ ООД е П. ЕООД, което дружество е в несъстоятелност от 2011 г. (видно от приложена молба за откриване на производство по несъстоятелност и приложена справка от Търговския регистър).

Съгласно посочените документи дейността на дружеството е „автомобилен транспорт във вътрешно и международно съобщение и свързаните с това други дейности незабранени със закон“.

По делото са приложени заверени копия на разплащателни ведомости за периодите ноември и декември 1988 г., 1990 г. – 1993 г., изготвени от ДАП Н., ДФ Автотранспорт Н., с правоприемник П. ЕООД, предоставени от последния в архива на ТП на НОИ – Б. с протокол № 26-02 от 15.01.2018 г. Преписи представляват част от предоставените данни за архивиране, в които е отразено разплащане с жалбоподателя за спорните периоди, с изключение на периода 1989 г., данни за който не са предоставени от осигурителя. В разплащателните ведомости Ж.З.М. е вписан като шофьор на автобус, както следва: през периода ноември 1988 г. – в група „Чавдар 11 м-3“; през периода декември 1988 г. – в група „Г-5“; м.януари 1990 г. – група „Г-6“; от февруари 1990 г. до м.януари 1993 г. – в група „съчленени автобуси“/“автобуси“. Самите ведомости представляват рекапитулацаия на изплатените на служителите суми за всеки отчетен период, в това число и елементите формирали сумата за плащане.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката Т. С.

Проданова. Същата посочва, че е работила в Автотранспорт ООД, в последствие станала собственост на П., като кондуктор, като през 1992 г. и 1993 г. е обслужвала заедно със жалбоподателя - като шофьор, автобусна линия С.Б.– Н. и С.Б.– Б.. Управляваният от М. автобус бил дълъг или съчленен, същият се движел по график и разписание, като графиците били различни всеки ден, както за шофьорите, така и за кондукторите. Свидетелката посочва, че познава и М.Л., който е работил в същата фирма като шофьор на автобус.