Решение № 83 от 17.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Радомир, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №./10.10.2025 г. началник група в ОДМВР – П., РУ - Р. е наложил на жалбоподателя К. Г. И. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН, серия GA № ./18.08.2024 г. е отразено от фактическа страна, че на 18.08.2024 г. в 18:38 ч., преди с. Н.о, с посока на движение от жп прелез на гара Р. към центъра на с. Н.., на ул. „Р. Д.“, жалбоподателят К. Г. И. е управлявал товарен автомобил „Н. Е. Т.“, с рег. № СВ.ХА, собственост на А. С. С., като при извършена справка с ОДЧ се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № ./10.10.2025 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели – А. Я., на длъжност „ст. полицай“ в РУ - Р. и Д. Я., на длъжност „командир на отделение“ в РУ - Р., които изцяло поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП и заявяват, че на процесната дата в гр. Р., при проверка на жалбоподателя И., като водач на МПС, са констатирали, че управляваният от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация. В резултат на проверката на И. е бил съставен и процесният АУАН, серия GA № ./18.08.2024 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания, предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

Съдът намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при издаване на НП, което представлява основание за отмяната му. Това е така по следните съображения:

От приложените в административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява, че процесният АУАН е съставен на 18.08.2024 г. за извършено от жалбоподателя административно нарушение на същата дата, а от своя страна атакуваното НП № . е издадено на 10.10.2025 г., т. е. след изтичане на шестмесечния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено 2 наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая, предвид датата на съставяне на АУАН, давностният срок за издаване на НП е изтекъл на 18.02.2025 г.

Съгласно тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № ./2014 г. на ОСНК на ВКС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца. Давността погасява наказателната отговорност, което прави на свой ред наказателното производство недопустимо. С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализиране на отговорността.

Предвид гореизложеното, е налице допуснато процесуално нарушение от АНО при издаване на НП, което е от типа на съществените такива, водещи всякога до отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаното нарушение при издаване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление - отменено.

За правна изчерпателност по същество на правния спор съдът намира, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана от АНО и И. неправилно е санкциониран с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са уредени в Наредба № . от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по чл. 18б, т. 8 от Наредбата, по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд.

Както в ЗДвП в чл. 143, ал. 10, така и в Наредбата, в чл. 18б, ал. 2, е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е., че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от 3 съдържанието на акта се установява, че именно поради липса на задължителната застраховка автомобилът е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на изпратената административнонаказателна преписка е видно, че не са били събрани доказателства за това, че собственикът на автомобила е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията, считано от 06.03.2024 г. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № . от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от жалбоподателя умишлено, то следва изводът, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че жалбоподателят виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели, поради което не може да му се вмени вина, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление № ./10.10.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – П., РУ - Р., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на последния е доказано извършването на разноски в размер на 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, се явява завишено и следва да бъде намалено на 500,00 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./10.10.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – П., РУ - Р., с което на К. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . да заплати на К. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Радомир, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200240 по описа за 2025 година