Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 12.06.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 178/2026
Вид
Решение № 221
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. П., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100178 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ********, твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответницата, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.04.2019 г. Сочи, че по силата на тази сделка (в качеството му на кредитодател) е предоставил на ответницата (като кредитополучател) паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 1 000 лв.

(511,29 евро). Посочва, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит. Изтъква, че е било предвидено и заплащането на възнаградителна (договорна) лихва. Поддържа, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост, в резултат на което понастоящем задълженията по него възлизат на: 793,24 лв. (405,58 евро) – непогасена главница;

217,10 лв. (111 евро) – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 10.07.2023 г. до 12.09.2024 г.; 3,91 лв. (2 евро) – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода от 13.09.2024 г. до 25.09.2024 г., и 75 лв. (38,35 евро) – такси по кредита. Пояснява, че тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 417 ГПК с № 995/01.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1510/24 г. на Районен съд – гр. П., която е била връчена на ответницата, при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК. Затова иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което 1 дължимостта на визираните суми да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.09.2024 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Г. Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Д. Бл.“ № *, ЕГН **********, не е взела становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответницата да не е представила в срок отговор на исковата молба и да не се е явила в първото открито съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за изводите, че:

- На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

- На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното открито заседание. Въпреки това, тя не е представила отговор на исковата молба, не е взела участие в откритото заседание, не е изразила становище и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

- На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

- На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

2

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 63,91 евро – за заповедната процедура, определени на базата на заплатената държавна такса (12,78 евро) и юрисконсултското възнаграждение (51,13 евро), определено от заповедния съд;

- 191,74 евро – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса (89,48 евро) и юрисконсултското възнаграждение (102,26 евро), определено от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Г. Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Д. Бл.“ № *, ЕГН **********, дължи н а „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ********, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 995/01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1510/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 405,58 евро – непогасена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.04.2019 г., сключен между „Б. ДСК“ АД (като кредитодател) и Г. Д. А. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.09.2024 г., до погасяването;

- 111 евро – възнаградителна (договорна) лихва по кредита, дължима за периода от 10.07.2023 г. до 12.09.2024 г.;

- 2 евро – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода от 13.09.2024 г. до 25.09.2024 г., както и 3

- 38,35 евро – дължими такси по кредита.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул.

„Д. Бл.“ № *, с ЕГН **********, да заплати на Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК *******, съдебни разноски, както следва:

- 63,91 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1510/24 г. на Районен съд – гр. П.), и - 191,74 евро – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 178/26 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Бл.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4