Определение № 22891 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22891

**********, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110143616 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от Н. И. Б., чрез адв. П. М., срещу ************** и „************, с която са предявени обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

1. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 795 лв., представляваща заплатена цена за изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., развален поради виновно неизпълнение на ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда;

2. по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договора за изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда;

3. съединен в условията на евентуалност с иска по т. 1 иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 795 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ответниците са получил препис от исковата молба и приложенията й и в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове.

При служебна проверка по чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът установи, че исковата молба е частично нередовна на осн. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. В обстоятелствената част е посочено, че при неприемане на твърдяното разваляне на договора, в условията на 1 евентуалност, сумата от 795 лв. се претендира като обезщетение за неизпълнение. Липсва, обаче, изрично формулиран петитум в този смисъл и на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени съответните указания.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца 1-седмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с преписи за ответниицте, да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, като посочи изрично дали претендира сумата от 795 лв. единствено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като подлежаща на връщане сума по развален договор, или претендира посочената сума и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, в който случай да формулира петитум съгласно уточненията. При неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че за вземането от 795 лв. е сезиран единствено с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2026 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца и ответниците.

ДОПУСКА разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предмет на делото са предявени от Н. И. Б., чрез адв. П. М., срещу ************** и „************ искове, както следва:

1. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 795 лв., представляваща заплатена цена за изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., развален поради виновно неизпълнение на ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда;

2. по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договора за изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда;

3. съединен в условията на евентуалност с иска по т. 1 иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 2

ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 795 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за изработка и доставка на алуминиева врата за баня по клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба се твърди, че на 10.04.2025 г. между ищеца, като възложител, и ответниците, като изпълнители (съдружници в ДЗЗД „Портасел“), бил сключен договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева врата за баня, съгласно клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г. на обща стойност 775 лв. Ответниците се задължили да изпълнят поръчката в срок до 35 работни дни. Твърди се, че на 10.04.2025 г. ищецът заплатил сумата от 120 лв., а на 30.04.2025 г. – сумата от 675 лв. Вратата била поръчана за помещение с баня и тоалетна в апартамент № 16, находящ се в **********, ж.к. ******************, който се обитавал от ищеца и семейството му. След първоначалното плащане, представител ответниците посетил жилището и взел размери за изработването на вратата по индивидуална поръчка, т.е. съгласно индивидуалните размери и нужди на възложителя, като размерите следвало да бъдат взети от изпълнителя. На 30.06.2025 г. изпълнителят уведомил ищеца, че вратата е готова и за същата дата бил уговорен монтаж. Монтажистите премахнали старата врата и касата й до тухла, след което установили, че новата врата не е с подходящите размери и не може да бъде поставена. След това монтажистите напуснали жилището на ищеца, вземайки новата врата със себе си, а старата не можела да бъде повторно монтирана, тъй като касата й била унищожена при демонтирането й. В периода от 30.06.2025 г. до 16.07.2025 г. помещението останало без врата, което направило банята и тоалетната неизползваеми по предназначение и създавало значителни неудобства на ищеца и семейството му. На 30.06.2025 г. ищецът подал рекламация в магазин на изпълнителя. На 04.07.2025 г. служители на ответниците извършили оглед и съставили констативен протокол с размерите на отвора и вратата, в който като забележка изрично било отбелязано, че ищецът остава без врата и е желателен бърз монтаж. Твърди се, че това посещение, взимането на размери и изготвянето на протокола подвели ищеца, че рекламацията му е приета, но на 14.07.2025 г. същият получил становище на изпълнителя, че рекламацията му е неоснователна. Поддържа се, че ищецът е изправна страна по договора, но ответниците отказват да изработят нова врата или да върнат платената от ищеца сума. Твърди се, че поведението на ответниците е причинило съществени неимуществени вреди на ищеца – причинило значителни неудобства, довели до ежедневни спорове в семейството. Отделно от това ищецът бил диабетик и започнал да вдига кръвна захар и кръвно налягане. Моли исковата молба да бъде приета за изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на ответниците. Твърди се, че изпълнението вече е станало безполезно, доколкото ищецът поръчал нова врата от трето лице. Излага доводи, че ответниците – съдружници в ДЗЗД „Портасел“, отговарят солидарно на основание чл. 304 ТЗ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответниците ************ и ************** са подали писмен отговор чрез адв. М. Т., с който оспорват изцяло предявените искове. Не оспорват, че между страните е бил сключен договор за доставка и монтаж на един брой поръчкова алуминиева врата за баня и принадлежности, индивидуализирани в клиентска поръчка № 38059/10.04.2025 г., както и че стойността на стоките е заплатена с две плащания – на 10.04.2025 г. и 30.04.2025 г. Твърдят, че на 10.04.2025 г., преди подписване на договора, представител на ответника посетил жилището на ищеца с цел установяване на размерите на отвора, в който ще бъде монтирана вратата. При посещението било установено, че помещението е с монтирана дървена врата, което не позволявало взимането на точни размери за отвора, поради което служителят взел ориентировъчни размери с цел определяне на възможния размер врата, която би могло да бъде монтирана в отговора, както и нейната точна цена, тъй като ответниците предлагали три ценови групи от посочения модел врата, в три различни размера. В тази връзка бил съставен протокол за размери № 261845/10.04.2025 г., в който било отразено констаираното на място и било препоръчано взимане на повторни размери след демонтажа на старата врата. В протокола представител на ответниците определил подходящ размер на врата - 65/196 см, която би могло да бъде монтирана, както и необходимите размери на отвора за нейния монтаж – 67/197 см. На 30.04.2025 г. при посещение на ищеца в магазин на ответниците с цел доплащане на дължимата цена за вратата, между страните бил подписана калкулация монтажна дейност № 204894/30.04.2025 г., в която били отразени констатациите от огледа на 10.04.2025 г., като служител на ответниците обяснил на ищеца, че предвид извършения оглед и наличието на монтирана стара врата е необходимо или първо същата да бъде демонтирана и да се извърши повторен оглед за взимане на точни размери, или ищецът да се задължи, че към датата на монтажа същият ще осигури отговор 67/197 см, подходящ за монтаж на поръчаната от него врата с размери 65/196 см. Твърди се, че ищецът избрал втория вариант и се задължил към датата на монтажа да осигури отвор с размери 67/197 см, за което попълнил нарочна декларация.

Независимо от това обаче, на 30.06.2025 г. при явяване на монтажистите на място за извършване на монтажа на изработената врата, старата врата не била демонтирана. На ищеца било обяснено, че монтажистите могат да демонтират старата врата, но не могат да дадат гаранция, че отворът, който ще бъде открит след демонтажа, ще позволи последващ монтаж на новата врата. Въпреки това, по изрично възлагане на ищеца, монтажистите демонтирали старата врата, след което се разкрил отвор, който не позволявал монтажа на новата врата. С оглед изложеното, излагат доводи, че не ответниците, а ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не бил осигурил необходимия строителен отвор за монтажа на вратата, която била изработена от ответниците съгласно уговореното. Твърди се, че разкрилият се след демонтажа на старата врата отвор бил по-голям от необходимото за монтажа на новата врата и било възможно чрез прости СМР да бъде намален и да се осигурят необходимите условия за монтажа на новата врата, но доколкото ответнитите не извършвали подобен тип дейности било препоръчано същите да бъдат извършени от специалист, след което да бъде организирано ново посещение за монтаж на вратата. Въпреки това, на 30.06.2025 г., вместо да изпълни указанията на ответниците, ищецът подал 4 рекламация, след което на 04.07.2025 г. било извършено ново посещение, което единствено констатирало същото фактическо положение. На ищеца отново било разяснено, че следва да намали строителния отвор до необходимите размери за монтажа на вратата. Предвид това рекламацията била приета за неоснователна. С оглед изложеното, поддържат, че не е налице несъответствие между поръчаното и изработеното, както се твърди в исковата молба.

Твърди се, че ответниците са изправна страна по договора, поради което не налице основание за разваляне на договора, респ. за връщане на полученото по него, нито за плащане на обезщетение за неизпълнение. Оспорват и иска за обезщетение за неимуществени вреди вреди, като твърдят, че същите били в резултат на демонтажа на старата врата, което не било предмет на сключения между страните договор. Отделно от това оспорва твърдението, че липсата на поставена врата води до невъзможност за ползване на помещението. Оспорват твърдението, че отговарят в условията на солидарност, доколкото делът на ответниците им в ДЗЗД бил различен. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.