Решение № 16 от 29.01.2025, Районен съд - Петрич

М О Т И В И към Решение с рег.№16/29.01.2025г. по АНД № 752/2024 г. по описа на районен съд П.

Производството е образувано по повод акт за констатиране проява на дребно хулиганство рег.№ УРИ 314000-10175/18.10.2024г., съставен от А. К.

К.-ПИ при РУ П. срещу: 1. Я. В. Ч., ЕГН: **********, от с. К., общ. П., 2. В. Н.

Я., ЕГН: ********** от /населено място/ и 3. К. Н. Р., ЕГН: **********, с.С., общ. С..

Към акта са приложени - обяснения от нарушителите, както и свидетели на проявата на дребно хулиганство, 7 бр. заповеди за задържане на нарушител за срок от 24 часа в РУ П., 2 бр. справки АИС „БДС“ за лицата Л. М. А. и С. К.

Н., както и 3 броя свидетелства за съдимост касаещи нарушителите. По делото са приложени медицински свидетелства, издадени от д-р К., които обаче съдът не кредитира като достоверни, тъй като същите на са били издадени и оформени по надлежния ред. По тази връзка са приложени медицински Удостоверения издадени от д-р Д. С. П., за пострадалите Я. и Т. /л. 26- 27 по делото/, които съдът също не кредитирал, тъй като и двете лица са били заведени от полицейски служители в Спешна помощ, на същата дата от случилото се. Представените удостоверения са издадени на дата 21.10.2024 г., като съдът счита че не би следвало да ги кредитира тъй като не съответстват на законовите реквизити.

В хода на съдебното следствие са събрани обясненията на свидетелите: К.

Н. Я. от с.К., общ. С., С. К. Н., с.К., общ. С., Л. М. А., с. Л., общ. С. и К. С. Н., с. К., общ. С.. По делото била разпитана като свидетел пълнолетното дете, Х.

Ч., дъщеря на нарушителя Я. Ч. и племеницца на В. Я.. Разпитани като свидетели са били също и актосъставителя А. К. К., ,а и на В.н И. и К. Л. – полицейски служители, пристигнали на мястото след повикването на 112.

С акта е констатирано, че на 17.10.2024г., в 01:15 ч. в РУ П. е получен сигнал за сбиване в гр. П., ул. „Г. У.“ пред № *, като свидетелите на случилото се заявили, че на 17.10.2024 г. между 01.00 ч. и 01.10 ч. нарушителите са се надхвърлили върху тях с удари в гр. П. на ул. „Г. У." пред № *, като заявяват че са останали дълбоко възмутени от лицата нанесли им побоя, който демонстрирали на общественото място явно неуважение към обществото.

Нарушителите дават пред съда подробни обяснения по случая, като заявяват, че всичко е започнало от нападането на свидетелката К. срещу Я. Ч., и след това всичките станали на кълбо и никой не помни как точно са се случили нещата и как са били наранени.

Позицията на адв.Д., пълномощник на нарушителите е, че в случая липса извършена проява на дребно хулиганство, тъй като счита, че в настоящия случай са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за констатирана проява на дребно хулиганство. На първо място, посочва че актосъставителя съставил акта на база факти които същия не възприел лично, 1 и не е анализирал правилно събраната информация по делото. От акта не става ясно какво е нарушението, и също така не са отразени правилно нарушителите и свидетелите. На следващо място, счита че няма наличие на публично място, като освен свидетеля Л., никой друг не се е намирал на място където се осъществило случилото се. Изразява позиция, че случилото се, се основава на лични мотиви, т.е. липсва хулиганския мотив, с което да се стигне че е налице дребно хулиганство по смисъла на закона. Посочва, че потърпевшите са само В. и К., които в издадения акт визират като нарушители. Моли за оправдаване на нарушителите на основание чл. 6, ал.1, б. „в“ от УБДХ. Моли преписката да бъде изпратена на РП – Благоевград, ТОП. за извършване на разследване за извършено престъпление. Претендира за съдебни разноски.

ТО-П. към Районна прокуратура-/населено място/, не се представлява в съдебното заседание и не представят становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

На 17.10.2024г., в 01:15 ч., след получен сигнал в РУ П., полицейски служители са пристигнали на място ул. „Г. У.“ № *, и са установили седем лица. По двамата от тях имало видими следи от нанесени удари и им течало кръв от главите. В обясненията, събрани по хода на производството, се установило че всичко е започнало поради това че Я. Ч. е преследвал К. Я. с която са живеели на семейни начала, с родени две деца, след като тя го била напуснала. Я. Ч., бил придружен с братя на Я., В. Я. и неговия приятел К. Т..

Ч. е преследва автомобила на С. Н., който е син на К. Н.. Славко е разбрал за това и съобщил на баща си, К.. Последния, заявил на сина му че иска да го придружи на посочената дата, тъй като се страхувал от това обстоятелство.

Синът му, му казал че ще отиде на кафе с приятеля си Л. А.. Двамата са тръгнали за да вземат Л. от с. Ласкарево, като по пътя са разбрали че една кола Фолксваген „Голф“, сив на цвят ги е преследвала. Предвид този факт, са обадили на К. Я., която е работила в гр. П., и са я предупредили, че най вероятно бившия й мъж ги преследва, и същата да се пази за да не й направят нещо лошо. Я. след като е разбрала за този факт, им заявила да отидат да я вземат от нейното работно място за да се прибере вкъщи, където е живеела в момента, а именно в ул. „Георги Урумов“ № 43, при вуйчо си и вуйна си. След като са били и четиримата в колата на К. Н., и са спрели на посочения адрес, разбрали че две коли спрели зад тях. При слизането от колата се появили трите лица, които се явяват като нарушители по създадения акт. При слизането и на другите лица, които се явяват като свидетели по издадения акт, е почнало побоя, като двамата от нарушителите са били наранени по главата. При случилото се не са присъствали други хора, а само тези седем лица. При повикването на полицията и до тяхното пристигане на мястото, боя бил спрял.

След идването им всички били отведени в РУ- П., за да дадат обяснения като за всички била издадена заповед за задържане за 24 ч.

2

Безспорен факт е, че била извикана полиция, като нарушителите и свидетелите били отведени в РУ-П., където били задържани за 24 часа със заповед по ЗМВР. По преписката са разпитани всички присъствали на инцидента. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и безспорни.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.

Предвид по-ниската си обществена опасност от хулиганството по НК, дребното хулиганство е административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. За да е осъществен състав на дребно хулиганство, следва да е извършено деяние, което с оглед своите обективни и субективни признаци, да попада към една от посочените групи.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че не са налице доказателства за извършена хулиганска проява от нарушителите по смисъла н а чл. 1, ал. 3 от УБДХ . За да възприеме този извод, Съдът взе предвид съдържащите се в посочената преписка обяснения, както и сторените лично пред съда обяснения на нарушителя и свидетелски показания на останалите участници в сбиването, както и на полицейските служители изпратени по подадения на телефон 112 сигнал.

Във връзка с горното следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства относно твърдението в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство от 18.10.2024г. издаден от полицай К.. По следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал 3 от Указа (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1998 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Дребно хулиганство по смисъла на този указ, както бе посочено по-горе е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Именно нарушаването на обществения ред и спокойствието на извършването на публично място, пред повече хора, които да са се възмутили от именно тази проява е фактическата особеност на деянието. От цялостния събран доказателствен материал и от показанията дадени от полицейските служители, които са били на място се установява, че 3 на улицата, където се е осъществило скарването и сбиването освен двете групи други лица не е имало. Установи се също така и че към момента на пристигане на полицейските служители двете групи вече не са се карали, полицаите са заварили нормални отношения по между им, а единствено К. Н.

Я. е била, която продължавала да говори на висок тон, което сочат полицейските служители е била и причината за нейното прибиране в полицейската кола. Нито един от двете групи не отрича, че е имало сблъсък помежду им, но също така всеки един от тях сочи, че освен от участниците в този сблъсък не е имало други лица-граждани. Настоящият съд не намира че следва да не кредитира показанията на свидетелите в тази им част, независимо от това, че същите се явяват заинтересовани от изхода на спора, доколкото те се допълват и са непротиворечиви с показанията дадени от полицейските служители и да не ги кредитира в останалата част поради личната им заинтересованост от случката и от изхода й, още повече че в случая се касае за междуличностен любовен триъгълник, който касае чисто битови отношения.

Наред с това не може да се отрече, че независимо от това че може да се приеме като защитна позицията на нарушителите, то и техните обяснения допълват и изясняват фактическата обстановка така че тя по безспорен начин се установява по ясен и категоричен начин. Събраните доказателства, категорично опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство относно авторството и механизма на деянието, както и липсата на други граждани, които да са изразили своето възмущение от случая.

Установената и описана фактическа обстановка налага извода, че причините и условията за поведението на тримата нарушители, изразяващо се в нарушаване на обществения ред, НЕ разкриват признаците нито на едрото, нито на т. н. дребно хулиганство. Нанасянето на удари между двете групи лица е безспорно непристойно поведение, но то не е било с цел да се демонстрира неуважение към обществото – напротив липсват доказателства, че дейците изобщо са възприели съставомерните признаци на деянието си, дори и като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. В този смисъл са категоричните обяснения на полицейските служители в съдебно заседание. От тях се налага категоричния извод, че на инкриминираните дата и място, дори и да е имало някакъв сблъсък, то той е бил кратковременен, а и тримата нарушители изобщо не са имал за цел да нарушат обществения ред, а единствено да поговорят с мъжете от другата група, единият от които е настоящият мъж на свидетелката К. Н. Я., която до преди седмица живяла с нарушителя-Я. Ч., като последният бранил нея от евентуалните удари, които можела да получи при създалата се обстановка, независимо от обстоятелството, че именно тя предизвикала бившия си съпруг чрез викове и удари. Същото се касае за участието на брата на К. Н. Я.-В. Я. и третия нарушител, К. Т., които опитвайки се да спрат и защитят Ч. били получили наранявания на главата и поради обилното кървене се отдръпнали от сблъсъка. Следователно отсъстват доказателства относно извършена проява 4 на дребно хулиганство, което да е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна и за тримата нарушители Ч., Я. и Т., тъй като не са съзнавали, нито предвиждали настъпването на общественоопасните последици на действията си, а още по-малко пряко да са ги целели. С оглед на това и поведението им не може да се определи като такова целящо нарушение на обществения ред.