Решение № 2813 от 27.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13340/2025
- Вид
- Решение № 2813
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 2813 гр. София, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100513340 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
С Решение № 17699/02.10.2025 г., постановено по гр. д. № 76930/2024 г. по описа на СРС, 168 състав е признато за установено, че ответниците Ж. Д. и И. Д. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД посочените суми за мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия до притежаван от тях имот, както и мораторна лихва върху главница за дялово разпределение, в условията на разделност. Искът е отхвърлен над уважената част до пълния претендиран размер поради погасена давност. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Ж. Д. чрез адв. С., в която се твърди неправилност на атакувания акт в частта, с която ответникът е осъден да заплати лихва за забава върху главница за дялово разпределение. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено такова по същество, с което да се отхвърли иска за лихва върху главница от дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД с доводи, че същата е неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:
От“Топлофикация София“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с претенция за заплащане на топлинна енергия, законна лихва за забава върху главница, цена за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. С подаденото от длъжника възражение е оспорена дължимостта на сумите за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, както и за мораторна лихва върху главница за услуга за дялово разпределение. Изрично е посочено, че признава главница за топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение След указания от заповедния съд, заявителят-ищец е предявил иск относно вземанията, срещу които е постъпило възражение.
На етапа на въззивното производство пред СГС е оспорено единствено дължимостта на сумата от 5.48 лв. от Ж. Д., касаеща лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода 15.09.2021-07.08.2024 г.
Следва да бъде посочено, че въззивната жалба е връчена на другия ответник – И. Д., като в предоставения му срок същия не е заявил, че желае да се присъедини към нея, като не е подал и въззивна жалба от негово име.
Фактическият състав на иска по чл. 86 ЗЗД се състои от установяване възникнало в полза на ищеца главно вземане за услуга дялово разпределение, за който е уговорен падеж, който е настъпил и сумите са станали изискуеми, както и размера на обезщетението за забава.
Спорът между страните във въззивното производство е фокусиран по въпросите дали ответникът е изпаднал в забава.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача 2 стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай пред въззивния съд не се оспорва дължимостта или размерът на цената за услуга дялово разпределение.
За изпадане в забава на цената за услуга дялово разпределение, нормата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
При нарочно оспорване от страна на ответника, каквото е налице, че не бил изпаднал в забава за плащане, по делото следва да бъдат ангажирани доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията.
Доколкото такова дължимо от ищеца пълно и главно доказване по делото липсва, то не се установява изпадането на абоната в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 5.48 лв. за период 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивната жалба се явява основателна, а решението на СРС в тази му част отменено. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По разноските пред настоящия съд:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззивникът. Същият е претендирал такива с представен списък в размер а 12.48 евро – държавна такса, както и 204.52 евро адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА. Отправено е възражение за прекомерност от насрещната страна, което 3 настоящия съд намира, че следва да бъде уважено. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и липсата на процесуална ангажираност от страна на адвоката, доколкото той не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, подал е единствено отговор на въззивна жалба, намира, че възнаграждението следва да бъде присъдено в размер от 100 евро.
С оглед изхода на спора следва да бъдат преразгледани и разноските, присъдени пред СРС, като на адв. С. за процесуално представителство на Ж.
Д. следва да бъдат присъдени още 1.05 евро съразмерно на отхвърлените 5.48 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17699 от 02.10.2025 г. по гр. дело № 76930/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168-и състав, в частта, в която е признато за установено, че Ж. А. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5.48 лв. – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г. върху главница за дялово разпределение за период 07.2021 г. до 04.2023 г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от П.П.- Изпълнителен директор и М.Ц.председател на УС със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец" № 23 Б срещу Ж. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, 1330, обл.София,общ.Красна поляна, ж.к..****3, чрез адв. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД за сумата от 5.48 лв. – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2024 г. върху главница за дялово разпределение за период 07.2021 г. до 04.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С. с ЕГН ********** сумата от 100 евро за осъществена безплатна правна помощ в исковото производство пред СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С. с ЕГН ********** сумата от още 1.05 евро за осъществена безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б на основание чл. 78, ал. 3, ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗАдв ДА ЗАПЛАТИ на Ж. А. Д., ЕГН **********, сумата от 12.78 евро – държавна такса пред СГС.
4
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5