Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1156 от 08.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1178/2026
Вид
Решение № 1156
Подписан
08.10.2026
Състав
Николинка Цветкова, Матей Тодоров, Фаня Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. И. – прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив, ТО – Карлово, против Решение № 118/26.03.2026г., постановено по гр. д. № 1546/2025г. по описа на Районен съд - Карлово, III гр. състав, в частта, с която прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на М. А. Д., на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) евро, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно воденото наказателно производство срещу ищеца по ДП № 461/2023г. по описа РУ на МВР – Карлово, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановление за прекратяване – 21.02.2024г. до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за разликата над 1 800 евро до пълния предявен размер от 2556.46 евро (5000 лева), като неоснователен, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото. Жалбоподателят сочи, че претърпените от ищеца негативни преживявания по повод воденото срещу него наказателно производство нямали характера на причинени неимуществени вреди, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника. В тази връзка се сочи, че не всяко негативно преживяване представлявало неимуществена вреда. За да бъде такова, то същото следвало да бъде в по-висок интензитет, което в случая не било налице. На следващо място в хода на производството не се 1 установило, че ищецът търпял притеснения от евентуалното му осъждане, а негативните емоции били свързани със здравословни неразположения, вследствие пребиваването му в ареста. Сочи се още, че недобросъвестното процесуално поведение на Д. довело и до вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, във връзка с което се излагат подробни съображения.

Липсвала причинно-следствена връзка между сочените от ищеца неимуществени вреди и образуваното наказателно производство. Размерът на обезщетението също не бил справедливо определен.

Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част, евентуално да бъде намален присъденият размер на обезщетението.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. А. Д., чрез адв. Л. Н., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и се претендират разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна.

От фактическа страна е установено, че Районен съд – Карлово е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът М. А. Д. е твърдял, че с постановление от 09.12.2023г. по бързо производство № 461/2023г. по описа на РУ – Карлово към ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 14847/2023г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като обвиняем бил привлечен за това, че на *** в гр. Б., обл. Пловдив, на ул. *** управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 2.36 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ****, след като бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда на Районен съд – Карлово. Бил задържан за 24 часа по ЗМВР. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово от 09.12.2023г. ищецът бил задържан в сектор „Арести“ – гр. Пловдив до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК – от 07:00 ч. на *** до***г. С определение от 19.12.2023г. по ВЧНД № 2581/2023г. на Окръжен съд – Пловдив изменил мярката за неотклонение на „подписка“. Била назначена и изготвена химическа експертиза, която дала заключение, че било установено наличие на алкохол с концентрация 1.97 на хиляда в кръвната проба. По досъдебното производство ищецът бил привлечен и разпитан като обвиняем по чл. 343б, ал. 2 от НК. Наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово постановил на 09.12.2023г. обвиняемият да бъде задържан в сектор „Арести“ – Пловдив, както и да бъдат извършени неотложни действия с оглед събирането, запазването и обезпечаването на доказателствата в наказателното производство. На 09.12.2023г. били иззети МПС – лек автомобил марка „***, модел „***“ с рег. ***, както и контактен ключ за него. Със ЗППАМ от 2

09.12.2023г. на РУ – Карлово на ищеца било отнето СУМПС след извършената проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ** и установена концентрация на алкохол в кръвта 2.36 на хиляда. Със ЗППАМ № 23-0281-000526/11.12.2023г. на РУ– Карлово било спряно от движение и МПС – лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № ***. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.02.2024г. по пр. пр. № 14847/2023г. по ДП № 461/2023 г. по описа на РУ – Карлово към ОД на МВР – Пловдив, Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово било прекратено наказателното производство. Било посочено, че обвиняемият не бил привел МПС в движение, а поради неадекватното си състояние заспал на волана и поради липса на обективния елемент от състава на престъплението, наказателното производство било прекратено. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът претърпял множество неимуществени вреди – в здравословен, социален и житейски аспект.

Съдът е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение.

В случая липсва спор относно фактическата обстановка, установена въз основа на приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства. Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правната страна, а именно – доказаността на претенциите на ищеца, както и до справедливостта на определения от първостепенния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер.

Предпоставките за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратурата на Република България са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 от ЗОДОВ).

Съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 3

4/68г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.

От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства, установени в настоящия случай:

Фактът, че с постановление от 12.02.2024г. по пр. пр. № 14847/2023г. по ДП № 461/2023г. по описа на РУ – Карлово към ОД на МВР – Пловдив, Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово е прекратено наказателното производство срещу М. А. Д., обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди (т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.). В този смисъл прекратяването на наказателното производство не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл.

4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

С исковата молба ищецът е изложил твърдения за претърпени неимуществени вреди. За установяването им са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелят А. Д.. Съдът ги кредитира като логични и последователни като правилно първоинстанционният съд е 4 извършил преценката по чл. 172 от ГПК, предвид родствената връзка на свидетеля с М. Д.. От тях се е установило, че получил обаждане, че синът му е задържан. Свидетелят живеел в чужбина и си дошъл. Твърди, че след освобождаването му М. Д. не можел да яде, бил притеснен, треперел, не можел да говори, трудно пиел вода. Това продължило повече от месец. След освобождаването му от ареста, водили ищеца при няколко лекари в **, включително на лекар свързан със слуха. Лицето изпитвало страх да не го осъдят, страхувал се, живял при баща си около месец и половина в ***. През престоя си при свидетеля ищецът не излизал никъде, стоял вкъщи и изпитвал притеснения. Ползвал обществен транспорт и вероятно приятели са го возили при необходимост. Чувствал се унижен, усещали го, колкото и да не споделял, това личало, че е унизен, изпитвал срам от роднините и близките си.