Решение № 515 от 20.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102380 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул.“***“ №***, бл.*, вх.„*“, ап.**, действаща чрез пълномощник адв. А. Д., срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к.1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано заедно от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с която са предявени иск по чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40009957827, заедно с иск, предявен в условия на евентуалност по чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на клауза, предвидена в чл.6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40009957827, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, както и иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495,20 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове и разноски.

1

В исковата молба и уточнителните към нея, молби, се твърди, че ищцата и ответното дружество сключили Договор за потребителски кредит № 40009957827, като сумата на кредита (главница) била уговорена в размер на 5000 лева, със срок на кредита - 36 месеца, размер на вноската по кредита, без такси "Фаст" и "Флекси" - 238,68 лева, с общо дължима лихва в размер 3 590,46 лева, а дължимата сума по кредита била в размер на 8 590, 46 лева, без да са били включени в тази сума посочените такси, които възлизали в размер на 4500 лева и заедно с тях общо дължимата сума по кредита възлизала в размер на 13 090, 46 лева. Ищцата посочва, че не разполагала със самия договор, но излага съображения относно това, че ответното дружество използвало типови договори, като му била заплатила сума в общ размер на 5495, 20 лева. Изложени са твърдения за недействителност на процесния договор поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК във вр.с чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД, като се изтъква, че ищцата имала качество на потребител, с оглед на което приложимият нормативен акт бил ЗПК, а таксите "Фаст" и "Флекси" не били включени в ГПР, поради което същият бил неправилно посочен, което се приравнявало на липсващ ГПР, като записването в договора за кредит на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т. 1 от Закона за защита на потребителите и също така не било упоменато кои разходи били включени в ГПР, както и кой разход какъв процент от ГПР формирал, а посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считали спазени законовите изисквания. Ищцата, в условия на евентуалност иска да бъде прогласена, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК във вр.с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, недействителността на клаузата на чл.6 от Договора за потребителски кредит №40009957827, в частта относно таксите "Фаст" и "Флекси", излагайки подробни доводи в тази посока, като предвид посоченото, че същата била заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 5 495, 20 лева, в случай, че съдът приеме договорът за недействителен, ищцата била надплатила 495, 20 лева, във връзка с което е предявен иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Въз основа на изложеното са предявени иск по чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК във вр. чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване 2 недействителността на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40009957827, заедно с иск, предявен в условия на евентуалност за прогласяване недействителността на клауза, предвидена в чл.6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40009957827, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК във вр. чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД, както и иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495,20 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове и разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договора за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения в тази посока. Заявява, че е безспорно между ответното дружество и ищцата, че помежду им бил сключен договор за потребителски кредит № 40009957827, по силата на който ответното дружество било предоставило заем в размер на 5000 лева, а ищцата се била задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси", като всички условия по договора били предварително уговорени между страните, а ищцата била изрично изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Излагат се доводи, че по отношение на процесния договор за кредит били спазени всички императивни законови изисквания, с оглед на което всички възражения в исковата молба относно недействителността на договора били напълно неоснователни, като се аргументира, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не било част от ГПР в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит нямало неточно посочване на ГПР, но дори и да е било налице неправилно посочване на ГПР, то не можело да се приравни на липсата на ГПР, което да предизвиквало нищожност на целия договор, а също така, правото на потребителя на информираност не било нарушено по никакъв начин. Посочва се и, че страните са били постигнали съгласие за сключване на договор с 3 допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", като всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги били точно и ясно описани, а възнаграждението за посочените в договора за кредит, допълнителни услуги, не било част от ГПР, поради което в договора за кредит нямало неточно посочване на ГПР. Въз основа на изложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове за прогласяване на недействителността на договора за кредит и на отделни негови клаузи, като неоснователни и недоказани. Иска се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски, да бъде извършено прихващане между разноските. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ищецът е изразил писмено становище по отговора на исковата молба, в което заявява, че всички възражения, направени от ответника са неоснователни, за което били изложени подробни аргументи в исковата молба, като се поддържа изложеното и в исковата молба становище, че таксите "Фаст" и "Флекси" били допълнителен разход по пар.1,т.1 от ДР на ЗПК и следвало да се включват в ГПР, с оглед на което било налице неправилно посочен ГПР, което се приравнявало на липсващ такъв.

Направено е и възражение за прекомерност на претендираното юрисконултско възнаграждение.

В проведените по делото открити съдебни заседания, страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си представители. Ищецът предварително, чрез пълномощника си - адв. А. Д., е депозирал молби за даване ход на делото, поддържайки исковата молба и исканията до съда, като е представил и списък по чл.80 от ГПК за направените в настоящото производство, разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си юрк. Г. С. - К. също е представил молби за даване ход на делото в негово отсъствие, оспорвайки предявените от ищеца искове и поддържайки изложеното в отговора на исковата молба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на 4 вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК във вр. чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона /с императивни/материално правни норми/ на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40009957827, съединен с иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495,20 лева, представляваща недължимо платена, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, заедно с предявени под евентуалност установителен иск с правно основание по чл.10а, ал.2 от ЗПК във вр. чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона /с императивни правни норми/ на клауза, предвидена в чл.6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40009957827, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 495,20 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

С Определение № 139/ 26.01.2024 г. по описа на КРС по така предявените искове, съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че по установителни искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в негова тежест е да докаже наличието на противоречие на Договора за потребителски кредит № 40009957827 със закона, респ. с посочените от него императивни/материално правни норми в ЗПК и/или наличие на противоречие на клаузата, уредена в чл.6 от Договора за потребителски кредит № 40009957827, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, със закона, респ. с визираните императивни/материално правни норми в ЗПК въз основа на посочените основания, а ответникът следва да установи, че сочената от ищеца клауза в чл.6, в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор за кредит е индивидуално и действително уговорена и/или че съдържа, респ. препраща към обективни и 5 законови правила за нейното определяне, както и, че договорът за потребителски кредит № 40009957827 е валидно сключен, при спазване на законовите изисквания. По исковете с правно основание чл.55,ал.1, пр. 1 ЗЗД, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 495,20 лева, че същата е платена на визираните от ищцата основания, както и че е платена на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване на сумата, съответно за задържането й.

Със същото определение, съдът е указал за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, като е отделил за безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 40009957827, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 5000 лева, като впоследствие докладът, съдържащ се в споменатото определение, е приет за окончателен, без възражения и искания от страните.