Решение № 10422 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10422 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110107159 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Х. Ч..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 22, находящ се в гр. *******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 13, 37 евро (26, 15 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 3, 38 евро (6, 61 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 05.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 955/2025 г. на РС-Луковит.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Х. Ч., с който оспорва исковете по основание. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия по съображения, че не живее в имота. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените 1 искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 07.11.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Луковит с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Х. Ч. за: сумата 26, 15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 7, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 05.11.2025 г.

С разпореждане от 11.11.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на 21, 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.03.1994 г.

Р.Б.Г. и М.С.Д. са придобили всеки от тях по 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. *****, с площ от 55, 46 кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.07.1997 г. Р.Б.Г. и М.С.Д. са дарили на Б. Х. Ч., внук на първия и племенник на втория, всеки по 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. *****, с площ от 55, 46 кв.м., като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 865/09.11.1998 г., Р.Б.Г. е починала.

Видно от справка НБДН за М.С.Д., последният също е починал.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.03.2023 г., след исковия период, Б. Х. Ч. е продал на О.Ц.Н. процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2022 г. – м.06.2022 г. е доставена топлина енергия на стойност исковата сума 13, 37 евро (26, 15 лв.).

Безспорно е между страните, че стойността на мораторната лихва за исковия период 15.09.2023 г. – 05.11.2025 г. е в размер на исковата сума 3, 38 евро (6, 61 лв.).

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.07.1997 г. се установи, че ответникът Б. Х. Ч. е придобил правото на собственост на процесния имот.

Дарителите Р.Б.Г. и М.С.Д. са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота, като видно от представените писмени доказателства – препис-извлечение от акт за смърт № 865/09.11.1998 г. за Р.Б.Г. и справка НБДН за М.С.Д., същите са починали, с оглед на което вещното право на ползване се е погасило съгласно чл.59, ал.1 ЗС.

Ирелевантно в случая е обстоятелството, че с нотариален акт за 3 покупко-продажба на недвижим имот от 16.03.2023 г. ответникът се е разпоредил с имота в полза на трето за спора лице – О.Ц.Н., доколкото покупко-продажбата е след исковия период.

От качеството на ответника на съсобственик на процесния имот през исковия период произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

За настоящото производство без правно значение се явява обстоятелството кой фактически ползва имота, както и дали имотът фактически се обитава от ответника.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В случая страните не спорят, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2022 г. – м.06.2022 г. е доставена топлина енергия на стойност исковата сума 13, 37 евро (26, 15 лв.).

4

Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 07.11.2025 г., от която дата се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 07.11.2022 г., каквито в случая се явяват вземанията за целия исков период м.05.2022 г. – м.06.2022 г. (вземането за м.06.2022 г. е станало изискуемо на 15.08.2022 г.).

С оглед изложеното искът за главницата следва да се отхвърли, доколкото същата е погасена по давност.

Претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна предвид акцесорния й характер.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.

Ответникът претендира разноски за заповедното и исковото производство.

За заповедното производство се претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 евро по договор за правна защита от 18.02.2026 г.

От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, като възнаграждението следва да се намали до сумата 25, 56 евро, при съобразяване практиката на СЕС.