Решение № 3568 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20261100504585 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Г. Л. П. – длъжник по изп.д. №20228490401783 на ЧСИ А.П. срещу разпореждане от 02.04.2026г., с което ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като запорът е наложен при несъществуващ адрес на длъжника. До настоящия момент не била получавала никакви книжа по изпълнителното дело - нито наказателно постановление, нито покана за доброволно изпълнение, нито запорно съобщение. Причината била, че всички те били изпращани на несъществуващия адрес „вх. 2". Едва след като започнала работа при новия си работодател през м. март 2026 г., същият я уведомил, че му е връчено запорно съобщение и разбрала за съществуването на изпълнителното дело и за наложения запор. Изпълнителното производство било образувано въз основа на Наказателно постановление № 393038/18.10.2021 г. Същото НП, както и всички последващи книжа по изпълнението (покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение), били изпращани на несъществуващ адрес. Това я лишавало от възможността да ги получа и да упражня правото си на защита.

Ето защо, моли да бъде спряно изпълнението по изп. дело № 20228490401783 до приключване на производството по жалбата, да се отмени обжалваното разпореждане от 02.04.2026 г. на ЧСИ А.П. и съда да разпореди вдигане на наложения запор върху трудовото й възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна. В чл.435, ал.2 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Действията, изразяващи се в отказ да се вдигне наложения запор, следва да се квалифицират като отказ да се прекрати принудителното изпълнение по чл. 435, ал.2, т.6, поради което и подадената жалба се явява процесуално допустима.

По същество, съдът намира същата за неоснователна, поради следното:

Изпълнително дело № 20228490401783 по описа на ЧСИ А.П., с район на действие 1

СГС е образувано по молба на кредитора Столична община въз основа на наказателно постановление №393038/18/10/2021г., издадено от зам.-кмета на СО във връзка АУАН от 22.09.21г., съставен срещу длъжницата за пътуване в градския транспорт без редовен превозен документ и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, за което й е наложена глоба в размер на 50 лв. Върху наказателното постановление е положен печат за влизане в сила на 27.04.2022г.

Изложените в жалбата подробни твърдения относно влизането в сила на наказателното постановление и ненадлежното му връчване не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Съдебният изпълнител няма право или задължение да проверява редовността на връчването на наказателното постановление - това може да е предмет само на производството по обжалването му. Представеното на ЧСИ наказателно постановление е подлежащо на изпълнение, доколкото е отбелязано, че е влязло в сила, поради което, и при липса на твърдения за факти по чл.433, ал.1 от ГПК, за ЧСИ липсва основание за прекратяване на изпълнението и вдигане на наложения запор. С изложените в жалбата твърдения се оспорва самото задължение по наказателното постановление, т.е. оспорва се възникването на изпълняемото право, с оглед твърденията за липса на редовно връчване, което подлежи на разглеждане по друг процесуален ред и нито съдебният изпълнител, нито СГС като контролно-отменителна инстанция може да решава в настоящото производство въпроса за съществуване на изпълняемото право.

По отношение на искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Спирането на изпълнението по чл. 438 ГПК има обезпечителна функция за жалбоподателя по време на производството по разглеждане на жалбата и се обуславя от това жалбата да е вероятно основателна. В настоящия случай и с оглед изложените по-горе мотиви, жалбата е неоснователна, поради което искането за спиране на изпълнението по воденото изпълнително производство следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г. Л. П. – длъжник по изп.д. №20228490401783 на ЧСИ А.П. срещу разпореждане от 02.04.2026г., с което ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп. дело №20228490401783 на ЧСИ А.П..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2