Определение № 1977 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977 гр. София, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500743 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19672 от 12.02.2026г., депозирана от К. М. Б.- Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. И. от САК, със съдебен адрес:бул. „Витоша“ №1 А, Търговски дом, ет.1, кантора 163 против определение Рег. № 2082 от 27.01.2026г., постановено по гр. д № 7129 от 2022г., по описа на СГС, ГО,1- 15с-в, с което е оставена без уважение въззивна жалба вх. № 102998/03.09.2025г./уточнена с молба вх. № 123346/21.10.2025г./, имаща характер на молба за именение на постановеното по делото решение Рег. № 5044 от 04.08.2025г. в частта му относно разноските.

В жалбата са изложени съображеН. за неправилност и незаконосъобразност на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските, с което жалбоподателката - ищца в първоинстанционното производство е осъдена да заплати в полза на ответницата Н. Д. И. на пр. осн. чл.78, ал.2 от ГПК сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. По подробно изложени съображеН. по съществото на спора се навежда довод за липса на възникнала отговорност за разноски, предвид частичното уважаване на предявеН. от страна на жалбоподателката-ищца отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК за разликата от 55 000 евро до пълН. предявен размер от 130 000 евро, съобразно направеното от ответната страна признание на иска в тази му част.

С уточняваща молба от 21.10.2025г. същата сочи като допълнителен предмет на жалбата -липсата на присъждане в нейна полза на сторените разноски за държавна такса по делото в общ размер 10170,32 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лв. при твърдеН., че с оглед изхода на спора разноски следвало да се присъдят и в полза на ищеца, тъй като една част от решението било в нейна полза.

1

Моли се за отмяна на обжалваното определение по чл.248, ал.1 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението, в частта му за произнасянето по въпроса за отговорността за дължимите в производството разноски и техН. размер.

Към преписката по жалбата и уточняващата молба като доказателства са представени списък по чл.80 от ГПК, съдържащ договор за правна защита и съдействие от 29.08.2025г., адвокатско пълномощно с валидно учредени представителни права в полза на адв. И. в производството пред САС, както и разписка, удостоверяваща заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./представени по делото с уточнителна молба от 04.03.2024г./

В законоустановеН. срок е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата ответница Н. Д. И., чрез адв. У., с който същата се оспорва като неоснователна с аргументи, че повечето изложени в жалбата съображеН. са относими по съществото на спора, по отношение на който вече има постановено и влязло в сила решение и не следва да бъдат обсъждани от въззивната инстанция.

Настоящият състав като съобрази наведените с жалбата и отговора доводи и възражеН. на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно-легитимирана страна в прозводството по гр. д.

№ 7129, по описа на СГС за 2022г., в законоустановеН. срок по чл.248, ал.3 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображеН.:

Производството по гр. д. № 7129 от 2022г., по описа на СГС, ГО, I-15 с-в е образувано по предявен от К. М. Б.- Е. против Н. Д. И. отрицателен установителен иск с пр. осн чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата не дължи сумата от 130000 евро, дължима по договор за банков кредит № 64краа-1143/22.12.2005г., сключен между нейната наследодателка К. К., в качеството й на ЕТ “Колор Пластик-К. К.“, ЕИК:020164345 и „Първа инвестиционна банка “ АД, за която сума е образувано изпълнително дело № 20228630401530 на ЧСИ С. Х. на основание издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 20.02.2013г., с които ищцата е осъдена да заплати в полза на придобилата по договор за цесия вземане ответница сумата от 130000 евро/сто и тридесет хиляди евро/.

С постановеното по делото решение Рег. № 5044/04.08.2025г., по описа на СГС съдът е отхвърлил като неоснователен отрицателН.т установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК за сумата от 55 000 евро, като е приел за установено, че тази сума е реално дължима по записа на заповед от 18.03.2008г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано горното изпълнително дело.

Съдът е уважил частично иска, като е признал за установена недължимостта на разликата над тази сума до пълната претендирана сума от 130000 евро, част от изпълняемото право, предмет на образуваното изпълнително дело.

За да приложи правилото по чл.78, ал.2 от ГПК, съдът е съобразил направеното в хода 2 на производството /в първото заседание по делото/ признание на иска от страна на процесуалните предствители на ответницата, че ищцата не дължи разликата над 55 000 евро, както и факта, че съобшението за дължимост на тази сума не изхожда от ответницата а от съдебН. изпълнител.

Предвид горните изводи, съдът е приел, че същата не е дала повод за завеждане на делото и предвид направеното признание на иска в тази му част следва да се приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК като е осъдил ищцата да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., определено от съда в полза на процесуалН. представител на ответницата на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Жалбата е неоснователна, а определението, с което е оставена без уважение молбата на ищцата по същество е правилно.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е предвидено специално правило, според което (независимо от изхода на спора) разноските следва да се възложат върху ищеца, при наличие на следните предпоставки, а именно: ответникът да не е станал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК включва два аспекта – извънпроцесуален (поведение на ответника преди завеждане на делото) и процесуален (изявление за признание на иска). Повод за завеждане на делото следва да се търси в извънпроцесуалното поведение на ответника – например ако той оспорва претенцията на ищеца, или ако не заплаща дължимите суми.

В конкретН. случай и двете изискуеми по закон предпоставки за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК са налице. ИзявлеН.та на процесуалните представители на ответницата, обективирани в Протокол № 3264 от о.с.з., проведено на 29.03.2024г касаещи спорното право, имат характер на признание на иска.

Правилен е изводът на първоинстанционН.т съд в мотивите на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, което, в конкретН. случай, обосновава категоричен извод за правилно приложение на правилото, регламентирано в нормата на чл.78, ал.2 от ГПК. Претенцията за сумата над 55000 лв. до пълН. размер на дълга не изхожда от ответницата или нейн представител, а е обективирана в съобщението, изпратено от съдебН. изпълнител С. Х. до ищцата. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, касателно необходимостта да й бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, предвид че законът възлага в тежест на ищеца всички разноски по делото при наличие на двете, визирани в чл.78, ал.2 ГПК процесуални предпоставки. С оглед изхода на спора, предвид факта, че отхвърлителната част на съдебното решение по предявеН. отрицателен установителен иск е в полза на ответника, на същия на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА, чийто размер СГС е определелил на 3000 лв. предвид липсата на фактическа и правна словност на делото.

По изложените съображеН., частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение - потвърдено като валиден, допустим и правилен 3 съдебен акт.

Воден от гореизложените съображеН., СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Рег. № 2082 от 27.01.2026г., постановено по гр. д № 7129 от 2022г., по описа на Софийски градски съд, ГО, 1- 15 с-в.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4