Решение № 264 от 25.03.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1398/2025
- Вид
- Решение № 264
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Валентина Жекова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.18 · Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 264 гр. гр. Хасково, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640101398 по описа за 2025 година
Предявен е от П. К. М., ЕГН **********, от ****************, против „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на упавление гр.София, Район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер" № 87, иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за сумата в размер на 1 475.02 евро /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено на 02.03.2026г./.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.12.2023г., около 18.40ч., в гр.Хасково, настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: на кръстовището на пл. „Спартак“ с ул. „Стара планина“ в посока Център — парк „Кенана“ лек автомобил с марка „********“, модел „********“ с рег. номер ********, с водач Й. П. Т., собственост на Д. П. Я., не спазва пътен знак № 2 (Спри пропусни движещия се по път с предимство), отнема предимството на движещия се лек автомобил марка „********“, модел „***, с рег. № ********, управляван от ищеца П. М., като го удря и реализира ПТП с пострадали лица и материални щети. Вследствие на така настъпилата катастрофа, автомобилът, собственост на ищеца, претърпял значителни увреждания и щети. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол 1 за ПТП с пострадали лица № 105/20.12.2023г. по описа на ОД на МВРХасково, в който било отразено, че спрямо „Участник 1“- Й. П. Т. е взето административно-наказателно отношение, като му е съставен АУАН № 1 161862/20.12.2023г. Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния водач, управляващ лекия автомобил марка „********“, модел „********“, с рег. № ********, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, с полица номер BG/02/123003719097, валидна от 17.12.2023г. до 16.12.2024г., сключена с ответника „3Д Бул Инс“ АД. Във връзка с така настъпилото застрахователно събитие ищецът подал уведомление до ответното дружество, по повод на което била образувана преписка по щета № 2410000303/04.01.2024г. Експерти от ответното дружество извършили оглед на уврежданията лек автомобил марка „********“, модел „***“ с рег. № ********, за което съставили описи по щетата, в които посочили всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС. Въпреки че ищецът представил всички изискани от застрахователя документи, с които разполагал и било по силите му и в правомощията му да се снабди с тях, ответното дружество не изплатило по доброволен ред обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. В резултат на така настъпилата катастрофа МПС, собственост на ищеца, към датата на настъпилия инцидент претърпяло цялостна деформация на предната си част, която по икономически и целесъобразни причини реализирала критериите на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Тъй като ремонтът на увреденото МПС марка „********“, модел „***“ с рег. № ******** бил икономически нецелесъобразен, ищецът направил проучване със сходни на неговия автомобили на българския пазар, при което установил, че средната пазарна цена, на която може да се закупи такъв автомобил, била 3 930 лева. Съгласно чл.18 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства, нямало как да бъдат реализирани от страна на ищеца запазените части от автомобила и следователно не можели да бъдат приспадани от застрахователното обезщетение. Следователно, дължимото обезщетение на ищеца, което се дължало, било 3 930 лева, представляващо действителният размер на вредите, причинени на ищеца. Съгласно чл.386, ал.2 от К3, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието. Предвид изложеното, ищецът моли 2 съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1475.02 евро /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание, проведено на 02.03.2026г./, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 20.12.2023г., в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП 04.01.2024г., (по арг. от чл.429, ал.3, изр. 2 от КЗ), до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „********“, с рег. № ********. Посочва, че във връзка с ПТП от 20.12.2023г. било образувано Досъдебно производство № 362/2024г. по описа на РУ – Хасково.
Ответникът оспорва истинността на механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС „********“ с рег. № ******** - Й.
П. Т., описани в представения Двустранен констативен протокол за ПТП.
Оспорва причинно-следствената връзка между щетите, получени върху процесното МПС, и деянието, извършено от водача на МПС „********“ с рег.
№ ******** - Й. П. Т.. Счита, че вината не е на водача на застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД автомобил. Водачът на МПС „********“ с peг.№ ******** управлявал автомобила с превишена скорост, като по този начин възпрепятствал възможността на водача на МПС „********“ с рег. № ******** да го забележи своевременно, и поради това именно то било причината за ПТП. Евентуално твърди съпричиняване в значителен размер.
Оспорва иска и по размер. Претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Счита, че цените на боята, частите и часовата ставка били прекомерно завишени. Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил марка 3
„********“ модел „***“, с рег. № ********, цвят: червен металик, видно от Свидетелство за регистрация Част I - № ********.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 105 от 20.12.2023г. е, че на същата дата, около 18.40 часа, в гр.Хасково, на кръстовището на пл.“Спартак“ с ул.“Стара планина“ в посока Център – парк Кенана е настъпило ПТП между лек автомобил „********“, модел „********“ с рег. № ********, управляван от Й. П. Т. и лек автомобил „********“, модел „***“ с рег. № ********, управляван от П. К. М.. За първия лек автомобил в протокола е отразено, че е със застрахователна полица при ответното дружество с № BG/02/123003719097, валидна до 16.12.2024г. Посочено е още в протокола, че спрямо Участник 1 – Й. П. Т. е взето административно отношение - съставен е АУАН № 1161862/20.12.2023г.
На 04.01.2024г. водачът на лекия автомобил „********“ – ищецът П. К.
М., е подал до ответното дружество Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ по Щета № 2410000303/04.01.2024г., в което е описал застрахователното събитие – на 20.12.2023г., около 18.40 часа, се движел по ул. „Стара планина“, като на кръстовището с пл.“Спартак“ бил ударен от лек автомобил „********“, който не спрял на знак Б2, като ударът бил отдясно и отпред.
Като писмени доказателства по делото бяха приети и Описи по процесната щета, извършени от експерти на дружеството ответник.
За цялостното изясняване на спора съдът назначи съдебна автотехническа експертиза с вещо лице И. Г.. На поставените му задачи вещото лице описва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и от техеническа гледна точка действията на водача на лек автомобил марка „******** ********“ с рег. № ******** – Й. П. Т., които са станали причина за настъпване на ПТП, а именно – навлизането на главен път и изпълнението на маневра „завой надясно“, без да пропусне движещия се по главен път лек автомобил „******** ***“. Вещото лице е категорично, че нанесените щети по лек автомобил „******** ***“ с рег. № ******** са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Посочва, че действителната стойност на нанесените щети по лек автомобил „******** ***“ с рег. № ********, е 1469.39 евро, а справедливата пазарна цена на лек автомобил „******** ***“ с рег. № ******** вещото лице определя на сумата от 1 777.13 евро. Вещото 4 лице заявява, че стойността на ремонта е 83 % от справедливата пазарна цена на лек автомобил „******** ***“ с рег. № ******** и на основание чл.390, ал.2 от КЗ е налице тотална щета на автомобила, като стойността й се определя по коригираната средна пазарна стойност. Вещото лице определя стойността на запазените части в лева спрямо общата стойност на автомобила на 590.88 лева /302.11 евро/.
Бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й. П. Т..
Показанията на този свидетел съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП – 20.12.2023г., гражданската отговорност на водача на лек автомобил „********“, модел „********“, с рег. № ********, управляван от Й. Т., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от КЗ/. Съдът намира, с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и заключението на авто -техническата експертиза, че искът се явява основателен и доказан в неговия пълен обем. От заключението на вещото лице, изготвено и въз основа на съставени от ответното дружество описи, съдът приема за доказано, че в случая действително е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ на МПС на ищеца. Безспорно е, че при 5 застраховка „Гражданска отговорност“ обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на деликвента, макар и да е лимитиран до размера на застрахователната сума, поради което се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл.51, ал.1 от ЗЗД. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо, в настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се изхожда от действителната стойност на целия лек автомобил „********“, модел „***“ с рег. № ******** по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в заключението на вещото лице И. Г., а именно сумата от 1 777.13 евро. От същото се установява и че има запазени части и детайли от автомобила, чиято стойност е 302.11 евро.