Решение № 4472 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4472 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело № 20241110176776 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 418157/23.12.2024 г. на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК:

........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б 81“ В, ап. 3, представлявано от ПВ и ХМв, чрез юрк. БТ срещу Г. А. М., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. Л 2, бл.

215, вх. В, ет. 2, ап. 40, със съдебен адрес: гр. София, ул. „АК № 2, ет. 5, чрез адвокат Й. К., с която са предявени установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и чл.

86 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 300,00 лева (триста лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 15.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 45,46 лева (четиридесет и пет лева и 46 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 28.05.2021 г. до 29.11.2021 г., сумата 71,93 лева (седемдесет и един лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2021 г. до 02.08.2024 г., присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 49441/2024 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит № 530219 от 28.05.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Последното е прехвърлило вземанията по договора в полза на „АПС ББ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. Твърди, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията по договора на посочения от него настоящ адрес и по телефона, посочен от него, със съобщение. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора в срок до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищецът твърди, че е потърсил съдействие от съда и е подал заявление по чл. 410 от ГПК за вземането си, като било образувано ч.гр.д.№ 49441/2024 г. на СРС, 120 състав. Била 1 издадена заповед, но поради връчването й по реда на чл. 47 от ГПК, на заявителя е било дадено указание за установяване на вземането по исков ред. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск, като неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради неспазване на писмената форма (чл.26, ал. 2 от ЗЗД). Счита, че договорът е нищожен и поради това, че не посочен точен годишен процент на разходите в него (чл. 19 от ЗПК). Излага подробни съображения в тази насока. Оспорва да е отпуснат заем и да е предадена на ответника заетата сума. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка за непредставено обезпечение по чл. 33, ал. 1 от Общите условия чрез предоставяне на поръчител или банкова гаранция. Оспорва да има сключен редовен договор за цесия, както и да е връчено уведомлението за цесия на ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

За да бъдат уважени предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване валидно сключен Договор за потребителски кредит между ищеца и неговия праводател; реално предаване на заемната сума от праводателя на ищеца на ответник и нейния размер; спиране или прекъсване на давностния срок; валидно сключен договор за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от праводателя на ищеца на последния, за което ответника е валидно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, а в тежест на ответника е да установи по делото наличието на правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.

В случая ищецът основава претенциите си срещу ответника, на първо място, на твърдения, че е придобил вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу ответника въз основа на договор за цесия, сключен с кредитодателя. С Определение № 38507/16.09.2025 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, изрично е указано на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи по делото, че процесните вземания са му прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между двете дружества, но представеното с исковата молба извлечение от Приложение № 1 не е представено в цялост, поради което липсват каквито и да било данни, че процесните вземания, претендирани от ответника, са били включени в предмета на договора за прехвърляне на вземания. Не се установяват конкретните вземания, които са били прехвърлени, поради което не се 2 установява и активната легитимация на ищцовото дружество, поради което съдът счита, че възражението на ответника в тази посока е основателно.

При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано валидно прехвърляне на процесното вземане от първоначалните кредитори към ищеца, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед горното, съдът не следва да разглежда останалите възражения на ответната страна, в това число и това за погасяване на вземания по давност, тъй като не се установява основателност на исковата претенция по посочените по-горе съображения.

При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но доколкото същият е представляван от особен представител, назначен от съда, ответникът не е сторил разноски.

По изложените мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б 81“ В, ап. 3, представлявано от ПВ и ХМв, чрез юрк. БТ срещу Г. А. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк. Л 2, бл. 215, вх. В, ет. 2, ап. 40, със съдебен адрес: гр. София, ул. „АК № 2, ет. 5, чрез адвокат Й. К., установителни искове по чл.

422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 153,39 евро (300,00 лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 15.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 23,24 евро (45,46 лева), представляваща договорна лихва за период от 28.05.2021 г. до 29.11.2021 г., сумата 36,78 евро (71,93 лева), представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2021 г. до 02.08.2024 г., присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 49441/2024 г. на СРС, 120 състав, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3