Определение № 2909 от 22.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2909 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502889 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 900308/23.08.2023 г. на „ЕКОГРУПТРАНС - 2“ ООД, ЕИК 200984423, със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ул. „Потока“, № 13, обл. Благоевград срещу Определение № 900403/02.08.2023 г., по т.д. № 54/2020 г., на БлОС, с което е отхвърлено искането му за изменение на Определение № 902268/07.12.2022 г., в частта за присъдените на „ИРИДА“ ООД, ЕИК 101710755, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 29, вх. В, партер и „ИРИДА-ТРАНС СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК 202463458, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 29, вх. В, партер, разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно.

Сочи, че първоначално производството е образувано по предявени главни искове с правно основание чл. 303а ТЗ и чл. 135 ЗЗД, а в евентуалност на последния чл. 26 ЗЗД. Излага хронология на движението на делото и сочи, че производството по делото е спряно, след като съдът е изпратил исковата молба за отговор и въпреки, че наличието на преюдициално производство му е било служебно известно отнапред, както сам е посочил. По тази причина не следвало ищецът да понася отговорността за разноски на ответниците.

Отделно сочи, че подаденият от ответниците отговор е един и не е подписан от адвокат, а от законните представители на ответните дружества и доколкото представените с отговора договори за правна защита не били датирани, не било ясно дали към подаване на отговора ответниците са имали упълномощен представител и дали той изобщо е извършвал действия по защитата им.

Още излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и не са извършвани процесуалния действия, тъй като същото е било прекратено в ранен етап. Счита, че разноските са недължими, тъй като липсвали доказателства за участие на адвокат по делото. По същество моли за отмяна 1 на атакуваното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частните въззиваеми „ИРИДА“ ООД и „ИРИДА-ТРАНС СЕКЮРИТИ“ ЕООД, депозират отговор от 23.10.2023 г., без вх. Номер, в който счита жалбата за неоснователна. От своя страна счита, че ирелевантно е обстоятелството в кой момент иска е бил оттеглен, а от значение е обстоятелството дали към този момент ответниците са направили разноски. В случая разноски били направени и доказателства за това били представени още с отговора на исковата молба. Счита, че без значение е и обстоятелството дали и кога производството е било спряно.

Счита, че е без значение и дали ответниците са ангажирали един и същ адвокат, след като се касае за две самостоятелни дружества. Оспорва оплакването за липса на правна и фактическа сложност на спора. Сочи, че се касае за искове с голям материален интерес, които са отделни и основани на различни твърдения и доводи. На следващо място сочи, че законът не изисква подписването на отговорите да става задължително от адвокат, когато такъв е осъществил изготвянето им, поради което обстоятелството от кого е подписан отговора счита също за неотносимо. Излага доводи в подкрепа на възприетото от БлОС в атакуваното определение. По същество моли за отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски за настоящото производство.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред БлОС, по т.д. № 54/2020 г., е образувано по искова молба от „Екогруптранс - 2“ ООД срещу „Ирида“ ООД и Ирида – Транс Секюрити“ ООД, с която са предявени следните искове: - за осъждането на „Ирида“ ООД да заплати сумата 11964.00 лв., общ размер на дължима сума по издадени 9 бр. фактури през периода 25.01.2017 г. – 27.11.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба и сумата 3494.09 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, при общ период 26.01.2017 г. – 01.04.2020 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД; - за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на разпоредителната сделка с недвижими имот, обективирана в нот. акт № 51, т. III, д. 408/2019 г., на Нотариус № ***, с район на действие – БлРС, на осн. чл. 135 ЗЗД, в условията на евентуалност същата сделка да бъде прогласена за нищожна като привидна, на осн. чл. 26 ЗЗД.

В резултат на произнасяне на САС с Определение № 2084/29.09.2020 г., по в.ч.гр.д. № 2988/2020 г., производството е продължило по предявените главен и евентуален искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 26 ЗЗД.

На 08.02.2021 г. е постъпило отговор на исковата молба от ответниците, който е подписан от законните представители. В отговора ответниците са направили искане за присъждане на направените разноски и по двата предявени срещу тях иска. Към отговора са представени 2 бр. пълномощни от кочан, от които е видно, че двамата ответници са учредили представителна власт по първоинстанционното дело на адв. А. Б.. На обратната страна на 2 пълномощните са обективирани Договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че между ответниците и адв. Б. за представителството е уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 1640.00 лв., за всеки от ответниците. Видно от пълномощните и договорите е, че в тях не е посочена дата.

На 11.02.2021 г. е постановено Определение № 900254, с което в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключването на преюдициалното гр.д. № 2357/2020 г., на БлРС.

С молба вх. № 901065/22.11.2022 г., уточнена с молба вх. № 901073/28.11.2022 г. ищецът е оттеглил предявените искове и е изразил становище, че разноски на ответниците не следва да бъдат присъждани, тъй като същите са дали повод за завеждане на делото.

С молба от 05.12.2022 г. ответниците са изразили виждането си по разноските като са посочили, че с влязло в сила решение по преюдициалното гр.д. № 2357/2020 г., искът за вземането, на което ищецът е основал качеството кредитор е бил отхвърлен. Отправено е искане за присъждане на разноските като са представени Списъци по чл. 80 ГПК.

С Определение № 902268/07.12.2022 г. производството по делото е прекратено в хипотезата на чл. 232 ГПК като ищецът е осъден да заплати сторените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на по 1640.00 лв., всеки от тях.

В резултат на дадени задължителни указания с Определение № 596/27.07.2023 г., по ч.т.д. № 1037/2023 г., на ВКС, I ТО, по делото е постановено атакуваното Определение № 900403/02.08.2023 г., с което искането на ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е било отхвърлено.

Произнасянето е обосновано с мотиви за дължимост на разноски в полза на ответниците и при прекратяване на производството по делото, без значение основанието за прекратяването, стига разноските да са направени след получаване на препис от исковата молба и преди известяване на ответниците за прекратяването на делото.

Така постановеното определение е правилно.

Ответниците имат право на присъждане на разноски при прекратяване на делото, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК , като са ирелевантни причините за прекратяването и вината на ищеца, които разноски следва да бъдат реално направени, в този смисъл са разясненията дадени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. , ОСГТК, ВКС. В конкретния случай, първото условие не е спорно – производството е прекратено с цитираното Определение № 902268/07.12.2022 г., поради оттегляне на исковете от страна на ищеца, извършено след подаване на отговора на исковата молба от ответниците.

Въпросът дали производството е могло да бъде спряно преди да е извършена размяна на съдебни книжа между страните не следва да бъде обсъждан в настоящото производство. Преценката по спиране на производството е правомощие на съда, разглеждащ делото и не подлежи на ревизиране, освен в предвидените от Закона случаи и ред за това. С оглед на това спорните въпроси са дали претендираните от ответните дружества разноски за адвокат са реално направени и доказани, и дали се явяват прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по см. на чл. 78, ал.

5 ГПК.

Както вече бе посочено искането за присъждане на разноски е било 3 направено от ответниците още в отговора на исковата молба и към него са представени доказателства за направените за адвокатско възнаграждение и техния размер. В представените Договори е удостоверено плащане в брой на уговорените възнаграждения. В тази им част Договорите имат характер на разписки по чл. 77 ЗЗД, достатъчни за доказването на плащанията (също съобр. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. , ОСГТК на ВКС). Следователно, доказано е реалното заплащане на уговорените в Договорите суми – по 1640.00 лв., за всеки от ответниците.

Оплакването на жалбоподателя, че не било ясно за какво представителство ставало дума в Договорите и по кое дело се преценява като неоснователно. Както бе посочено при обсъждането на Договорите, същите са от кочан и са възпроизведени на гърба на пълномощните, с които на адв. Б. е учредено процесуално представителство по конкретното т.д. № 54/2020 г., на БлОС. В този смисъл посочената от частния въззивник неяснота не е налице.

Вярно е, че Договорите и пълномощните не са датирани, доколкото обаче представянето им е извършено заедно с депозирания на 08.02.2021 г. отговор на исковата молба, то следва да бъде прието, че същите са съществували на посочената дата.

Неоснователно е и оплакването, че отговорът не бил подписан от адвокат. Вярно е, че в титулната част на депозирания отговор е посочено, че е подаден от двамата ответници, но не чрез процесуален представител, както и са положени подписи от законните представители на дружествата. Липсва изискване в ГПК депозирането на отговор да се извършва задължително от или чрез адвокат, каквито изисквания са налице за касационното производство.

Следва да бъде посочено, че всеки от ответниците има право на самостоятелна адвокатска защита, като тя остава такава дори и ответниците да са наели общ адвокат, а не само ако всеки и наел отделен адвокат. В светлината на прекомерността на възнаграждението преценката се извършва за всеки ответник поотделно, дори и при ангажиран общ адвокат.

В случая, ангажирания от ответниците адвокат е нает с цел цялостно процесуално представителност по делото. Обстоятелството, че делото е прекратено преди провеждане на първото по делото заседание, е ирелевантно, от значение не са реално извършените по делото процесуални действия, а волята на страните по договора за правна помощ. Адвокатското възнаграждение е уговорено в този му размер с цел защитата по първоинстанционното производството, за което е нормално да се очаква, че ще се развие и приключи с постановяване на решение по съществото на спора, а не с определение за прекратяване, което представлява неочакван за ответниците развой на производството.

В резултат от изложеното присъдените на частните въззиваеми разноски са дължими и правилно са били присъдени. Частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

В отговора на частната жалба ответниците са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, представени са доказателства за направени такива и Списъци по чл. 80 ГПК. Искането, независимо от изхода и от своевременното му отправяне, не следва да бъде уважавано. Според трайната съдебна практика в производството по чл. 248 ГПК, вкл. и във фазата по обжалване, не се присъждат разноски. (в този 4 смисъл Определение № 162/28.04.2022 г., по ч. гр. д. № 5096/2021 г., на ВКС, Определение № 122/14.04.2021 г., по ч. гр. д. № 1269/2020 г. на ВКС и др.) Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ: