Решение № 224 от 12.02.2020, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 224 12.02.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,

XXII-ри административен състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА при секретаря Г.С. прокурор: Дарин Христов като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1631 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по повод искова молба на „Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ******, представлявано от С.Г.У.против Община Несебър, представлявана от кмета Н.К.Д.. С исковата молба се претендира ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради отменено разрешение за строеж № 92/19.10.2011 г., представляващи направени разходи за извършени СМР в размер на 580 633,15лв., без ДДС, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Иска присъждането на разноски.

Делото е за повторно разглеждане след отмяна на решението постановено по адм.д. № 2776 по описа за 2017г. на Административен съд-Бургас, с решение на ВАС по адм.д. № 959 по описа 2019г. В посоченото решение е указано, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено и е довело до липса на фактически установявания на претендираните имуществени вреди, което препятства преценката на касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон. Посочено е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че адресат на отмененото разрешение за строеж е друг правен субект, поради което вредите не са пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отмененото разрешение за строеж. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи вредите и техния размер, настъпили в правната сфера на ищеца.

В съдебно заседание и ищецът „Р.“

ООД, редовно призован, се представлява от адв. З.Д.. Процесуалният представител заявява, че ще се ползва от всички представени доказателства в предходното проведено производство. Счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде изцяло уважен и да бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция. Ангажира доказателства.

Ответникът - Община Несебър, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., в представен в предходното разглеждане на спора писмен отговор на исковата молба, оспорва исковата молба по основание и по размер и моли за нейното отхвърляне. Счита, че претендираните вреди се дължат изцяло на поведението на ищеца. Оспорва верността на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски в производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата молба за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С разрешение за строеж № 92/19.10.2011г., издадено от главния архитект на община Несебър, е разрешено на С.Г.У.и В. Г. У., в качеството им на собственици на поземлени имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър, да осъществят строеж „Надстройка с тавански складов етаж в жилищна група „Лъки“2, находящ се в УПИ І-7039 (ПИ ***), кв.21 по плана на гр.Свети Влас“. Върху представения на ищците екземпляр от разрешението за строеж е отбелязано, че същото е влязло в сила на 02.11.2011г.

От своя страна, С.У.и В. У., въз основа на нотариален акт № 178/31.10.2011г., учредяват в полза на ищеца „Р.“ ООД вещно право на надстрояване в обем, конкретно договорен в акта и съобразно разрешеното строителство с издаденото разрешение за строеж № 92/19.10.2011г. В акта е договорено строителството да се извърши чрез средства на дружеството, приемател на вещното право на надстрояване.

По повод постъпили жалби от собственици на самостоятелни обекти в сградата, предмет на посоченото разрешение за строеж, началникът на РДНСК Югоизточен район издал Заповед № ДК-10-ЮИР-16/09.03.2012 г., с която отменил издаденото Разрешение за строеж № 92/19.10.2011г. като незаконосъобразно. Основанието за отмяна се свежда до липса на представено съгласие на всички собственици в сградата (етажна собственост) за извършване на разрешеното надстрояване, изискуемо на основание чл. 183, ал. 2 от ЗУТ.

Издадената заповед била връчена на С.У.на 17.04.2012 г., видно от представеното известие № ИД PS800000PMV61. Последният оспорил заповедта, по повод на което било образувано адм.дело № 1543/2012г. на Административен съд Бургас, по което с решение № 590/15.03.2013г., жалбата му била отхвърлена, а решението влязло в сила на 15.03.2013 г.

От момента на издаване на разрешението за строеж започнало и извършването на СМР по изграждане на разрешеното строителство. С констативен акт (образец 15) от 14.12.2011 г. била установена годността за приемане на строежа. Актът бил изготвен от строителя и технически ръководител – Николай Николов, и подписан от възложителя С.У.и проектантите. В актът е посочено, че неразделна част от него са и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 07.12.2011 г., заповедна книга № 1, заведена на 01.12.2011 г. и други строителни книжа, но преписи от тях не са представени по делото.

За доказване извършените СМР, респективно извършените плащания, ищецът представя фактури на обща стойност – претендираната като обезщетение сума, и приложени към тях договори и актове образец 19, както следва:

1)

Договор от 28.10.2011 г., сключен с „Донекс Груп“ ЕООД за изработка, доставка и монтаж на дограма. Съгласно договора и изготвеното приложение към него от 27.10.2011 г. общата стойност на договорените видове работи била в размер на 22 580 лева с ДДС, като сумата от 14 130 лева с ДДС било уговорено да се заплати авансово до 05.11.2011 г., а остатъкът от 8 450 лева с ДДС – след приключване на договорените работи, респективно приемане на работата с издаването на двустранен приемо-предавателен протокол (чл. 6.1 от договора). С допълнителна оферта от 28.12.2011 г. било уговорено заплащането на допълнителна сума в размер на 1 974 лева с ДДС. Във връзка с изпълнението на договора са представени следните фактури: ф. № 427/01.11.2011 г. на стойност 14 130 лева с ДДС (авансова вноска); ф.

№ 432/01.12.2011 г. на стойност

14 736 лева с ДДС; ф. №

436/03.01.2012 г. на стойност 1 974 лева с ДДС и ф. № 442/05.01.2012 г. на стойност 1 476 лева с ДДС, или общо фактурирана стойност от 26 930 лева без ДДС.

2)

Договор № 1 от 29.11.2011 г., сключен с „Унитерм“ ООД за доставка и монтаж на водопроводна и канализационна инсталация, като стойността на договорените работи е посочена в приложение № 1/214-11/29.11.2011 г., съгласно което общата стойност на договореното възнаграждение е в размер на 15 357.52 лева без ДДС. Във връзка с изпълнението на договора е представен протокол образец акт 19 от 12.06.2012 г. за извършени и приети строителни работи на стойност 18 578.91 лева без ДДС и фактура № 2424/12.06.2012 г. на стойност 10 578.91 лева без ДДС, в която е посочено, че е приспадната сумата от 8000 лева заплатена авансово с фактура 2174/18.01.2012 г.

(непредставена по делото).

3)

Договор от 21.11.2011 г., сключен с „ЕЛ-ГРУП 07“ ЕООД за извършване на СМР съгласно приложение 1 и приложение 2 към договора (за извършване на дейности по ел инсталацията), като СМР по приложение 1 (количествено-стойностна сметка) са на стойност 79 649.98 лева без ДДС и по приложение 2 (количествено-стойностна сметка) –27 981.64 лева без ДДС. Съгласно договора заплащането се извършва с авансова вноска в размер на 50% от стойността посочена в двете приложения, а останалите 50% - след завършване на обекта и издаване на акт обр. 19, като плащането се извършва по банков път. Във връзка с изпълнение на договора са представени: акт обр. 19 от 19.01.2012 г. за извършени СМР на стойност – 30 882.18 лева без ДДС, ведно с фактура № 418/19.01.2012 г. на стойност 10 882.18 лева без ДДС, като е посочено, че сумата от 20 000 лева – авансово плащане по договора е приспадната; акт обр. 19 от 30.11.2012 г. за извършени СМР на стойност –27 981.64 лева без ДДС, ведно с фактура № 485/30.11.2012 г. със същите стойности; и акт обр. 19 от 30.11.2012 г. за извършени СМР на стойност 48 767.80 без ДДС, ведно с фактура № 486/30.11.2012 г. със същата стойност. Общата фактурирана стойност на извършените СМР по този договор е в размер на 107 631.62 лева без ДДС.

4)

Договор № 079Д от 25.10.2011 г., сключен със „Строник“

ЕООД за извършване на СМР на процесния обект, като стойността на договорената услуга ще се определи след подписване на акт обр. 19. Във връзка с изпълнението на СМР и извършените плащания са представени: акт обр. 19 от 14.11.2011 г. за извършени СМР на стойност 85 000 лева без ДДС, ведно с фактура № 333/28.11.2011 г., в която е отразено приспадане на авансова вноска по фактура № 309/31.10.2011 г. в размер на 75 000 лева (не е представена по делото) или стойност на фактурата в размер на 10 000 лева без ДДС; акт обр. 19 от 17.11.2011 г. за извършени СМР на стойност – 22 503.60 лева без ДДС, ведно с фактура № 335/28.11.2011 г. на същата стойност; акт обр. 19 от 02.12.2011 г. с посочена стойност на СМР - 8 333.36 лева без

ДДС (допусната е изчислителна грешка, поради което действителната сума по акта е 8 333.39 лева), ведно с фактура № 312/13.12.2011 г. на стойност 8 333.39 лева без ДДС; акт обр. 19 от 08.12.2011 г. със стойност на СМР – 20 010.35 лева без ДДС, ведно с фактура № 316/22.12.2011 г. със същата стойност; акт обр. 19 от 12.12.2011 г. със стойност на СМР – 10 000 лева без ДДС, ведно с фактура № 317/23.12.2011 г. със същата стойност; акт обр. 19 от 18.09.2012 г. със стойност на СМР – 30 064.56 лева без ДДС, ведно с фактура № 370/29.09.2012 г. на същата стойност; акт обр. 19 от 18.09.2012 г. със стойност на СМР – 10 020.92 лева без ДДС, ведно с фактура № 372/29.09.2012 г. със същата стойност; акт обр. 19 от 17.12.2012 г. със стойност на СМР – 35 116 лева без ДДС, ведно с фактура № 390/28.12.2012 г. със същата стойност; акт обр. 19 от

18.07.2013 г. със стойност на СМР – 99 239 лева без ДДС, ведно с фактура № 394/29.07.2013 г. със същата стойност; акт обр. 19 от 20.08.2013 г. със стойност на СМР – 15 014.20 лева без ДДС, ведно с фактура № 396/30.08.2013 г. със същата стойност; акт обр. 19 от 20.08.2013 г. със стойност на СМР – 62 516.32 лева без ДДС, ведно с фактура № 461/30.08.2013 г. на същата стойност. Общата фактурирана сума е в размер на 397 818.34 лева без ДДС. Върху така представените протоколи обр. 19 не са положени подписи на договарящите страни. Подписи от страна на възложителя липсват и върху издадените фактури.

5)

Представени са и фактура

№ 444/09.12.2011 г. издадена от „Жакот-2010“ ЕООД на стойност 6967.50 лева без ДДС за закупен гранитогрес и фактура

№ 5999/03.11.2011 г. издадена от „Изамет 1991“ ООД на стойност 22 707.18 лева без ДДС, представляващо авансово плащане за производство на аснасьорна уредба.

Върху всички представени фактури е посочено, че плащането е извършено по банков път. Липсват извлечения от банкови сметки или други платежни документи. Във фактурите като основание за плащане е посочено съгласно акт обр. 19, като в част от фактурите е посочен обектът, в който са извършени СМР (жилищна група „Лъки“ 2 в гр. Свети Влас), а в други не е посочено, но такова описание се съдържа в изготвените протоколи обр. 19.

В хода на производството по адм.д. № 2776/2017 г. е извършена икономическа експертиза, като в заключението си вещото лице е посочило, че описаните фактури са редовно и правилно осчетоводени по сметките на доставчиците, както и са отразени в дневниците за покупки и декларациите по ЗДДС за съответните периоди.

При предходното разглеждане на спора е извършена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът намира за обективно.