Решение № 66 от 21.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Стара Загора, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20225501000542 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 862/18.10.2022г., постановено по гр.д.

№1955/2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на ищеца М. Й. Т., че не дължи на ответника „Е.“ ЕООД сумата от 31 486 лв. - придобито вземане по кредит, фигурираща като дължима в "Централен кредитен регистър", съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ - 87581/12.08.2021, издадена от Б., "Централен кредитен регистър", където 13 693 лв. са с посочено основание: „остатък просрочена главница“ и 17 793 лв. с посочено основание „просрочени лихви и други просрочени вземания.

Въззивникът „Е.“ ЕООД излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и материално- правните норми. Направено е искане да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете като неоснователни и се присъдят разноските на въззивника. В случай, че съдът уважи въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. Й. Т., в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд - законосъобразно и правилно. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

1

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът М. Й. Т. прави искане да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество "Е.” ЕООД сумата от 31 486 лв. - придобито вземане по кредит, фигурираща като дължима в "Централен кредитен регистър", съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ - 87581/12.08.2021, издадена от Б., "Централен кредитен регистър", където 13 693 лв. са с посочено основание „остатък просрочена главница“ и 17 793 лв. с посочено основание „просрочени лихви и други просрочени вземания“. Претендира се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска.

По делото не е спорно, че между ищеца М. Й. Т. и „Б.“ ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2007 г., по силата на който на М. Й. Т. е отпуснат кредит в размер на 16 000 лв.

На 18.04.2012 г. „Б.“ ЕАД е прехвърлила с Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ на „О.“ ЕООД вземането по горепосочения договор за кредит. По делото е приложено пълномощно, с което „О.“ ЕООД е упълномощено да уведоми от името на „Б.“ ЕАД всички длъжници по вземания по кредити от портфейла на РЦ С.З., необезпечени с ипотеки, които банката е цедирала с договор за покупко - продажба на вземания.

С договор за покупко-продажба за вземания /цесия/ от 28.09.2018 г. „О.“ ЕООД е прехвърлило на „Е.“ ЕООД вземането си срещу М. Й. Т.. Видно от Приложение 1, в същото фигурира името на ищеца, като срещу него е посочена сумата: главница-13 692,72, във валута BGN, присъдена лихва -3 326, 29 лв., законова лихва -9 691, 82 лв., такси- 959, 52 лв., дълг към 28.09.2018 г. - 27670, 35 лв. По делото е приложено пълномощно, с което „О.“ ЕООД упълномощава „Е.“ ЕООД да уведоми за извършената цесия всички длъжници по вземанията, които „О.“ ЕООД е прехвърлило с договора от 28.09.2018г.

По делото е представен Отговор изх. № 00099/24.01.2022 г. от „Е.“ ЕООД до ищеца, в който сочи, че последният има неизплатено задължение към ответното дружество, произтичащо от договор за кредит, сключен на 04.01.2007г. с „Б.“ ЕАД и договор за цесия между „Б.“ ЕАД и „О.“, както и последващ договор за цесия между„О.“ и ответното дружество. С посоченото писмо ответното дружество е поканило ищеца към сключване на доброволно извънсъдебно споразумение за погасяване на задължението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По възражението, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, въззивният съд намира следното:

Правният интерес трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна 2 процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.

Когато ищецът цели да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск.

В настоящия случай от изпратения на ищеца от ответното дружество Отговор изх. № 00099/24.01.2022 г. е видно, че „Е.“ ЕООД твърди, че М. Й. Т. му дължи процесните суми, като го кани към сключване на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношения и че не е изтекла погасителната давност. Поради това, въззивният съд намира, че в случая за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на процесните суми, тъй като ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска. Поради изложеното съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за липса на правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В настоящия случай между „Б.“ ЕАД и ищеца М. Й. Т. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление на 04.01.2007г., а исковете са предявени на 03.05.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Поради това следва да се приеме, че сумата от 13 693лв., представляваща остатък от просрочена главница е погасена по давност. По делото не са представени доказателства, че са налице основания за спиране на погасителната давност по чл. 115 от ЗЗД или за нейното прекъсване по чл. 116 от ЗЗД. По отношение на сумата от 17 793 лв., представляваща просрочени лихви и други просрочени вземания е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която също е изтекла и за която също не са представени доказателства да е спирана /чл. 115 от ЗЗД/ или прекъсвана /чл. 116 от ЗЗД/. Поради това въззивният съд намира, че предявеният установителен иск от М. Й. Т. против „Е.“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Въззиваемият „Е.“ ЕООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от М. Й. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 474, 58 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на 3

Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай Адвокатско дружество „Стръмска и П.“ е регистрирано по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

Следователно, при спазване на посочените правила, минималният размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 1 769, 49 лв. лв. с ДДС / 1 474, 58 х 20% = 1 769, 49 лв./. Поради гореизложеното, въззивният съд намира, че не са налице основания да се намали претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, „Е.“ ЕООД следва да заплати на М. Й. Т. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 862/18.10.2022г., постановено по гр.д. № 1955/2022г. по описа на Районен съд – С.З..

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на М. Й. Т. ЕГН **********, с адрес гр. С.З. ул. *** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лв. /хиляда седемстотин и седемдесет лева/ с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4