Решение № 292 от 08.09.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 537/2022
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 08.09.2023
- В сила
- 18.10.2023
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. гр. Лом, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620100537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: представлявано от
Изпълнителния директор Ю Ю, чрез юрисконсулт И. Н., срещу М. Т. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към същия, както следва: 1000,00 лв. (хиляда лева) платена главница на „Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 739790; 884.64 лв.
(осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 237.20 лв. (двеста тридесет и седем лева и двадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 739790; 826.88 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2021 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1525/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 17.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към 1
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" БАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" БООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/739790 от 18.01.2021г. е изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Съгласно договора за цесия от 17.12.2020 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер, се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което «Агенция за събиране на вземания» има изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на "Ай Тръст" ЕООД с изх. УПЦ-П-КРСАТ/739790 от 12.01.2021 г., с известие за доставяне чрез «Български пощи» ЕАД.
Писмото се върнало в цялост като неполучено. На 28.09.2016 г. между «Кредисимо» ЕАД, кредитодател и М. Т. Б., кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит с N° 739790, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и М. Т. Б. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитолучателя по договор за потребителски кредит № 739790. На основание сключения договор за предоставяне на поръчителство ответникът дължи на "Ай Тръст" ЕООД възнаграждение. Към момента начисленото и непогасено възнаграждение към „Ай Тръст" ЕООД е в общ размер на 884,64 лв. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст" ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М. Т. Б. в деловодството на PC- Лом. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1525/2021 г. е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу 2 издадения съдебен акт, което от своя страна обусловило правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез пълномощника адв. Р. Б. от МАК. Счита предявения иск за допустим и изцяло неоснователен. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани като неплатени и дължими суми, посочени в петитума на исковата молба. Позовава се на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД - с изтичането на тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания — за претенцията за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016г. до 10.10.2017г. в размер на 237.20 лв. Същото възражение се прави и по отношение на претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер от 884.64 лв., при условие, че съдът приеме този договор за действителен с оглед направени възражения за неговата нищожност. Тази обща сума представлява „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като, видно от приложението, възнаграждението на поръчителя е определено по 73.72 лв. на месец за всеки от дванадесетте месеца от ноември 2016г. до октомври 2017г. Прави се възражение, че сключеният договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ АД цедент на процесните вземания, в полза на цесионера - ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и ответника М. Т. Б., е недействителен, тъй като нарушава императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. В него е посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 50%, като в него не са включени като разход възнаграждението за поръчителство. Същото представлява разход за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а от друга страна в договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обвързано с предоставяне на поръчителство от одобрено от първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице. Тъй като сключването на този договор /за поръчителство/ е задължително условие за получаване на кредита, следователно това е допълнителна услуга и този разход следва да е включен в посочения в договора ГПР, което не е така. Възразява се, че в посочения в договора за потребителски кредит ГПР са включени само договорната лихва и таксата за одобряване, но не и разхода по договора за поръчителство - нарушен е чл. 19, ал. 1 от ЗПК и кредитното правоотношение между първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД и ответника е недействително на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ако този разход се добави, полученият ГПР ще надвиши императивната забрана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така реалният ГПР е различен от уговорения в договора. Счита, че е приложена от „Кредисимо“ ЕАД заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП. По този начин, макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна 3 информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е лишен от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. В тази връзка, ако ищецът претендира, че договорът за потребителски кредит е действителен, следва да се назначи съдебно - счетоводна експертиза за изясняване на въпроса дали разхода по допълнителната услуга - предоставяне на поръчителство, е включен в ГПР и ако не е включен - какъв би бил ГПР, ако този разход се включи. Прави се възражение, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство между М. Б. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/.
Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложеното ограничение от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните; потребителят е лишен от възможността да избере лице - поръчител, с когото да договори безплатно поръчителство - това е неравноправна клауза. Договореното възнаграждение по този договор е в размер на общо 884.64 лв., което е почти 89 % от размера на кредита /същият в размер на 1000 лв./, за който се кандидатства. Счита, че това води до нищожност на договора за поръчителство като сключен в противоречие с добрите нрави. Твърди, че липсват доказателства за извършено от ищеца към «Кредисимо» плащане по договора за поръчителство. Освен това, ако има плащане на ищеца към Кредисимо, то е извършено без основание и след изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (падежът на договора за кредит с Кредисимо е 10.10.2017 г. (погасителния план), а ищецът твърди, че е платил на 14.12.2020 г. (в приложеното към ИМ Уведомление от 14.12.2020 г. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове поради изтекла погасителна давност и нищожност на договорите за потребителски кредит и за поръчителство.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмени становища моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и се представлява от адв.
Р. Б. от МАК, който оспорва иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за 4 установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1525/2021 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за задължения по Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" БАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" БООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, а именно: 1000,00 лв.
(хиляда лева) платена главница на „Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 739790; 884.64 лв. (осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 237.20 лв. (двеста тридесет и седем лева и двадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016 г.- до 10.10.2017 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 739790; 826.88 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 29.06.2021 г., както и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2021 г., до окончателното погасяване на дълга. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 г., връчена на длъжника на 29.07.2021 г., който е подал възражение по чл.414 ГПК на 23.08.2021 г., поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.