Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 25.09.2023, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 300/2023
Вид
Решение № 136
Подписан
25.09.2023
В сила
25.09.2023
Състав
СЛАВА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 6а · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 76а · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 76б · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 76б, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 76б, ал. 1, т. 2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 85, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 9 · Закон за убежището и бежанците
  • § 1, т. 6 · Закон за убежището и бежанците

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Перник, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева при участието на секретаря Е. В.**, като разгледа административно дело номер 300 по описа за 2023 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

84, ал. 2, във вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.К.Р.Х., гражданин на В.**, с ЛНЧ **********, чрез адв. Р.И.,*** против Решение № 18-ОК от 24.07.2023 г. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което не е допусната до разглеждане последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в решението не е направена преценка на ангажираните пред органа данни и твърдения от една страна, а от друга въобще не е направена преценка за най-добрия интерес на малолетното дете в противоречие на чл. 6а ЗУБ. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание на 18.09.023 година пълномощника на жалбоподателя адв. Р.И.,*** пледира жалбата да се уважи. В указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си за отмяна.

Ответникът по жалбата – интервюиращ орган на ДАБ при МС не се явява. В депозирана по делото молба от юк. Й. П.** оспорва жалбата. В указания срок депозира писмени бележки, в които излага аргументи за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспореното решението е връчено на 21.08.2023 г., жалбата е подадена в съда на 23.08.2023 г., тоест - в срока по чл.

84, ал. 2 от ЗУБ, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от обжалване на административния акт. Поради това същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.

От фактическа страна се установява следното:

За първи път А.К.Р.Х. е поискал закрила от Република България през 2019 г. Молбата е подадена с вх. № УП20406/22.11.2019 година в РПЦ-С.**.

Според данните от регистрационен лист същият е роден в гр. В.**, на 02.09.1996 година, гражданин на В.**, католик. Поискал е закрила за себе си.

Междувременно и лицето **, гражданка на В.**, с ЛНЧ **********, с рег. № УП20405 е подала самостоятелна молба за закрила. Същата живее на семейни начала с А.К.Р.Х., и на 27.11.2019 година се е родила дъщеря им А.К.А.В.**. Молбата и е отхвърлена, като е постановено решение № 2324 от 27.10.2020 година на зам. председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По молбата на А.К.Р.Х. е постановено решение № 2325 от 27.10.2020 година на зам. председателя на ДАБ, с което на молителя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Молителят и ** са обжалвали решенията пред АССГ, който с решение № 3522 от 31.05.2021 година по АД № 11454/2020 г. е отхвърлил жалбите им, в частта, с която е отказан за предоставяне на статут на бежанец в Република България и е отменил решението, в частта за предоставяне на хуманитарен статут.

С решение № 12077 от 25.11.2021 година постановено по АД № 7894/2021 година, състав на ВАС е отменил решение № 3522 от 31.05.2021 година по АД № 11454/2020 г. и е отхвърлил жалбите, в частта, в която им е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

Молителят е подал последваща молба с вх. № УП20406 от 04.07.2023 година с искане на закрила. С решение № 18-ОК от 24.07.2023 година на интервюиращ орган на ДАБ, молбата не е допусната за разглеждане по същество. Прието е, че представените документи с молба с вх. № 20405 от 07.07.2023 година, а именно: писменна кореспонденция с роднини на жената, с която живее на семейни начала в Република България; ситуацията на общото им дете; писмо от К.М..**, описващо ситуацията във В.**, както и извадки от интернет описващи социални проблеми, с които се сблъскват гражданите на В.** не представляват нови обстоятелства за страната по произход, както и не влияят върху личното му положение, което да не е обсъдено в предходното производство.

Към административната преписка е приложена справка, изготвена от ДАНС, от която е видно, че ДАНС не възразява за бъде предоставена закрила на лицето в Република България.

Към административната преписка е приложена справка, изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно обстановка в Боливарианска Република В.**, която следва да е актуална към 14.07.2023 година. Същата разглежда политическата и икономическата обстановка във В.**. Посочва се известна политическа и социална нестабилност, както и проблеми с правата на човека свързани с незаконни или произволни убийства, в т.ч. убийства без присъда от силите на режима; принудителни изтезания; тежки и животозастрашаващи условия в затворите; произволен арест или задържане от силите за сигурност; политически затворници; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; незаконна намеса в личния живот; сериозни ограничения върху свободното изразяване и медиите, включително насилие или заплахи на насилие; незаконни арести или наказателно преследване на журналисти, цензура; ограничения на свободата в интернет; драстични нарушения в изборния процес;липса на разследване и отговорност за насилие, основано на пол, включително домашно насилие или насилие над интимен партньор, сексуално насилие, насилие на работното място, убийство на жени; трафик на хора и най-лоши форми на детския труд. През 2023г. натрупаната инфлация е

100.75%, което е под прага на пика на инфлацията през 2018г. Икономиката расте, но темпът на растеж е недостатъчен. Месечната работна заплата е еквивалентна на пет щатски долара, поради което се увеличават субсидиите и хранителните пакети, които правителството доставя на определени групи. Според справката страната не е свободна.

При тези факти и обстоятелства административният орган е постановил оспореното решение. Приел е, че молителят не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход, поради което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ не е допуснал последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

В хода на съдебното производство е прието писмо от Е.М.**, Експерт по политическа, хуманитарна и социална криза във В.**. В него е посочено, че през последните години се наблюдава масова миграция на 7 710 887 венецуелци, което се дължи на продоволствена несигурност, липса на социални политики и наличие на силни репресии срещу хората, които са с различни виждания от политиката на Н.М.**. Около 10 милиона венецуелци страдат от продоволствена несигурност и индексът на недохранване е увеличен с 31.4%. В.** е заела трето място за 2022 г. с най-висока инфлация при храните. Около 96% от домакинствата са в състояние на бедност и 79% в екстремна бедност. За посочените в това писмо данни се позовава на доклад на Комисия за проверка на фактите към ООН, като проучвателната мисия на ООН е идентифицирала модели на насилие и престъпления и е заключила, че същите представляват престъпление срещу човечеството. Изложено е становище, че детето родено в България, ще бъде част от уязвимото население, ще е изложено на тежки нарушения на човешките права и на продоволствена несигурност, както и достъпа му до образование и пълноценен живот ще е ограничен.

При така установените факти, настоящият състав на

Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Интервюиращия орган - К.Й.И.**, определен за такъв от председателя на ДАБ със заповед РД05-300 от 13.04.2022 година се е произнесъл с решение № 18-ОК от 24.07.2023 г. по молба с вх. №

УП20406 от 04.07.2023 година депозирана от А.К.Р.Х..

Произнасянето е в срока по чл. 76 б, ал. 1 от ЗУБ. Следователно същият е разполагал с материална, териториална и времева компетентност и не са налице основания за отмяна по чл.

146, т. 1 от АПК.

Оспорения акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила, в производството, включително при връчване на решението, на молителят е осигурен преводач. Предоставена е възможност на молителя да депозира писмени доказателства, в подкрепа на искането му и такива същият е представил с последваща молба. Следователно не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се преценят за съществени и само на това основание обжалваното решение да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореното решение е материално незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.

76б, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Съгласно разпоредбата на чл.

76а от ЗУБ, преди да пристъпи към разглеждане по същество на последващата молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост, съгласно чл.

13, ал. 2 от ЗУБ, според който подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.

Следователно, в производството по чл.

76б от ЗУБ подлежи на преценка наличието на нови обстоятелства, както и дали чужденецът се позовава на някакви нови факти, които са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, като тези обстоятелства несъмнено следва да са свързани с разглеждането на въпроса дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива

2011/95/ЕС.

В случая не се спори, че подадената от жалбоподателя молба за предоставяне на международна закрила рег. № УП УП20406 от 04.07.2023 година е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Спорно е дали представените от чужденеца писмени доказателства не установяват наличието на никакви нови обстоятелства от значение за личното му положение и страната по произход.

За нови обстоятелства по смисъла на чл.

13, ал. 2 от ЗУБ следва да се приемат, не само тези, които са възникнали след приключване на предходното производство за предоставяне на закрила по ЗУБ, но и такива, които не са били изложени в него, с уточнението да са от съществено значение за личното положение на чужденеца или страната му на произход, т. е. релевантни за правилното решаване на основния спор относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8 или чл.

9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. В тази връзка нови факти и обстоятелства следва да се тълкуват като новооткрити факти, т. е. самото откриване на съответния факт или елемент следва да е станало след влизане в сила на предходното решение.

В случая се приема, че административният орган само формално е разгледал молбата за закрила. По разбиране на съда въобще не е обсъдено заявеното в сезиращата молба по отношение на страната по произход, а именно, че напусналите лица се третират за престъпници и са в постоянна заплаха за живота и здравето.

В тази връзка са и представените имейли от И.Е.**и Л.А.**, в които изрично се сочи, че има опастност да бъдат арестувани и преследвани като предатели на родината. Също така е посочено, че се води регистър на емигриралите венецуелци и ако същите се завърнат в страната се подвеждат под наказателна отговорност. Сочи се още, че ако ги депортират спрямо тях ще има репресия, а на детето няма му бъдат издадени документи, защото е родено извън В.** и няма да получи образование. В подкрепа на горното е и приетото по делото писмо от Е.М.**, което като цяло кореспондира със справката изготвена от Д“МД“ при ДАБ, както и с данните изнесени от роднините на молителя. Тези факти, не са били разгледани при приемането на решението по предишната молба, поради което за тях не е налице сила на пресъдено нещо.