Решение № 966 от 23.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. П., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220100534 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Л. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К. А. Б.“ № 62, ет.3, ап.6, чрез адвокат В. П. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „М.“ № 5, против Прокуратурата на Република България, представлявана от ИД Главен Прокурор, с адрес: гр. С., бул.”В.” №2 - Съдебна палата.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на мотоциклет „БМВ Р 850” с рег.

№ ******, и че на 30.10.2023 г., същият, в качеството си на водач на горепосочения мотоциклет се движил по бул. „Х. Б.” от кръстовището образувано с ул. „Л. Б.” към кръстовището с бул. „К. М. Л.” в дясната лента със скорост от 30 км/час. Твърди, че като наближавал кръстовището с бул. „К. М. Л.” пред него в лявата лента се движел лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар” с рег. № *****. Сочи, че в един момент без каквато и да било причина, точно когато се изравнявал с неГ.ата задна част, водачът на този автомобил предприел завой на дясно, като затворил лентата за движение на ищеца, ищецът натиснал рязко спирачката, тръгнал да завива надясно, но нямал никаква възможност да спре или да избегне със спасителна маневра ПТП. Твърди, че моторът се ударил с неголяма сила в неГ.ата задна част, където е средата на задната му дясна врата, повил се и ищецът паднал на земята. Сочи, че водачът на това МПС не спрял на място, за да види какво е причинил, завил на дясно и продължил движението по бул. „К. М. Л.”. Ищецът се понадигнал и видял в далечината, че водачът на автомобила бил спрял, като от МПС от лявата страна слязла една жена, която на бегом дошла при ищеца и го попитала как е. Твърди, че жената била много уплашена, както и че след това ищецът видял, че дошли няколко човека, които били от пожарната и започнали да му оказват помощ. Твърди, че не можел да стои на краката си, както и, че пожарникарите го отвели до бордюра и го оставили да седне на него. В 1 последствие разбрал, че пожарникарите се обадили на тел. 112. Дишал тежко, че е човек с много заболявалия, включително и с диабет.

Твърди, че през това време били спирали коли, като изрично сочи, че водачът на лекия автомобил не дошъл при него, нито го бил попитал как е. Посочва се, че след това се били случили доста странни, според ищеца неща, като се твърди, че на мястото на станалото ПТП пристигнали полицейски служители от „Пътна полиция” при ОДМВР-П., един от които бил младши автоконтрольор Е. Т., който категорично отказал да изслуша версията на ищеца за инцидента, както и да разпита пожарникарите, които го били вдигнали от пътното платно и подали сигнал на тел. 112. Посочва, че преди да бъде откаран до Спешна помощ за преглед бил предупреден, че трябва да бъде тестван за наркотици и да не се укрива. Твърди, че бил прегледан в Спешна помощ, като му бил направен скенер и било установено, че няма вътрешни травми, и макар да имал силни болки в областта на гръдния кош, като съвестен гражданин се бил върнал на мястото, където било станало ПТП, отказал да бъде хоспитализиран във връзка с доказана контузия на гръдния кош МКБ S202.

Посочва, че след като се върнал мл. автоконтрольор Е. Т. му бил обясниl, че той бил предизвикал ПТП, като непрекъснато го прекъсвал безцеремонно. Изразява се становище, че ищецът му се бил доверил, за което съжалявал. Твърди, че в резултат му бил съставен АУАН GA № 1106360 от дата 30.10.2024 г. и тъй като бил в шок, объркан и притеснен, в този АУАН не бил записал, че има възражение. Твърди се още, че след това бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Бил изпробван и за употреба на наркотични вещества или техните налози, като пробата се оказала положителна.

Бил много учуден, тъй като не употребявал наркотици, като заявил, че има грешка и ще представи допълнителни възражения. Твърди, че бил заявил още, че приема медикаменти, тъй като страда от диабет, и най-вероятно те били въздействали. Посочва, че поискал тестът да бъде повторен, но му било отказано, както и, че бил избрал да бъде изследван с медицинско изследване, като дал кръв и урина. Твърди, че му било казано, че ще бъде образувано досъдебно производство против него, което и станало - ЗМ № 897 от дата 30.10.2023 г., като едновременно с това му бил съставен втори АУАН бл. № 109882 от дата 30.10.2023 г., в което било записано, че е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, в който бил записал, че има възражение.

Твърди, че полицай Е. Т. не възприел възраженията на ищеца и го бил задържал със Заповед за задържане № 312зз-98 от 30.10.2023 г. за 24 часа. Посочва, че в подписана от него декларация за правата на задържано лице, същият изрично записал, че има здравословен проблем - захарен диабет тип 2 и високо кръвно налягане, записал, че желае преглед от лекар и че приема медикаменти за това му състояние. Твърди, че повторно бил откаран в Спешна помощ, където му била взета кръвна проба.

Излага съображения, че предприел действия по оспорване на АУАН, за което входирал в сектор „Пътна полиция”-П. с вх. № 100600-20086 от 06.11.2023 г., с което бил представил и доказателства - записи от видеокамери в района. Твърди се още, че на 11.11.2023 г. ищецът и неГ.ият адвокат били повикани в сградата на сектор „Пътна 2 полиция”, където на водача на лекия автомобил С. Г. му бил съставен АУАН, както и че на ищеца и водача на лекия автомобил – Г., били връчени нови Констативен протокол за станало ПТП с вече променени обстоятелства, при което ищецът вече не бил виновният водач за ПТП, така както било записано първоначално в издадения КП от дата 01.11.2023 г., а Г..

Твърди се, че нов шок за ищеца било получаването на писмо от неГ.ия застраховател „ЗД Д. Б. ж. и з.” изх. № 6474 от 21.12.2023 г., с което го информирали, че на дата 20.11.2023 г. на С. Г. е била изплатена сумата от 522 лева и срещу ищеца имало заведен иск за връщане на въпросната сума в 7-дневен срок от получаването на писмото. Твърди се, че ищецът отново потърсил адвокатска помощ, при което се били свързали с юрисконсулта на това дружество, като на него му била обяснена ситуацията, и впоследствие на ЗД били изпратени писмени доказателства, че ищецът не бил виновен за това ПТП. Излага подробни съображения.

Посочва, че описаната фактическата обстановка, била довела до образуването на ДП № 897/2023г. по описа на РУ П., прокурорска преписка № 6109/2023г. на РП-П., което било образувано и се водело за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като по това ДП ищецът не бил привлечен като обвиняем, както и че прокурорът изчаквал резултата от химическото изследване на кръвната проба и тази на урината на ищеца, дадени на дата 30.10.2023 г..

Посочва, че точно в тази неизяснена фактическа обстановка на 03.11.2023 г. разследващ полицай Георги Стефанов от РУ П. бил извикал ищеца при него, за да предаде оригинала на СРМПС - голям талон част I, на неГ.ия мотоциклет. Уточнява, че мотоциклетът бил задържан още на дата 30.10.2023 г. и бил откаран за съхранение в тиловата база на ОДМВР П.. Твърди, че със съставения му АУАН бл. № 109882 от дата 30.10.2023 г., в което било записано, че ищецът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП му били иззети СУМПС № 285056557;

СРМПС част II № 009352037 и регистрационната табела на мотора.- 1 брой. Твърди, че не му била връчена ЗППАМ, с която да му бъде отнето временно СУМПС. Твърди, че в продължение на много месеци ищецът бил в неизвестност какво се случва с това досъдебно производство, че на запитванията му се отговаряло - чакаме изследванията. Притесненията му били огромни, тъй като считал, че не той е виновен, но трябвало да търпи всички тези вреди и несгоди. Бил изключително притеснен, тъй като без вина бил виновен.

Ищецът твърди, че на дата 05.09.2024 г. на домашния си адрес получил писмо от РП П., в което било приложено „Постановление за прекратяване на наказателно производство” на прокурор от РП-П. от дата 02.09.2024 г. - Петя Ташкова. Твърди, че в него било записано още, че в изпратена до РП- П. химико токсикологична експертиза с peг. № И-6010/24 на ВМА, в кръвта и урината на ищеца не се доказвало наличие на наркотични вещества и прокурорът на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3б от НК прекратява наказателното производство. Посочва, че с това постановление прокурорът се разпоредил на ищеца да бъдат върнати иззетите веществени доказателства по това ДП - мотоциклет „БМВ Р 850” с ДР№ ******, ведно с контактен ключ и СРМПС за него. Ищецът твърди, че неГ.ите мъки 3 продължили, тъй като трябвало да се моли и да чака, както и, че имало многобройни бюрократични спънки, особено при връщането на регистрационния номер на мотоциклета, СУМПС и СРМПС. Ищецът бил принуден да напише молба до началника на сектор „Пътна полиция”, тъй като при тях го нямало прокурорското постановление. Твърди, че на тази неГ.а молба му било отГ.орено едва на дата 18.09.2024 г. с писмо изх. № 100600-17451 от началника на сектор „ПП”-П., че може да отиде и да си вземе обратно поисканите документи. Твърди, че по този начин продължавал да бъде лишен от редица права, включително и това, че мотоциклетът му бил дерегистриран. Твърди, че преди това, на 17.09.2024 г. разследващ полицай Георги Стефанов отново по молба на ищеца, му бил предал мотоциклета, 2 бр. контактни ключове за него и СРМПС голям талон част I, дал му разписка, в която бил записал, че ищецът няма претенции към него като разследващ полицай относно състоянието на вещите, по начина по който са съхранявани. Твърди, че не бил съгласен с този текст, но бързал да си ги вземе.

Ищецът твърди, че поради образуването, на досъдебно производство и отнемането на СУМПС въз основа на съставен АУАН, без да бъде издадена и връчена ЗППАМ, бил лишен от възможността да управлява МПС считано от 30.10.2023г. до 18.09.2024 г., както и му били причинени редица неимуществени вреди, изразяващи се в изпадане в състояние на постоянно безпокойство, а от там до стрес и тревожност за продължителен период от време.

Имал притеснения, че може да бъда осъден, не можел да спи нормално, появило му се непрекъснато главоболие, настъпили негативни промени в личността му, които му създали проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Твърди, че по професия е учител и от 01.09.1999 г. работи като такъв по Трудов договор в ПГ по икономика и мениджмънт в гр. П.. Твърди, че било известно, че гр. П. не е голям град, при което много неГ.и познати разбрали за воденото наказателно производство и то станало обществено достояние. Твърди, че изпитвал срам, тъй като усещал в поведението на хората укоримо отношение към него, изпитвал притеснения за работата му, тъй като могло да бъде уволнен, бил несигурен по време на преподаването му в клас, ограничил социалните контакти, затворил се в себе си и нямал желание да комуникира с никого. Изпитвал стрес от задържането му в ареста и от извършения му личен обиск. Допълнително му било обидно и го депресирал фактът, че посрещнал рождения си ден на това неприятно място. Твърди, че задържането му в ареста наложило да се отмени и планираното тържество, като особено тежко било да обясни на близките и на познатите, които бил поканил преди това, причината, поради която отлага планираното тържество. Твърди, че заради всичкия този допълнителен стрес започнал от дата 30.10.2023 г. се наложило да търси много по-често помощ от личния си лекар. Твърди, че от този момент се отключила и промяната в здравословното му състояние. Посочва, че от години страда от диабет и високо кръвно, които успешно контролирал с медикаменти и двигателни упражнения, като твърди, че с натрупването на напрежението и тревожността, затварянето му вкъщи покрай създалата се ситуация започнал често да вдига кръвно и повишил нивото на кръвната захар. Често получавал и сега получава сърцебиене и ускорен пулс, като се поти обилно. Все по-често получавал и сега получава главоболие и има нарушение в съня. Получавал отоци на прасците и глезените. С 4 увеличаване на кръвната захар започнала да го мъчи жажда, имал чувство за сухота в устата, лесно се уморявал, налагало му се често да уринира. Посочва, че поради спецификата на неГ.ата работа това му носило допълнителен дискомфорт при изпълнение на рутинните му задължения. Твърди, че през месец февруари 2024 г. му се обострил синузитът, който от години бил в ремисия, което наложило да ходи на преглед и има издаден амбулаторен лист.