Решение № 41 от 28.01.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.С., 28.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ ИВАНОВА

БОРЯНА

ГАЩАРОВА при участието на секретаря Цветанка

Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. д. № 633 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 113 от 08.07.2019 г., постановено по гр. дело № 757/2018 г. по описа на Районен съд-Е. П., пети състав е отхвърлил предявените от П.И.Й. срещу „Б.Т.5.“ ООД обективно съединени искове при условията на евентуалност, с главен искът по чл.

232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 145,44 лева, съставляваща обща сума за наем за ползването на 378.636 дка земеделски земи при средна пазарна цена от 40,00 лева за декар за стопанската 2014/2015 година; както и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4397.92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционният съд е отхвърлил и евентуално предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 116, 35 лв., представляваща заплатено от ищеца възнаграждение по договор за наем на земеделска земя сключен с ЕТ „И. Й.-Т.“, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, както и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 518,33 лева – лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник – П.И.Й., в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че в случая е приложим Закона за арендата в земеделието, позовавайки се на тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, без да обсъди съображенията изложени в исковата молба, че между страните е възникнало наемно правоотношение. Изложени са подробни доводи обосноваващи тезата, че между страните са възникнали две правоотношения, едното на основание сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, второто, облигационно правоотношение на основание договор за наем, по силата на който въззивницата е предоставила на въззиваемия земеделски земи с обща площ 421,293 дка, които въззиваемият е ползвал за стопанската 2014/2015 година. Счита, че претендираното наемното правоотношение между страните има характеристиките на търговска сделка, поради което е приложима разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ за определяне на цената по договора.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е отхвърлил и евентуално предявения иск по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с довода, че общият факт, който води до обедняване на жалбоподателката, респективно до обогатяването на въззиваемия е сключеното споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 година. Моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че по делото е доказано единствено участието на страните в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, което не е от естество да доведе до възникване на наемно правоотношение или на имуществено разместване, обосноваващо приложението на чл.

59, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.

В о.с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му представител по пълномощие.

В о.с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от приобщения по делото подписан от страните частен документ – споразумение с дата 25.08.2014 г., че въззивницата П.Й. и въззиваемото дружество – „Б.Т.5.“ ООД, са участвали в процедура по сключване на споразумение за образуване на масиви за ползване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ за селскостопанската 2014/2015 година, за землището на с. Н. х., ЕКАТТЕ 52012, община Е. П., област С..

Видно от приложеното по делото споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г., на 25.08.2014 г., четиринадесет физически и юридически лица, между които и страните по делото - П.Й. и „Б. Т. 58“ ООД, са сключили споразумение за създаване на масив/и за ползване на земеделски земи, по смисъла на § 2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в размер на 11 446 518 дка. (л.21-24 от гр.д.).

От т. 12 на споразумението се установява, че въззивницата е участвала в споразумението, като е предоставила имоти с площ 271,223 дка. Определени са ѝ имоти за ползване на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с площ в размер на 34.332 дка, като са ѝ разпределени масиви, съгласно проекта с обща площ от 305,555дка.

Въззиваемият участва в сключеното споразумение с имоти с площ от 1093,014 дка. Определена са му за ползване на основание чл.

37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ имоти в размер на 104,939 дка, като са му разпределени масиви, съгласно проекта с обща площ от 1197,954 дка.

Неразделна част към подписаното от страните споразумение е списък на масивите и имотите по ползвали. Видно от списъка, л. 64-66, на въззивницата са предоставени за ползване имоти в общ размер на 271,223 дка, а на въззиваемия имоти с обща площ в размер на 1058,438 дка (л. 14).

На 09.02.2015 г. е издадена заповед с № РД-12-С-225 на директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която са определени масивите за ползване, обработваеми земи и имоти за ползване по чл.

37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за землището на с. Н. х., общ. Е. П., Софийска област (л.92-100).

По делото е установено, че въззивникът П.Й. е наемател на имот, находящи се в землището на с. Н. х. с ЕКАТТЕ 52012, по силата на сключен с ЕТ „И. Й.-Т.“ договор за наем с отразена дата 25.07.2014 г. и приложение към него със срок на действие стопанската 2014/2015 година (л. 14-18 от гр. д.) От приложен по делото регистър на имотите по ползватели за стопанската 2014/2015 година се установява, че въззивницата е декларирала земеделски имоти пред Министерство на земеделието, храните и горите (л. 407-447 от първоинстанционното дело).

По делото е назначена съдебно-техническа

(оценителна) експертиза, която е определила средната наемна, пазарна цена за обработваем декар за стопанската 2014/2015 година за землището на с. Н. х., както и каква е разликата в площта между земеделските земи, отдадени от въззивника П.Й. за ползване на въззиваемия „Б. Т. 58“ ООДи земеделските земи отдадени от въззиваемия на въззивника (л.586-591 от първоинстанционното дело).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.

259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието, и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображение:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединение искове при условията на евентуалност, като главен е искът по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД, всеки от които кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а се установява и от приобщения по делото подписан от страните частен документ – споразумение с дата 25.08.2014 г., че въззивницата П.Й. и въззиваемото дружество – „Б.Т.5.“ ООД, са участвали в процедура по сключване на споразумение за образуване на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за селскостопанска 2014/2015 година, за землището на с. Н. х., ЕКАТТЕ 52012, община Е. П., област С..

Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ (съгласно редакцията ѝ ДВ бр. бр. 49 от 13.06.2014 г.) масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната година, като фактическият състав на установената процедура завършва с административния акт – заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“.

Легално определение за понятието

„масиви за ползване“ се съдържа в § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. Те представляват непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващите на терена трайни елементи, съгласно карта за възстановената собственост, кадастрална карта и/или цифрова орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване

Споразумението на собствениците и ползвателите на земеделски земи има характер на договор и представлява съглашение за ползването на земеделски земи (в този смисъл решение № 306/11.01.2013 по дело №712/2012 на ВКС, ГК, II г.о. ). То определяне размерът на средното годишно рентно плащане единствено за имотите т.нар. „имоти-бели петна“, включени в споразумението на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, което плащане не се извършва между участниците в споразумението, а по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Поради което, по силата на сключеното споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както въззивницата, така и въззиваемия, в качеството си на собственици и ползватели на земеделски земи са се съгласили да комасират (уедрят) обработваните от тях площи, като преразпределят собствените и ползваните на правно основание имоти, към които прибавят имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ (т.нар. „имоти-бели петна“), намиращи се в разпределените межди участниците в споразумението масиви.

Съгласно посоченото на лист първи от споразумението, то е сключено „за създаване на масиви за ползване на земеделските земи, по смисъла на § 2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ“, следователно страните по взаимно съгласие са си прехвърлили правото на ползване върху посочените в него имоти, включващо и правото върху добитата реколта. В тази насока неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че споразумението обхваща единствено обработката на масивите, това твърдение не намира подкрепа нито от текста на сключеното споразумение, нито на законова разпоредба.