Решение № 8001 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8001 гр. С., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА

Гражданско дело № 20231110100779 по описа за 2023 година

Предмет на делото е предявеният от Б. С. К. срещу „(ФИРМА)“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6498,45 евро /или с левова равностойност 12 710,25 лева/, представляваща надплатена главница по Договор за ипотечен кредит „Домът“ от 08.02.2011 г., поради прилагане на нищожна договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 08.02.2011 г. страните са сключили Договор за ипотечен кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави ипотечен кредит в размер на 105 000 евро. На 20.10.2020 г. ищецът погасил чрез плащане изцяло дължимия към ответника ипотечен кредит. С влязло в сила определение от 28.10.2022 г. по гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, била утвърдена спогодба между страните, съгласно която била обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по-малко от 6,65 %, като „(ФИРМА)“ АД се задължила да възстанови на ищеца сумата от 5 332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лева, платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г. В периода от 07.04.2011 г. до 07.11.2020 г. общият размер на надплатената лихва по процесния договор възлизал на сумата от 11 830,97 евро (левова равностойност 23 139,75 лева), като съгласно утвърдената между страните спогодба на ищеца била възстановена само част от така надвзетите при липса на основание суми, а именно 5 332,52 евро или 10 429,50 лева, поради което сочи, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск за разликата, а именно за сумата от 6498,45 евро или левовата равностойност 12 710,25 лева. Твърди, че в резултат на прилагане на нищожна клауза от страна на Банката (чл.3 от Анекс към договор за ипотечен кредит № 336- 67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г.), ответното дружество е осчетоводявало неправилно постъпвалите погашения по главница и лихва, в резултат на което с последното плащане била надплатена главницата по процесния договор. Описаното счита, че е така, тъй като всички суми отнесени от Банката за погасяване на недължима 1 възнаградителна лихва (в общ размер на 11 830,97 евро) е следвало да бъдат отнесени за погасяване на главницата. На 20.10.2020 г. ищецът направил последно плащане за предсрочно погасяване на кредита в размер на 39 150,05 евро. Счита, че така платената сума надвишава размера на реално дължимата главница по договора за кредит, тъй като при определянето й от страна на Банката не са били взети предвид надплатените лихви, които е следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните погасителни вноски по кредита.

Излага, че съгласно чл.7.3.1.2 от процесния договор, кредитополучателят може да погасява предсрочно кредита, като когато не е избрал каква промяна желае да настъпи в резултат на предсрочното погасяване (намаляване на размера на месечните погасителни вноски и запазване на крайния срок; запазване на размера на месечните вноски, намаляване на брой им и скъсяване на крайния срок или комбинация от двете ), то размерът на погасителната вноска се запазва, като погасяването на дълга по кредита е за сметка на последната/последните погасителни вноски. В този случай, изменението на погасителния план сочи, че настъпва по силата на договора, без да е необходимо страните да подписват изрично споразумение. Счита, че в случая е налице именно посочената хипотеза, като надвнесените от него лихви е следвало да бъдат отнесени за погасяване на последните погасителни вноски по кредита, в резултат на което към датата на плащане на последната вноска дължимата главница по процесния кредит не е била в размер на 39 105,05 евро, а значително по-малко. Твърди, че надплатената лихва, която Банката е получила при липса на правно основание, не подлежи на връщане на основание неоснователно обогатяване, а е трябвало да бъде осчетоводена като погашение на главницата за сметка на последните погасителни вноски по кредита. Сочи, че банката е допуснала нарушение на договорното си задължение, в резултат на което ищецът надплатил суми по процесния договор.

Аргументира, че доколкото банката е върнала част от така надплатените суми въз основана горецитираната спогодба, то за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иск за разликата до надвнесената сума, която е останала неплатена. В условията на евентуалност, твърди, че одобрената от съда съдебна спогодба представлява юридически факт, въз основа на който за Банката възниква задължение да върне пълния размер на получената при липса на правно основание възнаградителна лихва по процесния договор, тъй като същата е получена въз основа на нищожна договорна клауза. Твърди, че с влизане в сила на определението на съда, с което е утвърдена спогодбата, за ответното дружество възниква задължение да върне всички неоснователно получени суми, а за ищеца възниквал правен интерес да претендира връщане на тази част, която не е обхваната от силата на пресъдено нещо на съдебното определение и постигнатата между страните спогодба. Аргументира, че задълженията по процесния договор - главница и лихва, представляват неделимо плащане и сочи, че въпросът за надвзетите суми по договора следва да бъде изследван към датата на окончателното погасяване на ипотечния кредит. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че претендира процесната сума като заплатена недължима главница (надплатена главница по договор за кредит), като твърди, че главницата е надплатена с последната вноска, с която е предсрочно изплатено задължението по процесния договор за кредит. Сочи, че до надвнасяне на главницата по процесния договор се е стигнало поради прилагане на нищожна договорна клауза от страна на банката и неправилно осчетоводяване на кредита, по който Банката е погасявала с извършваните плащания и недължима възнаградителна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага твърдения за нередовност на исковата молба. Сочи, че предявеният иск е недопустим, доколкото между страните била сключена съдебна спогодба. Излага, че исковете по предходното /това, по което е сключена спогодбата/ и настоящото дело са идентични.

Оспорва иска като неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и 2 подробно излага, че давността тече отделно за всяка погасителна вноска. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Във връзка с постъпилата уточняваща молба от ищеца, ответникът е депозирал становище с вх. № 25021528/23.05.2023 г., в което също са развити подробни съображения досежно приложимата в случая погасителна давност.

С молба от 04.12.2023 г. ищецът е направил изменение на иска чрез увеличаване на предявения размер от 1250 лв. на 10 660,49 лв. /частичен иск от вземане в общ размер на 12 710,25 лв./, което е уважено с протоколно определение от 05.12.2023 г.

С друга молба от 05.02.2024 г. ищецът е направил изменение на иска чрез увеличаване на предявения размер от 10 660,49 лв. на 14 146,15 лв. /цялото вземане/, което е уважено с протоколно определение от 06.02.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва, респ. че е налице основание за получаването/задържането на сумата.

Между страните не е спорно и съдът е отделил с доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за ипотечен кредит „Домът“, съгласно който ответникът се задължил да предостави ипотечен кредит в размер на 105 000 евро, че същият е предоставен и усвоен от ищеца; че на 20.10.2020 г. ищецът погасил чрез плащане изцяло дължимия към ответника ипотечен кредит; че с влязло в сила определение от 28.10.2022 г. по гр.д.№ 24960/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, била утвърдена спогодба между страните, съгласно която била обявена за нищожна клаузата на чл. 3 от Анекс към договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г. от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не помалко от 6,65 %, като „(ФИРМА)“ АД се задължила да възстанови на ищеца сумата от 5 332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лева, платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г.

По делото от страна на ищеца е представено протоколно определение по гр.д.

24960/2021 г. по описа на СРС, видно от което между страните е одобрена съдебна спогодба съгласно която ответникът признава изцяло, че сумата от 5 332,52 евро или левовата равностойност от 10 429,50 лв. е платена без основание в периода от 01.05.2016 г. до 20.10.2020 г. по Договор за ипотечен кредит № 336-67/08.02.2011 г., допълнен и изменен с анекс от 08.02.2011 г. и анекс от 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като с подписването на спогодбата ответникът заявява, че признава описаните в исковата молба факти в това число и нищожността на чл. 3 от Анекс от 27.09.2013 г., в частта предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по-малко от 6,65 % годишно.

По делото е представен процесният договор за кредит от 08.02.2011 г., от съдържанието на който се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 105 000 евро, като съгласно т. 1.6.1 за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с ГЛП за редовен дълг в размер на 9,50 %, а след този срок – лихвата представлява сбор от действащ 6-месечен Euribor + НАДБАВКА 8,25 базисни точки, но не по-малко от лихвата по т.1.6.1, т.е. 9,50 %. Съгласно т.1.6.3. действащият към дата на сключване на договора (08.02.2011 г.) 6-месечен Euribor е 1,26 %. Видно от договора крайният срок на погасяване на кредита е 300 месеца след усвояването, не по-късно от 07.03.2036 г.

3

Видно от Анекс № 1 от 08.02.2011 г. банката е предоставила на кредитополучателя услуги /получаване на заплата по сметка в сочената банка, извършване на преводи, заплащане на комунални услуги и т.н ./, при използването на които е предвидено, че банката променя действащия лихвен процент, като намалява базисните точки.

С анекс от 27.09.2013 г. страните отново са предоговорили отношенията си, като съгласно чл. 3 страните са се споразумели считано от 07.09.2013 г. главницата да се олихвява с плаващ ГЛП определен в размер на 6-месечен EURIBOR + фиксирана надбавка в размер на 525 базисни точки годишно, но не по-малко от 6,65 %, като действащия към дата на сключване на анекса EURIBOR е 0,32 %, като изрично е посочено и че към договора не се прилагат условията за намаляване на лихвата в зависимост от ползване на банкови услуги и продукти от Пакет Удобство/Удобство +.

След като клаузата, уреждаща ГЛП, от анекса е приета за нищожна /с одобрената съдебна спогодба/, то в отношенията между страните следва да намерят приложение лихвените проценти уговорени с Договора и анекс № 1.

От страна на ищеца е представено искане за частично предсрочно погасяване на кредита от 17.10.2013 г. на част от главницата в размер на 1000 евро; искане за предсрочно погасяване на главница в размер на 400 евро от 10.03.2014 г.; искане за предсрочно погасяване на кредит на част от главницата в размер на 3 000 евро от 15.02.2016 г.; искане за предсрочно погасяване на част от главница в размер на 1 500 евро от 04.04.2017 г.; искане за предсрочно погасяване на част от главницата в размер на 40 000 евро от 08.07.2020 г.