Разпореждане № 4062 от 01.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4062 гр. Благоевград, 01.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210101723 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, Седалище / адрес на управление: гр.

******; email: *****, общ. ***** (столица) срещу длъжника Х. И. П., ЕГН **********, ******, за следните суми:

-сумата в размер общо на 1273,65 евро, начислена за периода от 26.02.2024 година до 07.09.2024 година, от които: сумата от 470 EUR - представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени следните фактури:

484386779/23.04.2024г, по която дължимата сума е в размер на 111.75 EUR, с падеж 08.05.2024; 481653662/26.02.2024г, по която дължимата сума е в размер на 104.43 EUR, с падеж 17.03.2024г; 487442046/24.06.2024г, по която дължимата сума е в размер на 41.88 EUR, с падеж 09.07.2024г; 488910879/23.07.2024г, по която дължимата сума е в размер на 6.83EUR, с падеж 07.08.2024г; 482900977/25.03.2024г, по която дължимата сума е в размер на 112.28 EUR, с падеж 09.04.2024г; 485862499/23.05.2024г, по която дължимата сума е в размер на 92.83EUR, с падеж 07.06.2024г; сумата от 803,65 EUR – представляваща неплатени суми по договор за продажба на изплащане, от които: По Договор за продажба на изплащане от 04.11.2021г., по силата на който към услуга с номер 201002947527 е закупено устройство TV SAMSUNG UE-32T4302 Л400 TV 50 35м, сума от 44.98€; По Договор за продажба на изплащане от 13.10.2022г., по силата на който към услуга с номер 359877485981 е закупено устройство Handset Huawei Nova 10 Prо Blacк+HF TTE МАТ 30 23м, сумата от 132.68€; По Договор за продажба на изплащане от 14.02.2023г., по силата на който към услуга с номер 359988356874 е закупено устройство аксесоар Lenovo IP3 14'FHD/Celeron6305/4/128SSD/W 23м, сумата от 196.74€; По Договор за продажба на лизинг от 02.02.2024г., по силата на който към услуга с номер 359988380245 е закупено устройство Handset Xiaomi 13 lite 8/256 Black+Mode МТ 15 23м, сумата от 429.25€, ведно със законната лихва върху сумата от 1273,65 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 30.06.2026 година до окончателното й изплащане;

1

- 877,15 евро, представляваща неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, за които задължения са издадени следните счетоводни документи: 655569645/26.07.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 33.33 EUR, с падеж 26.07.2024; 655569623/26.07.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 16.77 EUR, с падеж 26.07.2024г; 655060818/02.05.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 110.83 EUR, с падеж 02.05.2024г; 655569634/26.07.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 38.72 EUR, с падеж 26.07.2024;

655061120/02.05.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 52.04 EUR, с падеж 02.05.2024г; 655569641/26.07.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 19.91 EUR, с падеж 26.07.2024; 655569628/26.07.2024г, представляваща неустойка 3 месечни такси, по която задължението е в размер на 3.06 EUR, с падеж 26.07.2024; 655060819/02.05.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 49.37 EUR, с падеж 02.05.2024г; 655569635/26.07.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 47.81 EUR, с падеж 26.07.2024г; 655569624/26.07.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 41.41 EUR, с падеж 26.07.2024;

655569647/26.07.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 8.77 EUR, с падеж 26.07.2024г; 655061121/02.05.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 3.04 EUR, с падеж 02.05.2024; 655569642/26.07.2024г, представляваща неустойка отстъпки от предоставени услуги, по която задължението е в размер на 37.85 EUR, с падеж 26.07.2024г; 655060820/02.05.2024г, представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която задължението е в размер на 138.81 EUR, с падеж 02.05.2024г;

655569636/26.07.2024г, представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която задължението е в размер на 1.32 EUR, с падеж 26.07.2024г; 655061122/02.05.2024г, представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която задължението е в размер на 59.37 EUR, с падеж 02.05.2024г; 903514094/26.07.2024г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 71.58 EUR, с падеж 09.09.2024; 903514101/26.07.2024, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 71.58 EUR, с падеж 09.09.2024г; 903514099/26.07.2024г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 71.58 EUR, с падеж 09.09.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от 877,15 евро, считано от датата на подаване на заявлението - 30.06.2026 година до окончателното й изплащане;

- 411,11 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 29.06.2026 г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от следните 2 обстоятелства: Неизпълнение на задължения по сключен между страните Договор за електронни съобщителни № 505780125 от 13.10.2022 г.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по процесните договори противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойката, претендирана от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е

СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМ- карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.

Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото 3 приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС). Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).

Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.- и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.