Определение № 1326 от 07.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1326 гр. Варна, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20263100900198 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Вяра“ № 25, действащ чрез адв. А. В. от АК – София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, вляво; срещу

ОТВЕТНИК: Застрахователна компания „Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Банишора, бул. Сливница No 185, представлявано заедно от изпълнителния директор Цветелина Александрова Михайлова и Валентин В. Илиев и прокуриста Калин Атанасов Костов, действащи чрез процесуален представител адв.

М.

С. от

АК

–

София, със съдебен адрес:

*********************************************************

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочила следната банкова сметка:

IBAN: ****************************** при „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр: адв. А.

В..

С разпореждане № 2284/16.04.2026г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.

По предварителните въпроси:

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника чрез заявление с вх. No 105-47/ 09.12.2022г. и последният не е изплатил обезщетение в предвидения от КЗ срок, поради което и претенциите се явяват допустими.

Спорното вземане се основава на застрахователен договор-абсолютна търговска 1 сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото.

Следва обаче да се съобрази, че ищцата-физическо лице е трето увредено лице, което е предявило срещу застрахователя прекия иск по чл. 432, ал. 1 ГПК. Същата е ползвател на застрахователни услуги съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 2, ал. 2 КЗ и предявеният иск следва да бъде определен като иск на потребител по смисъла на чл.

113 ГПК. /в този смисъл е определение по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 377 от 09.09.2022 г. по ч. т. д. № 572 / 2021 г. на ВКС, I то/. Делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

В исковата молба е допусната техническа грешка, която ищецът е отстранил с уточнителна молба с вх. No 18555 / 08.06.2026г., като е посочил, че процесният автомобил е управляван от Н.И.Н. както и че няма как да посочи други данни за процесния автомобил.

Препис от уточнителната молба е връчен на ответника, който не се е възползвал от възможността да изрази становище. В тази връзка и всички отправени възражения, вкл. това за съпричиняване, с изкл. на възражението за прекомерност съобразно критериите за справедливост за размера на обезщетението, съдът няма да разгледа, доколкото са ирелевантни за спора и касаят водача на автомобила, а не ищеца. В отговора се съдържат отделно и оспорвания, че липсата на други индивидуализиращи данни по отношение на автомобила, препятства да се направи извод дали това е застрахования автомобил, като впоследствие се прави и изявление, че не се оспорва наличието на валидна застрахователна полица ГОА. Съдът приема, че реално с последното изявление не се поддържа оспорването на валидността на застрахователната полица. Следва да се отбележи, че видно от обстоятелствената част и приложените документи, че се касае за претенция на ищеца, като пострадал от част от публиката, в която се е врязал процесният автомобил и ответникът е следвало да съобрази това обстоятелство.

В отговора на исковата молба е отправено и искане за спиране на настоящото производство до приключване на досъдебното производство. Съдът е изискал справки за движението на досъдебното производство, от които, обаче, към момента не се установява да има привлечено като обвиняем по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) лице.

Искането за спиране се явява неоснователно на този етап и следва да се остави без уважение.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да уважи доказателствените искания, които касаят всички относими, допустими и необходими доказателства.

Доказателствените искания на ищеца съдът следва да уважи, а тези на ответника, доколкото са за неотносими въпроси следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предявеният паричен иск за вземане, произтичащо от търговка сделка, е от категорията, за която законът предвижда провеждане на задължителна информационна 2 среща за процедура по медиация –чл. 140а, ал.1, т.11 от ГПК. На осн. чл. 140, ал. 4 от ГПК информационната среща се провежда преди първото по делото открито съдебно заседание.

Ето защо и на осн. чл. 140а, ал. 1 от ГПК съдът следва да задължи страните за участие в информационна среща за медиация, като определи срок от един месец за провеждането й, на осн. чл. 140б, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство до приключване на ДП No 125 / 2025г. по описа на ОП - Варна, като неоснователно.

ЗАДЪЛЖАВА страните по спора - П. В. П. и Застрахователна компания „Аксиом“ АД, да проведат информационна среща за процедура по медиация –чл. 140а, ал.1, т.11 от ГПК, като ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за провеждане на срещата, считаното от съобщаването на по-късно уведомената страна, но не по-късно от датата на насроченото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че по общо съгласие могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след указания срок едновременно с разглеждане на делото, като уведомят съда за това на осн. чл. 140б, ал. 3 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че разноските за информационна среща с обща продължителност съгласно чл. 23 от Закона за медиацията се заплащат от бюджета на съда.

УКАЗВА на страните, че ако откажат участие в информационна среща за процедура по медиация, ще понесат разноските за провеждането й, на осн. чл. 78а, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на деловодителя на състава да уведоми координатора на Центъра за медиация при Варненски окръжен съд незабавно за настоящото определение.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседанието на 12.10.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 05.10.2025г. около 11.15ч. по път VAR 1083 с посока на движение от ж. к. „Златни пясъци" към „Аладжа манастир" се движи лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", управляван от Нейко Иванов Нейков с ЕГН ********** (Участник 1).

Същият е бил част от провеждащото се автомобилно състезание Планинско изкачване „Аладжа манастир" - гр. Варна, като в района на км. 0+800, водачът на лекия автомобил губи контрол над управляваното от него МПС, напуска пътното платно вляво и зоната на дясна крива и се врязва в група от хора, наблюдаваща провеждащото се автомобилно състезание, като по този начин става причина и реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.

При гореописаното ПТП пострадал и самият ищец, който е бил част от групата от хора, която е наблюдавала провеждащото се автомобилно състезание.

3

По повод инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1020-53207 от 05.10.2025г., в който били описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая било образувано ДП № 125/25г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Варна, което не било приключило към момента.

Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП, а именно чл.5 и чл. 20 от ЗДвП.

След инцидента на ищеца била поставена гипсова шина в болнично заведение в гр.

Варна, като след това бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД - гр. София, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки, ограничени движения и оток в областта на дясното коляно. След проведени изследвания и консултации със съответните специалисти му била поставена диагноза - многофрагментна фрактура на проксималната част на тибията със засягане на латералния кондил в областта на ставната повърхност, като фрактурната линия се проследява медиално преминаваща през метафизата на костта и отделяща косо медиалния кондил и обилен вътреставен излив. Поради характера на нараняването било взето решение за провеждането на оперативно лечение чрез извършването на мануална репозиция на фрактурата и стабилизация чрез плака и винтове. На 14.10.2025г. на ищеца била проведена втора оперативна интервенция, този път породена от получило се възпаление на оперирания крайник, като била извършена фасциотомия и дебридман. След отпадане не необходимостта от лекарско наблюдение П. В. П. бил освободен за продължаващо домашно лечение на 21.10.2025г. с дадени съвети за спазване на режим на покой, ХДР и прием на лекарствени средства. Твърди, че получената в следствие на ПТП травма му била причинила болки и страдания, които били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период, който продължавал и към днешна дата.

Травматичните увреждания в областта на дясната подбедрица причинили трайни затруднения и остри болки при движение, нестихващи дори и при покой. Цялата ситуация принудила пострадалия да бъде в легнало положение - на покой. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) разчитал на семейството си, което допълнително засилило чувството за безпомощност и уязвеност, като той се е считал за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди инцидента пострадалият не е имал двигателни проблеми и е водил нормален за годините си начин на живот, като последиците от инцидента довели до рязка промяна в него, до ограничаване на социалната, трудовата и семейната ангажираност. След ПТП-то настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване. Когато последното станало възможно на ищеца се налагало да ходи с помощни средства, по указан от лекарите начин, без да бъде натоварван оперирания крак.

По отношение на психическите последици от самия инцидент добавя, че изпитвал страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента щял да бъде в съзнанието му завинаги.

Във връзка с лечението си към този момент ищецът извършил разходи на обща стойност 7671.29 лв. /седем хиляди шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/или 3922.27 евро /три хиляди деветстотин двадесет и две евро и двадесет и седем евроцента/, за което прилага счетоводни документи, удостоверяващи извършените плащания: - Фактура № 7000062688/14.10.2025г., ведно с касов бон № 3065/14.10.2025г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, на стойност 2150 лв., касаещи извършени разходи за медицински изделия (заключваща плака за тибия); -Фактура № *****************г., ведно с касов № **************г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов" ЕАД, на стойност 2751.29 лв., касаещи извършени разходи за медицински изделия (реконструктивна плака и разширен остеосинтезен пакет); - Фактура № ****************г., ведно с касов № ***************г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, на стойност 2340 лв., касаещи извършени разходи за стая и придружител; Твърди, че тези разходи за лечение са сторени в съгласие с вида на провежданото лечение и добрата 4 медицинска практика, като в този смисъл те са пряк резултат от непозволеното увреждане, довело до увреждане на имуществената сфера на ищеца и подлежат на обезщетяване.