Решение № 4037 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М*** С**** при участието на секретаря А*** Ст. А***** като разгледа докладваното от М**** С***** Гражданско дело № 20243110114610 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В***, ул. „Д*** Ч*****” № ****, ет. ****, ап. ***, с която претендира да бъде прието за установено, че О**** В*****, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. В*****, бул. „О**** П**** ****“ № ****, представлявана от Б**** К****, в качеството му на ****, не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. В***, находящ се в област В***, община В****, град В****, кв.

„Г****”, местност „З****”, с площ ***** кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до **** m), с номер по предходен план ****, граници: *****; *****; ****; ****; ****.

В исковата молба ищецът, чрез адв. Е. П., твърди, че на 06.03.2024г. подал в О******В**** заявление с рег. ******/06.0З.2024г. за заверка на молба-декларация за признаване от нотариуса на правото му на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, досежно ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. В**** с площ **** кв.м. находящ се в община В*****, кв. „Г****“, местност „З*****”, с трайно предназначение на територията — урбанизирана; начин на трайно ползване — ниско застрояване и с номер по предходен план ***** , който бил записан в КРНИ на Т**** Г***** М*****. Вместо да извърши в 7-дневния срок по чл. 57, ал. 2 АПК поисканата от ищеца административна услуга, изразяваща се в даване на информация дали за процесния ПИ ***** е налице съставен акт за общинска собственост, общинската администрация предприела напълно неоснователно действия по актуване на имота като общински и на 16.04.2024г. съставила АОС № *****/16.04.2024г., вписан в ****-В***** под № ****/19.06.2024., т. ****, дело № *****, рег. № *****, за който факт П. В. узнал от издаденото му от община В**** удостоверение рег. № ******/11.10.2024г. С това действие О**** В**** възпрепятствала възможността му да поиска от нотариуса да му признае в производство по чл. 587, ал. 2 ГПК право на собственост върху гореописания 1 недвижим имот, спрямо който още от началото на 2014 г. упражнявал лично за себе си постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение, като за периода 2018 г. - 2023 г. вкл., заплатил и местния данък и ТБО за него. Излага, че ПИ с идентификатор *****, с номер по предходен план ******, бил възстановен през 1998 г. на наследниците на Т**** Г**** М****, бивш жител на гр. В****, с издадено от ПК - В***** по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗПЗЗ Решение № ***/19.03.1998г., като освен този имот, на същите били възстановени с решението още седем земеделски имота. Твърди, че за всички възстановени в стари/възстановими реални граници земеделски имоти с Решение № ****/19.03.1998 г. на ПК- В****, наследниците на починалия бивш собственик Т**** Г**** М****, се снабдили с Констативен нотариален акт № ****, т. ****, дело ****/1998 г. на ВРС. В горецитирания констативен нотариален акт ПИ с пл. № *****по КП/1996 г. на местност „З****”, кв. „Г****” с идентификатор ****** по одобрените през 2008г. със Заповед рд-*****/23.06.2008 г. на ИД на АГКК КККР на гр.

В****, бил индивидуализиран като имот от пета категория с площ ****** дка., в местност „Б**** б****”, при граници: имоти с пл. № ****, ****, полски път, имоти с пл. № **** и ****. Ищецът сочи, че още към възстановяването на собствеността върху имотите през 1998г., между фигуриращите в гореописания констативен нотариален акт на ВРС наследници на общия наследодател Т**** Г**** М****, била постигната устна уговорка как точно да си разпределят в самостоятелни дялове възстановените им по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, като на наследниците на дядото на ищеца - Х**** Т**** Г****, починал към него момент /син на бившия собственик Т**** Г**** М****/, се определил в самостоятелен дял ПИ пл. № **** по КП/1996 г. на местност „З**** ", кв. „Г****”, с площ от **** дка. /тогава лозе/. Въпреки постигнатата между наследниците на Т**** Г**** М**** устна уговорка, същите не са оформили споразумението помежду си в изискуемата от закона форма на писмен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите. Твърди, че към момента на постигане на процесното устно споразумение /1998г./, законни наследници на Х**** Т**** Г**** /дядо на ищеца/ били Д**** Г***** Г***** /баба на ищеца/, както и неговите деца - К**** Х***** А***** /майка на ищеца/ и Г**** Х**** Т***** /вуйчо на ищеца/. Сочи, че Г**** Х**** Т**** /вуйчо на ищеца/ напуснал Б**** още през ****г., като оттогава до смъртта си през 2024г., се установил постоянно в С**** и напълно се дезинтересирал от имотните въпроси, а К**** Х***** А**** /майка на ищеца/ от самото начало не проявила никакъв интерес към възстановеното по ЗСППЗ лозе. Поддържа, че единствено неговата баба - Д**** започнала да се занимава с имота, като в периода от 1998г., приблизително докъм началото на 2014г., го обработвала сама - засаждала лози, връзвала, копаела, пръскала, поливала, събирала гроздето. Излага, че всичко това бабата на ищеца правела без помощта на неговите майка и вуйчо, както и без намесата на роднините, които си имали техни места, предвид постигнатата помежду им устна уговорка. Баба му Д***** неведнъж казвала и пред роднини, и пред други хора, че процесното лозе е нейно, като съседите на мястото и всички познати в „Г****”, както и роднините, също го знаели като нейно.

Ищецът, когато не е бил на плаване по корабите, каквато била основната му дейност до 2014 г., започнал да се включва инцидентно в грижите за лозето и да помага на своята баба. Твърди, че в началото на 2014 г., неговата баба Д****, предвид напредналата си възраст, взела решение да не се занимава с лозето и да го остави на своя внук /ищецът/, донякъде и като благодарност за това, че през всичките години той я е подпомагал както финансово, така и морално. Излага, че не се е стигнало до нотариална сделка помежду им, но ищецът знаел, че имотът е вече негов и се грижел за него, тъй като преустановил плаването през 2014 г. Твърди, че пред приятели, познати и роднини ставало дума, през годините, че бабата на ищеца /починала в края на 2021 г./, още приживе е дала имота на него. Поддържа, че никой от роднините не е предявявал по този повод претенции под каквато и да било форма, поради което, ищецът през цялото време упражнявал напълно необезпокоявано фактическа власт върху него. Предвид гореизложеното през 2024 г. предприел действия по снабдяването 2 за имота с констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, които действия били осуетени от О**** В*** с неправилно съставения от нея АОС № ****/16.04.2024г. Ищецът намира, че изложените от негова страна обстоятелства обусловили в съвкупността си правния му интерес да предяви срещу О**** В***** отрицателен установителен иск относно собствеността върху ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. В****, за който имот общинската администрация напълно неправомерно съставила акт за общинска собственост. Твърди, че в издаденото му удостоверение рег. № ********/11.10.2024г., позовавайки се на съставения АОС № *****/16.04.2024г., О**** В**** категорично е възразила срещу издаването на констативен нотариален акт за собственост на заявителя, тоест на ищеца. Съгласно чл.

5, ал. З от 3ОбС, актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие и като документи с изцяло декларативен характер не създават субективни материални права, а единствено констатират съществуващи такива. Сочи, че за правилното съставяне на акт за общинска собственост трябвало изначално да е налице годно придобивно основание в полза на общината, по силата на което тя да е придобила собствеността върху актувания като общински недвижим имот. В този смисъл оспорва изцяло наличието в случая на придобивно основание в полза на О**** В****, по силата на което тя да е станала собственик на ПИ ***** по КККР на гр. В****, поради което счита за издаден неправилно акт за частна общинска собственост № *****/16.04.2024г. при отсъствието на основание за това. Актът не отразявал действително съществуващо право на собственост на общината върху имот, който по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е бил възстановен с Решение № ****/19.03.1998г. на ПК – В****, на физически лица, наследници на бившия собственик - Т**** Г***** М*****, който факт бил признат от страна на Кмета на О**** В**** в удостоверение изх. № ******/11.10.2024г., имайки предвид получената информация от началника на ОСЗ В**** в писмо рег. № *****/26.03.2024 г. Между тези физически лица и община В*** не са били извършвани абсолютно никакви сделки, по силата, на които общината да е придобила собствеността върху имота. Сочи, че дори общинската администрация да е приела, че ищецът не е станал едноличен собственик на ПИ с идентификатор ******, въз основа на изтеклата в негова полза придобивна давност /въпрос, стоящ извън компетенциите на общината/, ответната страна не би следвало да пренебрегва факта, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на физически лица - преживели наследници на бившия собственик. Поддържа, че в случая не е налице имот, спрямо който да е приложима нормата на чл. 11 от ЗН, както и не е налице абсолютно никоя от хипотезите, очертани в чл. 2, ал. 1 от 3ОбС. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил отговор, в който счита така предявения иск за недопустим, предвид обстоятелството, че ищецът не е бил правоимащо лице по решението на ПК – В**** с № *****/19.03.1998г., издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, нито е сред кръга на наследниците на Т***** Г**** М****, бивш жител на гр. В*****. В условията на евентуалност сочи, че не била проведена законосъобразно процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на правоимащите лица върху място с площ от **** декара, пета категория, местност „Б***б****“, съставляващо имот пл.№ ****по КП от 1996 г. на местност „З****“ от землището на кв. Г****, общ. В****, при граници: имоти пл.№ *******, ******, полски път, имоти пл.№ *****, ****. Излага, че разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ била приета с изменението с ДВ бр.

34/1992 г., която в първоначалния си вариант установявала, че с решение на поземлена комисия за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в които се описва размер и категория на имота, местоположение, граници и съседи, ограниченията на собствеността не съдържало изискването да е придружено със скица. Ответникът поддържа, че едва с изменението на разпоредбата с ДВ бр. 48/1995 година, законодателят предвидил, че за 3 осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, към решението на ПК се прилагала скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените места - от техническата служба на общината, като тази редакция, с незначително изменение, била запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр.122/1997г. Сочи, че с измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр.18/1999г., била изменена разпоредбата на ал. 6 на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следвало да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получавал номер, единствен за територията на страната. Счита, че предвид посочените изменения на разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от 5 от ППЗСПЗЗ, тълкувана в контекста на ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, следвало, че не може да има еднозначно разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда конститутивният ефект на решението на ПК/ОбСЗГ, тъй като всяко решение било издадено при действието на различната редакция на законодателя. Намира, че моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт - решение на ПК/ОбСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се свързвало с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот. Поддържа, че предмет на искова защита би могъл да бъде само земеделски имот, чиято процедура по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални граници. Твърди, че легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ОСЗ, със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица, като елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ, е задължително. Сочи, че поради липсата на такава скица, не можело да се приеме, че правото на собственост върху реално определен имот, е възникнало. Изложени са твърдения, че при опорочена процедура за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, решението на ПК е нищожно и незаконосъобразно поради липса на предпоставките за реституция.