Решение № 104 от 23.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. образувано е по въззивна жалба на Н. Х. Н. срещу постановеното по гр. д. № 29/2024г. решение № 1083/24.10.2024г. на ОС – Варна, в частите, с които въззивницата е осъдена да заплати на В. М. М. сумата от 16 512лв., представляваща незаплатена главница по договор за заем от 14.01.2023г. на основание чл.240 ЗЗД и сумата от 19 500лв., получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е допуснал събиране на своевременно поискани от въззивницата гласни доказателства за установяване на твърденията й за дарствено намерение и действие от страна на ищеца, свързано с предоставяне на сумата от 27 912лв., която е послужила за закупуване на МПС. Съдът не е изпълнил задължението си да издири общата воля на страните по договора, тълкувайки отделните уговорки, от които произтича естеството му, с оглед целта, обичаите, практиката и добросъвестността на страните. Посочва, че от доказателствата по делото безспорно се установява факта, че на 29.05.2023г. по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 27 912лв. на основание „заем“, а 1 на 01.06.2023г. от същата сметка към ОТП Лизинг са преведени 27 912лв., като 15% от вноска за закупуване на автомобил, което обосновава извод, че сумата е предоставена като прикрито дарение, независимо от вписаното в преводното нареждане основание. Според жалбоподателката, този извод се налага и от събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че ищеца и ответницата са живели на семейни начала. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че след като на 29.06.2023г. ответницата е върнала част от сумата в размер на 1300лв., с основание „връщане на заем“, то ищецът не е имал дарствено намерение.

Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила не са разгледани заявените от ответницата твърдения и възражения срещу претендираното вземане, както и че направените първи три превода на суми през м. януари 2023г. общо в размер на 29 500лв. са направени за да се предотврати злоупотреба с дебитната карта на ищеца, която той е загубил през м. януари 2023г. Тази сума е възстановена на, като „връщане на заем“. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Отправено е искане за допускане до разпит на един свидетел, с който ще установява твърденията си вр.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият В. М. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

В исковата молба В. М. М. излага, че по силата на договор за предоставяне на паричен заем в размер на 70 000лв., между него и ответницата Н. Х. Н. е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Ищецът е предоставил на ответницата сумата от 66 912лв., които били преведени на части по банковата й сметка в периода 14.01.2023г. – 14.07.2023г., със срок за връщане -15.09.2023г. Страните не са подписали писмен договор, като ответницата е възстановила част от заетата сума общо в размер на 30 900лв., по банкова сметка на ищеца в периода 17.01.2023г.26.06.2023г. Ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД за връщане сумата от 36 012лв., представляваща разликата от върнатите средства до предоставените по договора за заем.

В условие на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл.240 ЗЗД, предявява искане ответницата да му заплати посочената сума, като получена 2 без основание.

Ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Твърди, че с ищеца са живели във фактическо съжителство, на съпружески начала, в периода 23.07.2022г. – 06.09.2023г. Първоначално са живели в гр.В., ул.“* *“ №*, а след това в имот на ищеца в м-ст Е., ул.“*.*“ №*. По настояване на ищеца и обещание, че той ще се грижи за нея, ответницата е напуснала работа. Не оспорва, че е получила посочените в исковата молба суми, но твърде, че същите са й дарени от ищеца. Твърди също, че сумите са били необходими за заплащане на общи разходи на страните в периода на фактическото им съжителство. Излага също, че за да се предпази от кражба на парични средства на 16.01.2023г. ищецът е превел по сметката й сума в размер на 29 600лв., на три транша – 1400лв., 15 000лв. и 13200лв. В преводните нареждания като основание било посочено „заем“. Тази сума е изцяло възстановена на ищеца по банков път на 20.01.2023г. с посочено основание – връщане на заем. По времена съвместното съжителство, ответницата е подписала договор за доставка на МПС с „Технокар“ ЕООД за сумата от 93300лв., като при подписване на договора са заплатени авансово 1000лв. На 29.05.2023г. ищецът е превел по сметка на ответницата 27 912лв., които представляват авансова вноска в размер на 15% от стойността на автомобила.

Тази сума е част от преведената от ищеца сума в размер на 36 012лв. и е била преведена с цел заплащане на първа вноска по договора. Разликата над тази сума до общо преведените суми – 8100лв. била предназначена за издръжка на страните, обзавеждане на имот и закупуване на домашна посуда.

Предявените в условие на евентуалност искове са с правно основание чл.240 ЗЗД и 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Предмет на предявения главен иск е претендираното от ищеца право да получи обратно сумата от 36012лв., представляваща невърнат заем, предоставен на ответницата в периода 14.01.2023г.-14.07.2023г., а в условие на евентуалност – сумата да бъде върната поради липса на основание за нейното даване.

Видно от представените по делото платежни нареждания ищецът е превел по банкова сметка на ответницата следните суми: на 14.01.2023г. 2500лв., с посочено в платежното нареждане основание -„захранване“; на 15.01.2023г.- 17 000лв. с посочено основание „захранване“; на 16.01.2023г. 10100лв. с посочено основание „заем“; на 29.05.2023г. - 27912лв., с посочено основание в преводното нареждане- „заем“; на 02.06.2023г. - 1300лв. с основание „заем“; на 07.07.2023г. - 7500лв., с посочено основание „заем“; на 14.07.2023г. - сумата от 600лв., с посочено в преводното нареждане основание „заем“.

По делото е представено платежно нареждане от 26.06.2023г., с което Н.

Н. е превела по сметка на В. М. сумата от 1300лв., с посочено основание „връщане на заем“. С платежно нареждане от 20.01.2023г. Н. Н. е превела по сметка на В. М. сумата от 13200лв. с посочено основание за превода – „връщане на заем“ С преводно нареждане от 20.01.2023г. ответницата е превела по банкова сметка на ищеца сумата от 15 000лв., с посочено 3 основание – „връщане на заем“.

От представения договор за доставка на МПС от 05.05.2023г., сключен между ответницата, като клиент и „Технокар“ ЕООД като изпълнител, се установява, че в срок от два дни от сключването на договора клиента следва да заплати авансово сумата от 1000лв. във връзка с доставката на уговорения автомобил.

От представеното по делото банково извлечение от сметка на Н. Н. в „Ю. Б.“ АД за периода 01.05.2023г.-31.05.2023г. се установява, че на 09.05.2023г. е осъществено плащане в размер на 1000лв. в полза на „Технокар“ ЕООД на основание „авансово плащане по договор 982009“.

Видно от банково извлечение от сметка на ответницата в „У. Б.“ АД за периода 01.01.2023г.-30.09.2023г., на 16.01.2023г. по сметката й са получени преведени от ищеца 17000лв., на основание „захранване“. На същата дата – 16.01.2023г. е преведена и сумата от 2500лв. с основание „захранване“, както и 10100лв., с основание „захранване“. На 17.01.2023г. е осъществено плащане в размер на сумата от 1400лв. с получател В. М., с основание-„връщане на заем“. От извлечението се установява, че на 21.01.2023г. от сметката са осъществени две отделни плащания, чрез отделни платежни нареждания на сумите от 15 000лв. и 13200лв. в полза на В. М. с посочено основание – „връщане на заем“. На 29.06.2023г. е наредено плащане в полза на ищеца в размер на 1300лв., на основание „връщане на заем“. На 07.07.2023г. по сметка ответницата са постъпили, преведени от ищеца 7500лв., с посочено основание – „заем“.

От представеното удостоверение от 24.06.2024г., издадено то ОД на МВР Варна се установява, че за периода 01.01.2023г.-31.01.2023г.В. М. е обявил документ за самоличност – лична карта № 649498513 за невалидна, по причина, че е изгубена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът и ответницата са живели заедно в периода от лятото на 2022г. до есента на 2023г. В началото на връзката им за около година са живеели в апартамент на ищеца в гр. Варна, ж.к. „Б.“ , а след това в жилище в местност „Е.“. Свидетелката Гр. не е посещавала жилището в „Е.“, и знае от ответницата, че не било обзаведено и затова тя закупувала необходимото обзавеждане – мебели и посуда. Свид. С. посочва, че от ответницата знае, че ищецът й е предоставял парични средства за заплащане на режийните разноски.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че в периода 14.01.2023г. – 14.07.2023г. ищецът е предоставил на ответницата сума обща в размер на 66912лв., чрез отделни преводи по две банкови сметки на ответницата. В „У. Б.“ АД и „Ю. Б.“ АД. В две от платежните нареждания от 14.01.2023г. и от 15.01.2023г. за превод на суми по банкова сметка на ответницата / за сумата от 2500лв. и 17000лв./ ищецът е посочил като основание за превода –„захранване“. По отношение на останалите преводи на суми обща в размер на 47 412лв., в платежните нареждания като основание за 4 преводите е посочено „заем“.

Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за паричен заем, въз основа на което ищецът като заемодател е предоставил на ответницата като заемател сумата от общо 47 412лв., чрез отделни преводи в периода 16.01.2023г.-14.07.2023г.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства – извлечения от банкови сметка, платежни нареждания, за наредени суми от ищеца в полза на ответницата и от ответницата в полза на ищеца съдът приема, че ищецът е предоставил посочената сума от 47 412лв. в заем на ответницата, като последната в периода 17.01.2023г.-29.06.2023г. е превела от своята банкова сметка по банкова сметка на ищеца сумата от общо 30 900лв., с основание за плащането – „връщане на заем“.

С посочването в преводните нареждания като основание за плащане по сметка на ищеца –„връщане на заем“ ответницата е признала, че между страните е налице валидно заемно правоотношение, в изпълнение на което тя е върнала част от предоставената й в заем сума. Размера на невърнатата сума по договора за заем е в размер на 16 512лв.

Релевираните от ответницата възражения, че процесните суми са получени от нея на основание дарение са неоснователни и недоказани. Сумата от 27 912лв., с която ответницата на 01.06.2023г. е заплатила авансова вноска по договор за закупуване на автомобил е била преведена от ищеца по банковата сметка на ответницата на 29.05.2023г., като в превода е посочено основание –„заем“. Плащането в полза на лизингодателя е осъществено след превеждане на сумата от ищеца, като след това ответницата е възстановила част от получените в заем средства, като на 29.06.2023г. е превела сума в размер на 1300лв. с основание „връщане на заем“. Анализът на банковите транзакции между сметките на ищеца и ответницата не може да обоснове извод за възникнало намерение у ищеца за даряване на суми на ответницата.