Определение № 495 от 22.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Ямбол, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. А. като разгледа докладваното от Яна В. А. Въззивно частно гражданско дело № 20242300500240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 28 от КМЧП.

Образувано е по частна жалба на С. Я. Г., подадена чрез адв. С.Е. от АК- Ямбол, против Определение № 1007 от 10.05.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2985/2023 г. по описа на същия съд, с което с което е оставено без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК и е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е взел становище по направените от нея възражения по спора, не ги е анализирал и не е налице яснота относно това как са формирани правните му изводи. Излага се, че обжалваното определение не е мотивирано, а бланкетните мотиви са равносилни на липсата на мотиви, което го прави и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът е формирал правните си изводи, приемайки, че страните са български граждани, без да са събрани доказателства за това, както и без да е отчел, че страните са и американски граждани, което обосновава компетентността на американския съд, пред който вече са повдигнати всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между тях и последиците от това, вкл. и имуществените им отношения по повод развода. Жалбоподателката счита, че американският съд е изключително компетентен да се произнесе по задължителните въпроси, свързани с развода, а именно: ползването на семейното жилище, което се намира в САЩ, личните и имуществени отношения и издръжката между съпрузите, по които въпроси българският съд няма компетентност. Настоява се за отмяна на обжалваното определение.

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор насрещната страна М. И. Г., чрез пълномощника си адв. Р. А. от САК, изразява становище за неоснователност на частната жалба, по съображения, подробно изложени в отговора. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 7 от КМЧП, тъй като съпрузите са български граждани, сключили граждански брак в Република България, при което предявения иск е подведомствен на българските съдилища, а по правилата за родова и 1 местна подсъдност- на Ямболския районен съд. Поддържа се, че производството пред ЯРС е образувано преди образуването на производството по предявен иск за развод пред американския съд, за което са представени доказателства. Настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба против определението в частта, с която е оставено без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт–определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал.1, т.2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Частната жалба против Определение № 1007 от 10.05.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2985/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, е процесуално недопустима по следните съображения:

По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от С. Г. срещу такова частна жалба не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най- общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора.

Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер, макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. За разлика от него определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 1/2017 година на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо.

2

С оглед на изложеното, подадената частна жалба против определението, в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати.

Разгледана по същество жалбата в допустимата й част е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по реда на чл. 318 и сл. от ГПК по исковата молба от М. И. Г. срещу С. Я. Г., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака им с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е депозирала възражение относно компетентността на българския съд да разгледа делото, с изложени твърдения че страните по делото- съпрузи, са граждани на САЩ и имат трайно и обичайно местопребиваване на територията на САЩ, като считано от 28.07.2009 г. не живеят в Република България, нямат семейно жилище на територията на страната, поради което се счита, че към момента на подаване на исковата молба за развод страните нямат териториална връзка с Република България.

Възражението е обосновано и с твърдения, съгласно които в САЩ, щата Вирджиния, окръжен съд на окръг Феърфакс, между същите страни е заведено дело за развод, което американския съд е приел, че е под негова юрисдикция и по което дело са проведени няколко съдебни заседания. Излага се, че американският съд е запознат с образуваното дело по искова молба на М.Г. в ЯРС, но това не му е дало основание да се десезира или спре процеса, в който ще се разреши въпроса не само за развода, но и ще се уредят личните и имуществени отношения между страните. По изложените в отговора доводи се настоява производството пред ЯРС да бъде прекратено, поради липсата на компетентност на ЯРС да разгледа предявения иск за развод, а в случай, че това искане не бъде уважено, се настоява за спиране на производството по делото до произнасянето на компетентния съд в САЩ с влязло в сила решение по всички въпроси, с които е сезиран по гр. д. № CL 2023 18031на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния.

При тези данни, след образуване на делото и преди да постанови размяната на книжа, сезираният с исковата молба Ямболски районен съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК, както и е оставил без уважение искането на ищцата за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че страните са сключили граждански брак на 28.07.2009 г. в гр. Ямбол, двамата съпрузи са с двойно гражданствобългарско и американско и към настоящия момент нямат обичайно местопребиваване на територията на Република България. Приел е, че на основание чл. 7 от КМЧП е компетентен съд, който да разгледа предявения иск за развод. Извод за компетентността на българския съд да разгледа иска, ЯРС е извел и от разпоредбата на чл.3 „б“ на Регламент /ЕО/ 2019/1111, тъй като от брака си съпрузите нямат непълнолетни деца и двамата са български граждани.

Приел е, че обстоятелството, че наред с българското гражданство съпрузите имат и друго гражданство- американско, не променя извода за международната компетентност на българския съд. С тези доводи ЯРС е оставил без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по делото поради липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК. Със същото определение е оставено без уважение и искането за спиране на производството по делото до приключване 3 с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № CL 2023 18031 на Окръжен съд Феърфакс, Вирджиния, с аргументи, че производството пред ЯРС е образувано преди производството пред американския съд и разглежданите пред американския съд въпроси касаят имуществените отношения между страните и не се явяват преюдициални по отношение на правния спор, във връзка с който е образувано делото пред ЯРС, който е сезиран единствено с иск за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

Определението на първата инстанция е правилно.

По делото не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че страните по делото са български граждани, сключили граждански брак в Република България на 28.07.2009 г. Не е спорно и това, че двамата съпрузи освен български граждани, са и граждани на САЩ. Между страните не е налице спор и относно това, че към момента на подаване на исковата молба за развод, двамата съпрузи имат обичайно местопребиване на територията на САЩ. От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че страните имат обичайно местоживеене в САЩ и освен български граждани са и американски граждани, следва извод, че образуваното гражданснко дело е с международен елемент. Съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз, от международна конвенция, приета от Република България или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/.