Протокол № 255 от 20.12.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 255 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600227 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Д..

Жалбоподателката подсъдима Д. М. К., се явява лично и с адв. Д. М. от САК.

Не се явява упълномощеният защитник адв. М. Г. от АК-Я..

Не се явяват гражданските ищци и частни обвинители С. Д. М., Н. С.

Д., Я. С. Д. – всички редовно призовани.

Не се явява и техният повереник адв. П. А. С. от АК-С..

Съдът докладва постъпила молба от адв. М. Г.-защитник на подс. Д. К., с която същата сочи, че е служебно ангажирана, поради което ѝ е невъзможно да се яви по делото. Заявила е, че поддържа депозираната до Сливенски окръжен съд въззивна жалба, като моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да признае подс. К. за невинна по повдигнатите ѝ от Окръжна прокуратура-Сливен обвинения. Моли предявените граждански искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и да бъде отменена присъдата в осъдителната част досежно присъдените разноски. Със същата молба се претендира да се даде ход на делото в нейно отсъствие, тъй като подс. К. се защитава и от друг защитник.

1

Съдът докладва и молба постъпила от повереника на частните обвинители и граждански ищци - адв. П. А. от АК-С., с която заявява, че не може да се яви поради служебна ангажираност и желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа искането присъдата на Сливенски окръжен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, както и в частта досежно уважените граждански искове по делото, които са обосновани и справедливи.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: С оглед докладваните от съдебния състав молби считам, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и взе предвид постъпилите молби от защитника на подс. К. – адв. Г. и повереника на частните обвинители адв. А. от АК-С. намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. М.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Съдът по доказателствата,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени възражения от страна на защитата, с които се иска оправдаване на подсъдимата и най-вече, защо в случая не може и не следва да намери 2 приложение разпоредбата на чл. 15 НК, извод, който напълно споделям.

В принципен план при движение нощно време или при намалена видимост, скоростта на МПС трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появяване на опасност. В този смисъл тезата на защитата, че водачът има задължение да се движи със скорост позволяваща му да спре в осветената зона само, когато конкретната пътна обстановка дава основание да се счита, че съществува опасност за движението, е несъстоятелна. Изискването на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП за съобразяване на скоростта с конкретни условия на видимост, представлява гаранция за безопасност на движението, поради което това изискване е относимо към всяка пътна обстановка, независимо от индивидуалните ѝ особености. Сам по себе си фактът, че видимостта е намалена, е необходимо използването на светлините на превозното средство за подобряване на условията за възприемане на пътната обстановка, означава че водачът е поставен в значително по-рискова ситуация от обичайната. Ето защо, колкото по-малка е видимостта, толкова по-ниска следва да бъде скоростта, без значение дали водачът се движи в градски условия или по магистрала. Като не се съобрази с това обстоятелство, деецът сам се поставя в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Нещо повече, максимално допустимата скорост може да бъде достигната само тогава, когато са налице и оптимално всички условия изброени в чл. 20 и то те да са такива – от сорта на температура, дневна светлина, суха настилка, добро пътно сцепление, без неравности по пътя и отлична видимост. Достатъчно е едно от тези обстоятелства да не е налице и скоростта следва да бъде съобразена и МПС не може да се движи с максимално допустимата скорост. В този смисъл са Решения № 251/07.12.2016 г. на ВКС; Решение № 212/02.12.2019 г. на ВКС и Решение № 60238/21.01.2022 г.на ВКС.

В настоящия случай деянието е извършено нощно време, на АМ „Тракия“, на неосветен пътен участък, нерегулиран с пътни значи, с разрешена скорост за движение от 140 км/ч., като управляваният от подсъдимата лек автомобил се е движил с включени къси светлини, в активната лява лента за движение, с разрешена скорост от 114 км/ ч., като при тази скорост е била определена опасна зона за спиране от 127 м. Пешеходецът 3

Д. Д. е пресичал пътното платно за движение от ляво на дясно по посока на движение на лекия автомобил на подсъдимата, поради което подс. К. е могла реално да го възприеме на късите светлини на фаровете на управлявания от нея автомобил от разстояние не по-малко от 50 м., което е много по-малко от опасната ѝ зона за спиране. С избраната скорост за движение подсъдимата е нямала техническа възможност да намали или да спре преди мястото на удара. Ето защо в тази ситуация, за да може да спре преди мястото на удара, нейната скорост на движение е следвало да бъде около 59 км/ч или по-малко, т.е. тази величина на скоростта е била технически съобразена с конкретните условия на видимост при движение на къси светлини на превозното средство.

При тези данни се налага извод, че скоростта на движение избрана от подсъдимата около 114 км/ч., макар и в рамките на разрешената за този пътен участък, не е съобразена с величината на видимост при конкретните пътни условия. В случая, след като подсъдимата се е движила с бързина непозволяваща ѝ да спре в осветената зона, появата на пешеходеца Д. не може да се третира като непредвидима опасност, каквито са доводите на защитата.

Опасността за движението е създадена още с неправилното подбиране на скорост, с която подсъдимата се е движила едва ли не на сляпо, без достатъчна видимост към пътното платно и най-вече, без да има обективни основания с категоричност да изключи възможността за поява на пречки за движението в невидимата от нея част от пътя. Ето защо считам, че в случая не се касае за абстрактна възможност за настъпване на ПТП, каквато водачът не е длъжен да има предвид, а за напълно предвидима пътна ситуация и по този начин подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасни последици, от което следва, че деянието не е случайно и по смисъла на чл. 15 НК.

Считам, че правилно е определено наказанието при приложение на чл.

55, ал.1 НК предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, поради което моля да потвърдите обжалваната присъда.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моята доверителка и от собствено, аз поддържам въззивната жалба, в която в общи линии съм изложил основните наши оплаквания свързани с неправилност и незаконосъобразност на контролирания издаден първоинстанционен съдебен 4 акт.

Няма спор, че Сливенски окръжен съд е положил усилия в мотивната част на издадения съдебен акт да отговори на възраженията на защитата, като е направил един подробен анализ на гласните и експертни доказателства, което е абсолютно процесуален правилен подход за достигане до крайните изводи. Това далеч не означава, че тези изводи, които Сливенския окръжен съд е достигнал в мотивната част на издадения съдебен акт, отговарят на съдържанието на доказателствата и техният верен прочит. Принципно, в конкретния казус не се спори по фактите, очевидно спорът е по правото в настоящото наказателно дело. Няма спор, че на процесната дата се е реализирало това ПТП и, че събитията са се случили във вида, в който съдът е приел като фактическа обстановка. Единственото несъгласие на защитата е свързано с неправилна оценка на доказателствата и се свежда до тълкуване съдържанието на обясненията на подсъдимата. Сливенският окръжен съд е кредитирал напълно нейните обяснения, като е приел, че те са последователно потвърдени и проследени от всички доказателства по делото, включително експертизи, разпит на свидетели и другите източници по делото.

Единственото отклонение от този краен извод, който е направен от първоинстанционния съд, е свързано относно едно фактическо твърдение на К. за налични останали парчета от гуми и отломки в средната лента за движение, т.е. дясната активна лента за движение, което от своя страна е наложило предприемане на маневра по заобикаляне както на самите отломки, така и на оформилите се неравности на пътната настилка. Започвам от това обстоятелство, защото то е свързано с бланкетната правна норма на чл. 15 НК, за която моята доверителка е осъдена, която попълва диспозитивния състав на чл. 343 НК. Това нарушение е свързано с неправилното движение на подсъдимата в активната лява лента за движение. Ясно е, че ЗДвП повелява начина на движение и определя начина на законосъобразно движение на пътните превозни средства отчитайки спецификата на магистралата, на която се е намирала и самата подсъдима, но това не означава, че конкретната фактология по делото, не означава, че предприетата маневра от страна на моята доверителка е била напълно законосъобразна и тя е била свързана с осигуряване както на своето собствено безопасно движение на магистралата, така и свързана с другите участници, които са се движили в тази част на денонощието на АМ „Тракия“. Доводите на съда за неправилно движение се 5 обосновават и се извеждат и от експертния резултат, на базата на който в изготвената основна и допълнителна автотехническа експертиза се разработва обстоятелството, че ако К. не се е движила в тази лява скоростна лента за движение, т.е., нямало да настъпи този конфликт между управлявания от нея лек автомобил и пострадалият пешеходец. Експертите са извели извод, че ако тя се е движила в дясната лента за движение, е щяло да настъпи безконфликтно разминаване между нея и пресичащият неправомерно пешеходец. Този извод аз считам за напълно произволен, макар че той е експертно посочен. Няма как експертите, въпреки безспорно установения опит на тези вещи лица, които са работили по експертните заключения и тяхната титулуваност като утвърдени специалисти, няма как експертът да не отговори на този въпрос, какво евентуално е било бъдещото поведение на пешеходеца от момента, в който той неправомерно стъпва с крак в скоростната лява лента за движение. Той е могъл да тръгне в една посока, да се върне, но това са хипотези. Аз няма да си позволя да разсъждавам по тези хипотези, защото това е недопустимо в редовното наказателно производство, нещо, което е сторено от първоинстанционния съд базирайки се на този фактически предполагаем и експертен извод от страна на вещите лица изготвили заключението. Не може да се установи какво ще е поведението на пострадалия Д., който е пресичал, още повече, че ние говорим за една средна към тежка степен на алкохолно опиянение. Тук първоинстанционният съд търпи критика, защото не е изложил никакви доводи свързани с това, че това тежко алкохолно опиянение, е свързано с нарушаване на неговата координация, с нарушаване на способността му да възприема както движещите се коли, така и всички участници в реализиралия се инцидент.

Следвало е съдът малко по-подробно да разсъждава по неговото конкретно състояние, а то е такова, че няма как неговото поведение, ако щете на плоскостта на адекватно движение и координационни действия от негова страна, да бъдат отчетени като краен резултат. Оттук насетне считам, че след като подсъдимата е направила една законосъобразна маневра по заобикаляне на отломките, които са били на пътя и по избягване на тези неравности, т.е. тя има легален повод и причина да предприеме тази маневра по заобикаляне, тя не е неправомерна. Не мога да се съглася с изводите на първоинстанционния съд, в които е маркирано, че ноторно известно е, че в тази отсечка на магистралата става въпрос за неравности, които са се образували от 6 движението на тежкотоварните автомобили, т.н. „тир коловози“ върху пътната настилка и водачите, за да осигурят своя комфорт и неувреждане ходовите части на управляваните от тях превозни средства, стандартно и по презумпция се движат в лявата скоростна лента за движение. Първо, това обстоятелство се установява от гласните доказателства за тези неравности, но това не е вярно, че става въпрос за това да си пазим колата и да се возим комфортно. Заобикаляне на неравности, които са образувани на пътната настилка, е свързано с безопасността на движение на управляваните превозни средства. Всяка една неравност може да доведе до загуба на напречна устойчивост, включително и на управлявания от подсъдимата автомобил, да загуби контрол върху управляваната кола и тя да стане предпоставка за настъпване на ПТП. Очевидно проблемът трябва да се търси в органите, които компетентно са натоварени от българската държава да се занимават с изправността на републиканската пътна мрежа, т.е. със състоянието на настилката и това, че съдът е констатирал, че тази част и отсечка е некачествено изпълнена, е много добре, но трябвало е да бъдат направени и последващите изводи, защо Кирязова предприема тази маневра. Затова, аз смятам, че движението на подсъдимата в тази лента за движение е абсолютно оправдано по смисъла на ЗДвП, то е законосъобразно и не е свързано с отклонения на изискванията за правомерно движение по магистрала. Тези изводи на съда считам, за абсолютно неправилни и необосновани. То е много важно, защото това е едно от нарушенията, за които е ангажирана съответната наказателна отговорност.