Решение № 31 от 16.02.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сливен, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500551 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г., пълномощник на ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** от *** против решение № 260243 от 09.04.2021 г. по гр.д. № 5488/2019 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивницата против Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с ч.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД за признаване за установено, че въззиваемата Т. дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 482 от 14.06.2019 г. по ч.гр.д. 754/2019 г. на Новозагорски районен съд в размер на 2500 лв. обезщетение за непозволено увреждане в следствие на некачествено извършена козметична услуга на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.20219 г., както и разноски в размер на 400.00 лв. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 600.00 лв.

Във въззивната жалба се посочва, че неправилно съдът е приел, че претенциите за непозволено увреждане са недължими. Той неправилно бил възприел свидетелските показания и приетото по делото експертно заключение. Безспорно било установено, че на 22.02.2018 г. въззиваемата Т. била извършила процедура мезотерапия на въззивницата П..

1

Процедурата била извършена лично от въззиваемата, тя била неуспешна – вместо подобряване на кожата се е стигнало до влошаване на състоянието и, като по лицето и шията на въззивницата останали видими белези. Това довело до продължително лечение и е било свързано със средства, които въззивницата е заплатила. Експертното заключение сочило, че е бил налице възпалителен процес в периода след като въззивамата е извършила козметичната процудера. По този начин се установява и причино-.следствената връзка между действията на въззивамата и причинените щети заплати от въззивницата.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Не са претендирани разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на Д. КР. Т., ЕГН ********** от ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е че той е бил постановен при спазване на всички процесуални и материални правила. В отговора пространно са преповторени твърденията на страните извършени пред първоинстанционния съд, както действията извършени от самия съд. По същество се твърди, че не се е доказало, че заплатените от въззивницата средства за лечение в размер на 2335,00 лв. платени на д-р Л.-К. и Клиника „Л.А.“ и частични транспортни разходи в размер на 165 лв. са във връзка с извършената на 22.02.2018 г. процедура мезотерапия от въззиваемата Т.. Страната посочва, че свидетелската Николова е посочила, че по цялото лице на въззивницата е имало топчета и че то изглеждало ужасно, но от показанията на д-р Л. се било установило, че по лицето на въззивницата са се образували еритемни папули с размери между 1 и 3 милиметра. Тя била констатирала, че не става въпрос за странични ефекти от процедурата, а на нормална реакция на кожата. Въззиваемата твърди, че до момента когато на въззивницата е била извършена операция за премахване на жлъчката проблемът е бил разрешен, тъй като такива операции се извършват когато пациентът е здрав, без оплаквания и ако тя е имало обриви по лицето са щели да назначат изследване за алергии и да се извършат други консултации с лекари специалисти, за което няма данни. Това свое твърдение страната основава на казаното от вещото лице д-р М. в съдебно заседание на 11.03.201 г. По-нататък отново се преповтаря фактическата обстановка от делото като се подчертава, че процедурите извършени след 29.05.2018 г. от д-р Л. не могат да се приемат, че са във връзка с процедурата по мезотерапия. Всички консултации, които са били извършвани до 29.05.2018 г. при д-р Л. са били поети от въззиваемата.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Страните не са направили нови процесуални или доказателствени искания.

2

В с.з.въззивницата П. редовно призована, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззивницата Т. редовно призована не се явява. Представлява се от адв. П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение.

Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника П. на 25.06.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.07.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

В проведеното заповедно производство ищецът е претендирал заплащане на обезщетение от непозволено увреждане в размер на 2500.00лв. без да уточнява техния характер – имуществен или неимуществен. С исковата молба е било претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500.00лв., а с направено уточнение пред РС , процесуалният представител на страната е посочил, че се претендират имуществени вреди. По този начин, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на некачествено извършена от ответницата козметична услуга на 22.02.2018г.

В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и вина у деликвента, като за това е установена законова презумция в разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ГПК.

3

От събраните по делото доказателства, се установи, че действително на 22.02.2018г. ответницата Т. е извършила на ищцата/въззинвица козметична услуга – „мезотерапия“ по метода „ микронидлинг“, вследствие на което по лицето и се появили нодули ( възловидни образования), вдлъбнатини и зачервявания. След проведената процедура на ищцата била оказана медицинска помощ и били извършвани няколко медицински и козметични процедури:

11.04.2018г. – процедура „ клиър лифт“, от д-р К. – К., на стойност 175.00лв.;

10.05.2018г. - процедура „ клиър лифт“, от д-р К. – К., на стойност 175.00лв.;

18.05.2018г. – процедура „мезотерапия с Теосиал“, от д-р Л.;

29.05.2018г. - процедура „мезотерапия с Теосиал“, от д-р Л.;

05.06.2018г. – била е извършена компютърна диагностика, на стойност 65.00лв.;

07.06.2018г. – процедура „ франкциониран лазер“;

26.06.2018г. – процедура „ мезотерапия Тъч ъп“;

19.07.2018г. – процедури „ мезотерапия“ и „лазер терапия“;

14.08.2018г. – процедура „ попълване на назолабиални бръчки и ментум с филър“;

23.08.2018г. – процедура „ филър Ялупро“;

03.10.2018г. – процедура „ филър за устни и за лице“;

22.01.2019г. – процедура „филър за устни и лице“ на стойност 1100.00лв.

Вещото лице д-р М. в заключението си и в показанията дадени в с.з. е посочила, че пряка и непосредствена последица от проведената процедура по „мезотерапия“ на 22.02.2018г. са процедурите, които са били осъществени на 18.05.2018г., 29.05.2018г., 07.06.2018г., 26.06.2018г. и 19.07.2018г. Останалите осъществени процедури не са били свързани с първоначалната козметична процедура. ВЛ счита, че проведената компютърна диагностика на 05.06.2018г. също е била свързана с първоначалната процедура.

Съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД се явява частично основателен.

Няма спор, че ответницата е извършила козметична процедура вследствие, на която ищцата вместо положителен ефект е получила нодули ( възловидни образования), вдлъбнатини и зачервявания. Това състояние е било следствие на извършената интервенция, не е съществувало преди нея и не е било резултат на други действия. Самата ответница очевидно го е възприела като последица от дейността си и за това говорят действията които е предприела – осъществяване на контакт с дерматолог, транспорт на ищцата до гр. София, заплащане на част от извършените възстановителни процедури.

Тъй като в случая се търсят единствено имуществени щети, съдът няма да коментира болките, страданията и евентуалния дискомфорт, който може би е изпитала ищцата.

4

Предмет на делото е претенцията за заплащане на заплатените от нея средства за възстановяване. От заключението на ВЛ е видно, че процедурите извършени след 19.07.2018г. нямат отношение към първоначалната „несполучлива“ козметична процедура от 22.02.2018г. От разпита на св.Л. става ясно, че процедурите до 19.07.2018г. на стойност 470.00лв. са и били заплатени доброволно от ответницата чрез банков превод. За процедурите извършени от д-р К. няма никакви данни нито за точния им брой, нито за стойността им, нито кога и как са били платени евентуално. По този начин се установява, че въззиваемата не е заплатила единствено сумата от 65.00лв. за извършеното компютърно изследване, което съдът счита, че е в причинно – следствена връзка с първоначално осъществената козметична процедура. За този извод съдът се основава на заключението дадено от вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма никакви основания да се съмнява.

С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени щети следва да се уважи до размера на 65.00лв. В този смисъл следва да бъде изменено първоначалното решение, като отхвърлителният диспозитив за сумата над 65.00лв. до пълния претендиран размер от 2500.00лв. следва да бъде потвърден.

С оглед частичното уважаване на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният иск за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху главницата от 65.00лв считано от 11.06.2019г., когато е било депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

По правилата на процеса деловодните разноски следва да бъдат изменени за първа инстанция. В полза на ищцата следва да се присъдят 12.00лв. , разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 512/2019г. по описа на РС – Нова Загора и 14.00 лв. разноски за първа инстанция (заплатена ДТ, такси за свидетели и възнаграждение за ВЛ). За присъдените над 582.00лв. до 600.00лв. разноски в полза на ответника първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

За въззивна инстанция въззивницата не е претендирала разноски, поради което такива не следва да се обсъждат. Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. Предвид изхода на спора следва да и се присъдят разноски в размер на 582.00лв.

По тези съображения, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260243/09.04.2021 г. по гр.д. № 5488/2019г. на Сливенския районен съд в частта, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** от *** против Д. КР. Т., ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с ч.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД за признаване за установено, че Т. дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 482 от 14.06.2019 г. по ч.гр.д. 754/2019 г. на Новозагорски районен съд в размер на 2500 лв. обезщетение за непозволено увреждане вследствие на некачествено извършена козметична услуга на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.20219 г. за сумата от 65.00 (шестдесет и пет) лева, както и в частта с която ЛЮБ. М. П., ЕГН ********** е била осъдена да заплати деловодни разноски за сумата над 582.00 ( петстотин осемдесет и два )лева, като неправилно и незаконосъобразно.