Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 02.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 256/2023
Вид
Решение № 149
Подписан
02.11.2023
В сила
02.11.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 и 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 и 80 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. К., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20235100500256 по описа за 2023 година Производството e по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. З. С. - длъжник по изп. дело № 1078/2023 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К., против произнасянето по разноските по изпълнението, обективирано в констативен протокол изх. № 58263/25.08.2023 г.

Жалбоподателят счита приетите разноски за прекомерни предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство и противоречащи на принципа за справедливост. Счита, че действията на пълномощника на взискателя са се изчерпали с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело поради извършеното плащане на сумата от длъжника. Сочи, че взискателят “И.С.К.“ ООД е образувал три отделни изпълнителни дела за вземания за главница, лихва и разноски по ч.г.д. № 282/2022 г. по описа на Районен съд - К., като по всяко са начислени разноски, значително надвишаващи размера на вземанията. Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на взискателя, чиято цел е генериране на разноски, чрез депозиране на множество заявления за издаване на заповеди за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК, в които се претендират отделни месечни вноски по договор за кредит - на едно и също основание с цел получаване на адвокатски хонорар от всяко отделно производство. На следващо място, счита за недължими, а при условията на евентуалност – прекомерни, присъдените по изпълнителното дело разноски в размер на 364.60 лева.

Твърди, че не ставало ясно за извършването на какви изпълнителни действия е начислена сумата от 364.60 лева – разноски по изпълнителното дело.

Единствените действия, освен образуването на изпълнителното дело, били изпращане на покана за доброволно изпълнение и налагането на запор, които не обосновавали начисляването на разноски в размер на 364.60 лева. Моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението му за прекомерност на разноските по изпълнителното дело, като намали поради прекомерност приетото адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева и отмени приетите разноски по изпълнителното дело в размер на 364.60 лева или да намали същите до законоустановените минимални размери съобразно действителните извършени изпълнителни действия. Претендират се разноски за жалбоподателя в размер на 15 лева и 480 лева адвокатски хонорар за адв. К. Б. за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение от взискателя „И.С.К.“ ООД, чрез представител по пълномощие, в което се излагат съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Частният съдебен изпълнител с рег. № *** е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването, срещу разноските по изпълнението, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В тази връзка доводът на ответника по жалбата за недопустимост на същата поради подаването й извън срока за обжалване е неоснователен.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че съобщение изх. № 58263/25.08.2023 г. за произнасянето от съдебния изпълнител по молба на 2 длъжника вх. № 35065/21.08.2023 г. с Констативен протокол изх. № 58263/25.08.2023 г., с който молбата на длъжника за редуциране на разноските е оставена без уважение, е получено от длъжника, чрез представителя му по пълномощие, на 01.09.2023 г. При това положение, жалбата с вх. № 3196/08.09.2023 г. по регистъра на ЧСИ, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

От приложеното копие на изп. дело № 1078/2023 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К., се установява, че същото е образувано по молба на взискателя “И.С.К.“ ООД против С. З. С. за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 330 от 18.07.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 282/2022 г. по описа на Районен съд – К. въз основа на определение № 170 от 02.05.2023 г- по в. ч. гр. д. № 66/2023 г. по описа на Окръжен съд – К., за сумата в размер на 200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното производство, подадена чрез представител по пълномощие адв. Б.С., е поискано от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава в „Т.С.Л.-Б. КЧТ“. Възложено е на ЧСИ съгласно чл. 18,, ал. 1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението. Направено е искане за събиране и на сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство. Посочена е банковата сметка, по която да се превеждат събраните суми.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023 г., видно от който между взискателя “И.С.К.“ ООД, представляван от Д.В.Д., и процесуалния представител адв. Б.В.С. е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за образуване на изпълнително дело и представителство по същото.

След образуване на изпълнителното дело са извършени следните действия от ЧСИ и страните:

С разпореждане от 27.07.2023 г. ЧСИ с рег. № *** е приел като разноски по изпълнителното дело адвокатското възнаграждение, съобразно описания по-горе договор за правна защита и съдействие, в размер на 480 3 лева и авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева, подробно посочени в издадената сметка по чл. 78 и 80 от ЗЧСИ.

ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника (лист 6-14, 28-32), вследствие на което са наложени обезпечителни мерки.

Със запорно съобщение изх. № 53320/03.08.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Б.Д.“ ЕАД (лист 15).

Със запорно съобщение изх. № 53321/03.08.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД (лист 17).

Със запорно съобщение изх. № 53322/03.08.2023 г. е наложен запор на вземанията на длъжника от „И.“ АД (лист 19).

Със запорно съобщение изх. № 53315/03.08.2023 г. е наложен запор върху вземанията за труд на длъжника от „Т.С.Л.-Б. (Клон на чуждестранно лице) (лист 23).

Със запорно съобщение изх. № 53318/03.08.2023 г. е наложен запор върху вземанията за труд на длъжника от „А.И.“ ЕООД гр. С. (лист 24).

Със съобщение изх. № 53361/03.08.202 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че дължи такса в размер на 90 лева с ДДС, съгласно т. 9 от ТТР по ЗЧСИ, за наложените запори.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 53325/03.08.2023 г. ЧСИ е поканил длъжника да заплати дължимите по образуваното изпълнително дело № 1078/2023 г. суми в общ размер на 1 129.11 лева, от които 200 лева неолихвяема сума, 482.60 лева допълнителни разноски, 364.60 лева разноски по изпълнителното дело и такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 81.91 лева.

С отговор по запорно съобщение вх. № 34195/14.08.2023 г. „Т.С.Л.-Б.

(Клон на чуждестранно лице)“, в качеството на трето задължено лице, е уведомил ЧСИ съгласно чл. 508 от ГПК, че ще прави необходимите удръжки от трудовото възнаграждение на С. З. С. (лист 49).

От материалите по изпълнителното дело (л. 53, 57 и 58) се установява също така, че на основание наложения запор третото задължено лице „Т.С.Л.Б. (Клон на чуждестранно лице) е превело изцяло дължимите от длъжника суми в размер общо на 1 129.11 лева. С констативен протокол от 14.08.2023 г.

ЧСИ е разпределил постъпилата сума, включваща дължимата по 4 изпълнителния лист сума, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, такси и разноски по изпълнението в размер на 364.60 лева, подробно посочени по основание и размер, и съответните пропорционални такси. С разпореждане от 14.08.2023 г. ЧСИ е приключил изпълнително дело № 1078/2023 г. поради напълно издължаване, като е разпоредил вдигане на наложените запори.

С молба вх. № 35065/21.08.2023 г. длъжникът С. З. С. е възразил срещу приетите такси и разноски по изпълнителното дело. С молба – становище вх.

№ 35633/25.08.2023 г. взискателят “И.С.К.“ ООД е поискала молбата на длъжника да се остави без уважение.

С констативен протокол изх. № 58263/25.08.2023 г. на ЧСИ с рег. № *** молбата на длъжника за редуциране на разноските е оставена без уважение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие следното:

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В тази връзка, неоснователен е довода на жалбоподателя, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 200 лева, дължим на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата. Видно от договора за правна защита и съдействие същият има за предмет както образуване на изпълнително дело, така и процесуално представителство по същото. Следва да се посочи, че всяка страна по изпълнителното дело има право да ползва адвокат, който да следи за интересите й в изпълнителното производство. От друга страна, установява се по делото, че процесуалният представител на взискателя е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от третото задължено лице „Т.С.Л.-Б. (Клон на чуждестранно лице), възложил е на ЧСИ изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, получавал е книжа по изпълнителното дело, както и е депозирал представил становище по молбата на длъжника за намаляване на 5 дължимите такси и разноски. Не без значение са и извършените от съдебния изпълнител обжалваеми действия, като разпределение на постъпила сума и приключване на изпълнителното производство, всяко едно от които свързано със съблюдаването на преклузивни процесуални срокове и предприемане на съответни процесуални действия, което е част от поетата защита на взискателя от страна на пълномощника му.

Ето защо, довода за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера от 200 лева, дължим на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата, е неоснователен.

От друга страна, предвид материалния интерес (200 лева, представляващи дължимата по изпълнителния лист сума) и разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 400 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното дело (чл. 10, т. 1 от Наредбата) и 200 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело (чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). В тази връзка, предвид материалния интерес – 200 лева, извършените действия по изпълнителното дело и пълното издължаване на дължимите суми в резултат на наложения запор, съдът намира, че възнаграждение в размер по-голям от минимално предвидения в Наредбата е прекомерно. Ето защо и доколкото от представения договор за правна защита и съдействие не се установява договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева да включва начислен ДДС, следва да се отмени отказа на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. № 58263/25.08.2023 г., с който се оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 480 лева на 400 лева.