Определение № 179 от 20.02.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Разград, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500106 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. А. против разпореждане № 185/03.02.2025г., постановено по ч. гр. дело № 73/2025 г. по описа на Кубратски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Д. Н. с посочен постоянен адрес в ****** за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: 217.72 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 169.78 лева – лихва за забава за периода 11.12.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 04.12.2024 г.датата на предсрочна изискуемост, суми заявени като част от неплатени задължения по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40021293829/09.11.2023 г.

В частната жалба се застъпва становище, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената възнаградителна лихва и такава за забава също счита разпореждането за неправилно, като счита ,че същите са дължими, тъй като договора не страда от посочените от заповедния съд пороци.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. Д. Н. с посочен постоянен адрес в ******, произтичащо 1

Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40021293829/09.11.2023 г. за сумите: 700.00 лева – неплатена главница , 217.72 лв. договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 315 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 448 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 400.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 169.78 лева – лихва за забава дължима за периода от 11.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 35.09 лева – законна лихва начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 46.31 лева и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 260.00 лева, на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми : 217.72 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 315 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 448 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 400.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 169.78 лева – лихва за забава дължима за периода от 11.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 35.09 лева – законна лихва начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., както и по съразмерност за деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови отхвърлителен диспозитив по отношение на посочените по-горе суми за които е и налице обжалване е приел, че заявяването им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 9.11.2023г. на Б. Н. е предоставена в заем сумата 700.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 11 месеца, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 94, 86 лева всяка, при ГПР 48. 69 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 1 707, 54 лв., вкл. възнаградителна лихва и „избрани и закупени“ пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси, съответно в размер на 315 лв. и 448 лв.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 2 потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 600 лева , месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупени я пакет допълнителни услуги е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.

Налице е хипотезата , при която търг овецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.В този смисъл размерът на дължимата главница е съобразен от районния съд с вече платените вноски по същата.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Кубрат се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми.При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи к редит България"ЕООД против разпореждане № 185/03.02.2025г., постановено по ч. гр. д ело № 73/2025 г. по описа на Кубратски 3

РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Д. Н. с посочен постоянен адрес в ****** за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: 217.72 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 169.78 лева – лихва за забава за периода 11.12.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 04.12.2024 г.датата на предсрочна изискуемост, суми заявени като част от неплатени задължения по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40021293829/09.11.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4