Решение № 7053 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7053 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110154225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „Евролинк е.К“ против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 486,09 евро ( 950,71 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в размер на 35511,72 лева за периода от 03.12.2022 г. до 28.02.2023 г. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.06.2021 г. около 18:06 часа в ***, лицето ***, управлявайки лек автомобил „McLaren GT”, с рег. № GR-GT 4444, бил блъснат от лек автомобил марка „БМВ М4“ с рег. № В 6699 СА, управляван от лицето ***.

Представителят на страната поддържа, че вина за настъпване на описаното пътнотранспортно произшествие носи водачът на лек автомобил марка „БМВ М4“, за който бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. В исковата молба са изложени твърдения, че с уведомление от 01.09.2022 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото събитие. С влязло в сила Решение № 330/01.04.2024 г. по търг. д.

№ 2268/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, ответникът бил осъден да заплати застрахователно обезщетение за причинените от произшествието имуществени вреди в размер на 35511,72 лева, ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска на 01.06.2023 г. до окончателното погасяване на вземането. Представителят на страната поддържа, че ответното дружество дължи обезщетение за забава върху сумата в размер на 35511,72 лева за периода от 03.12.2022 г. до 28.02.2023 г. ( ден преди депозиране на исковата молба, по която е образувано търг. д. № 2268/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител с права по чл.

34, ал. 2 ГПК юрисконсулт Кантарджиев признава исковата претенция. В отговора са изложени твърдения, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендирани от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение надвишаващо минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

С молба от 06.04.2026 г. ищецът предвид заявеното от ответника становище по 1 исковата претенция е направил искане да бъде постановено решение при признание на иска.

С протоколно определение от 07.04.2026 г. съдът е обявил е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Относно съдебните разноски, съдът намира следното:

Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая настоящото производство е образувано след като спорът относно дължимостта на главницата е решен с влязло в сила съдебно решение, по което дело ищецът е разполагал с възможност при условията на кумулативно съединяване на исковете да претендира и процесното обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода от 03.12.2022 г. до 28.02.2023 г. ( ден преди депозиране на исковата молба, по която е образувано търг. д. № 2268/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав). Посредством подобно процесуално поведение, изразяващо се в образуване на отделни производства за главница и обезщетение за забава, страната се домогва в нейна полза да бъдат присъдени съдебни разноски извън вече присъдените в производството относно дължимостта на главницата такива в размер общо на 10130,47 лева. Предвид изложеното съдът намира, че на ищеца се следват съдебни разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 25,56 евро ( 50 лева), които биха подлежали на присъждане и при предявяване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условия на обективно кумулативно съединяване в едно производство с този за главница, но не и разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в настоящото производство. В подкрепа на изложеното е и Определение № 3220/05.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2497/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-М състав.

Във връзка с поддържаните от ответника доводи, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което и с оглед заявеното признание не дължи съдебни разноски, следва да бъде разяснено, че кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая макар исковата претенция да е призната с отговора на исковата молба, неизпълнявайки едно свое парично задължение на падежа ответната страна е дала повод за завеждане както на иска за главница, така и на иска за обезщетение за забава, поради което и при съобразяване на изложеното по-горе ответната страна дължи разноски за внесена държавна такса за разглеждане на настоящия спор.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „Евролинк е.К“, DE210201519, със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, гр. Швебиш Хал, ул. „Гайлдорферщрасе“ № 4, със съдебен адрес в Република България в гр. Варна, ул.

„Неофит Бозвели“ № 5, ет. 2, офис 1, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 486,09 евро ( 950,71 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в размер на 35511,72 лева за периода от 03.12.2022 г. до 28.02.2023 г.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „Евролинк е.К“, DE210201519, със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, гр. Швебиш Хал, ул. „Гайлдорферщрасе“ № 4, със съдебен адрес в Република България в гр. Варна, ул.

„Неофит Бозвели“ № 5, ет. 2, офис 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 25,56 евро ( 50 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3