Определение № 220 от 18.01.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….01.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 18.01.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1288 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава

32 от ГПК.

Постъпила е ИСКОВА

МОЛБА от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, с която е предявен иск на кредитор за присъждане на вземания, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно обявен в просрочие.

По размяна на книжата: Исковата молба вх.№24274/20.08.2018 г. е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх.№ 30607/23.10.18 г. ищецът е взел становище по възраженията на ответника.

Книжата са връчени на ответника лично. В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор вх.№ 28232/02.10.2018 г. по исковата молба, с който наред с възраженията срещу редовността и допустимостта на производството, са оспорени предявените искове по основание и размер и са обективирани искания по доказателствата. Ответницата обосновала допълнително правни доводи по защитата си в допълнителен отговор вх.№ 33418/16.11.2018 г..

Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за неизпълнение по договор за предоставяне на кредит от банка, с който ответникът е поел задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на заема и санкции при допускане на забава в падежите. Възражението на ответника за противоречие между изложените от ищеца факти и искането за присъждане на паричните суми не е обосновано. Периодите, за които са предявени претенциите по видове вземания включват конкретните дати в детайлизираната справка по чл. 366 ГПК, а основанията на всеки вид плащане е посочено като конкретна клауза от договора. Разликата в формулировките на искането, заявено от кредитора и приетите за разглеждане от съда претенции се дължи на квалификация, която не променя предмета на делото.

Актуалната легитимация на ищеца кореспондира с изложеното относно осъщественото прехвърляне на вземанията по процесния договор на трето спрямо него лице „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и впоследствие обратното им прехвърляне на ищеца. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за породена от договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита и наказателни лихви, както и дължими такси, застраховки и разноски.

По предварителните въпроси: Процесният кредит е отпуснат от банка и е абсолютна търговска сделка, поради което и спорът по изпълнението следва да се разглежда по реда на търговските спорове на осн. чл. 365, т.1 ГПК, вр. чл. 286, ал.2 вр. чл. 1 ал.1 т. 7