Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3297 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1023/2024
Вид
Определение № 3297
Подписан
09.12.2024
В сила
09.12.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3297 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002901023 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Мир -2006“ООД, гр. Банско и касационна жалба на М. Д. К. против решение № 530 от 25.07.2023 г. по т. д. № 30/2023 г. на Софийски апелативен съд. „Мир -2006“ООД, гр. Банско е подал касационна жалба и срещу решение №735 от 29.11.2023г., постановено по делото по реда на чл. 247 ГПК.

По касационната жалба с вх. № 20633/18.09.2023 г. на САС, подадена от М. Д. К. е постъпил отговор от „МИР – 2006 ООД, гр. Банско,който я оспорва, а по останалите жалби не са подадени отговори. Ответникът по касация – Л. С. Г. от гр. Мартен не е заявил становище.

По касационната жалба на „Мир -2006“ООД, гр. Банско против решение № 530 от 25.07.2023 г. по т. д. № 30/2023 г. на Софийски апелативен съд :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. Същата е в частта, с която е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане на М. Д.

К. към „МИР – 2006 ООД в размер на сумата 26475.73 лв., неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на два апартамента, описани в 2.4. и 2.5. от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г. на нотариус К. М. с рег. № 061 по регистъра на НК, район на действие Разложки районен съд.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, страната, чрез пълномощника си – адв. Е. Я. е поддържала основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“. Това разбиране същият е подкрепил след излагане на доводи за това, че е нарушен материалния и процесуален закон - съдът е 1 направил механично пренасяне на суми и като математически израз присъдената неустойка не е била вярно математическо произведение.

Същевременно, касаторът е посочил и правилния според него начин на това изчисление. Поставен е въпросът – „ Допустимо ли е съдът при условията на чл.20 от ЗЗД да извърши тълкуване на волята на страните в договорна клауза при липсата на спор относно точния смисъл на тази клауза“. Направено е кратко оплакване, че съдът бил тълкувал неправилно т.5 от н.а. №167,т.ІІ д.

№359/07г., като преценил, че следва да се приложи автоматично удължаване на срока с броя на дните, през които атмосферните влияния били неблагоприятни. Заявено е, че този извод на съда бил “неправилен“ и противоречал на приетото с изброени решения на ВКС по прилагането на чл.

20 ЗЗД. Поставен е въпрос № 2 „ Следва ли при тълкуване съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните…“. Отново са направени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава относно тълкуване на същата клауза и са изброени решения на ВКС по приложение на чл.20 ЗЗД. Други доводи не са развити.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради следните съображения:

Само от външна страна и без проверка на доказателствата се констатира, че в мотивите на обжалвания акт е допуснато нарушение в определяне на неустойката по чл. 9 от договора. След като сам въззивният съд е съобразил начина за нейното определяне, съобразно уговорката в чл. 9 от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г., а именно: 0.1% на ден забава, изчислени върху площта на просните имоти / а тя навсякъде е посочвана като 92.22 кв.м. застроена площ, от които 45.81 кв. м. на апартамент № 9 и 46.41 кв. м. на апартамент № 10 с включени идеални части/ и умножена по 400 евро, по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото – 1.95583, в нарушение на правилата на формалната логика е определил неустойката, като е въвел в горната формула показатели за процент на забава и жилищна площ, без да обоснове съображения за тяхното приемане. Така вместо уговорения от страните 0.1% на ден забава съставът е приел 1% на ден забава, а вместо договорената от страните и обективирана в договора и в мотивите на самото решение, предмет на цитирания нотариален акт застроена площ от 92.22 кв.м. е включил,без да обоснове съображения за това, застроена площ от 335.07 кв.м. По този начин сумата за неустойка е определена от съда в размер на 13563.83 евро или 26475.73 лв.В този размер е приет за основателен и доказан иска по чл. 422 ГПК. При съобразяване на уговорената в чл. 9 от договора клауза размерът на неустойката, с оглед на приетата в мотивите забава от 101 дни възлиза на значително по – малка сума – 3725.68 евро или 7286.81 лв.

Следователно не спрямо произволно въведените при условията на очевидна необоснованост показатели, а предвид уговорените в сделката, произтичащи от волята на страните показатели следва да се прецени дължимостта на неустойката, респективно основателността на иска по чл. 422 ГПК.

Изложеното налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

2

Не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на съдебния акт до касационно обжалване в частта, с която искът по чл. 422 ГПК е уважен.И двата въпроса, цитирани по – горе произтичат от становище на жалбоподателя, съгласно което апелативният съд е формирал неправилни изводи относно смисъла на т.5 от н.а. №167,т.ІІ д.№359/07г.,като /съгласно първия въпрос/ в противоречие с цитираните касационни решения провел тълкуване на клауза, по която нямало спор, а освен това съобразил /съгласно втория въпрос/предполагаемата вместо действителната воля на страните, обективирана в същата клауза. Твърдението за липсата на спор по приложение на клаузата по т. 5 от договора е виждане на касатора, което не е въведено в процеса по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. По дефиниция основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК съставлява правен въпрос, по който съдът е дал отговор в несъответствие с практиката на ВКС,респ.ВС. Затова в изложението си страната трябва да го въведе във вида, в който съдът го е мотивирал, в случая в приетият от състава контекст на обусловеност на двата вида пречки за изпълнение на строителството /неблагоприятни атмосферни условия и заповеди на кмета за спиране на строителните работи/ от две условия – действие на природните и административни пречки по отношение на строителни работи, заложени в предварително определения график, както и действие на същите пречки по отношение на строителни дейности, които все още не са били извършени. Касаторът е формулирал въпроси, които е извел от собствените си оплаквания в жалбата за неправилност на мотивите на съда, които не подлежат на проверка в първата фаза на производството, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Не е налице идентичност с въпросите в цитираната практика, тъй като очертаната в касационните решения хипотеза – тълкуване на договорна клауза, по която няма спор, не присъства в спора, по който е постановено въззивното решение.

По касационната жалба на М. Д. К.:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Б.Ц. е поддържал основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“. Направено е общо оплакване, че съдът нарушил императивна правна норма и основополагащи принципи. Страната е възпроизвела решения на ВКС, в които е дадена дефиниция на основанието.

Жалбоподателят счита, че в мотивите е допуснато „очевидно противоречие“, защото съставът бил приел, че разрешението за ползване на процесните обекти е издадено на 05.06.2009 г., а при спазване на уговорката в чл. 5 от нотариалния акт е следвало да се издаде на 14.03.2008 г. От тази дата според касатора длъжникът изпаднал в забава, а заповед № 09-325/02.12.2008 г. на кмета на общината, относима към причината за спиране на строителството била издадена по-късно.Касаторът, в хипотеза на чл.280, ал.1,т1 ГПК е 3 поставил въпрос № 1/“ Носи ли длъжникът по търговска сделка отговорност за вреди, поради неизпълнение в срок, ако форсмажорните обстоятелства, на които се позовава за неизпълнението си, са възникнали, след като е изпаднал в забава за изпълнение?“. Поставени са множество допълнителни въпроси под №2.1. 2.2. и 2.3 в тази връзка, като е поддържано противоречие с практика на ВКС- изброени решения.Поставен е въпрос 3/“ Длъжен ли е въззивният съд… да се ръководи от принципа на законността..“ Касаторът пространно е изложил своите оплаквания по правилността на акта, като е цитирал решения на ВКС.Поставен е въпрос № 4/“Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните … „ Страната е изложила какво не е било обсъдено, според нея и е изброил съдебна практика на ВКС, установяваща задължения за въззивния съд за произнасяне по всички доводи и възражения на страните. Поставен е въпрос № 5/“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички приети пред първата инстанция доказателства, относно релевантните за спора факти…“ Страната пространно е изложила оплакванията си за неправилност на акта. Поставен е въпрос № 6/“ Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението ди ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви. .. „ Страната отново е изложила своето разбиране относно правилността на постановения съдебен акт като е изброила съдебна практика. Поставен е въпрос № 7/ „ Допустимо ли е установяването на релевантни за спора факти …. да бъде прието за доказано от съда само въз основа на частни свидетелстващи документи …“, В тази връзка са поставени и въпроси №8.1. и 8.2 и 9.1. и 9.2 . По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпрос №10 / „ Отговаря ли длъжникът по търговска сделка за вредите причинени от забавата му за изпълнение , поради непреодолима сила, ако не е спазил изискванията на чл.306,ал.3 ТЗ… „ Страната е сочила по основанието липса на задължителна съдебна практика, като наличната била по чл.288 ГПК . Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

Касаторът, чрез пълномощника си- адв. Б. Ц. е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, в хипотеза на „очевидна неправилност“. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна 4 неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.