Определение № 2098 от 19.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 19.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7197/23.07.202 год. по описа на СОС, подадена от Д. Т. Т. срещу Определение № 537/11.07.2024год. , постановено по гр.д.№ 817/2023год. на ОС-София , с което и на основание чл. чл.129, ал.3 от ГПК е върната искова молба на частния жалбоподател с вх.№ 10255/14.12.2023год. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено при условията на грубо погазване на чл.6, 10 и 14 от ЕКЗПЧОС и разпоредби на Хартата на основните права на европейския съюз, както и на Конституцията на Република България. Сочи си, че въззивната инстанция е длъжна да спази ЗСВ, Конституцията и цитираните актове на ЕС като отмени обжалваното определение и вместо него да постанови решение, с което да уважи иска му по ЗОДОВ.Следвало да бъде съобразено, че никой нямал право да погазва правата му и да отказва достъп до правосъдие , прикрит под искания за „отстраняване „ на изцяло измислени – несъществуващи в закона „нередовности“ на предявения от него иск. Сторено е искане да бъдат изискани от ответника по делото всички дела, по които жалбоподателят и неговата съпруга са страни като доказателство за изложеното.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбата и събраните 1 по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба от Д. Т. срещу Районен съд- Костинброд, с която е поискано ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 56 000 лв., ведно с лихвите за просрочие, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на отказано разглеждане на предявен от него срещу Държавата иск по ЗОДОВ, под предлог че исковата му молба е нередовна. Сочи, че неимуществените вреди се изразяват в нестихващ психо-физически и емоционален тормоз, отразяващ се негативно на живота му, липса на сън и липса на време за семейството му, а имуществените такива – в принудително направените от него разходи по водене на дела.

След двукратно оставяне без движение на исковата молба с указания за отстраняване на нередовностите в нея, с Определение № 250/04.04.2024год. исковата молба на Д. Т. е върната на основание чл.129 от ГПК и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.

С Определение №1206/16.05.2024 г. , постановено по ч.гр.д.№1065/2024 г., САС, ТО, 9-ти състав е отменил Определение № 250/04.04.2024год. и върнал делото на първоинстанционния съд, като в мотивите си е изложил, че преценката на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба е неправилна, поради което и дадените указания по чл.129, ал.2 от ГПК за тяхното изправяне също е незаконосъобразно като тяхното неизпълнение в дадения от съда срок не съставлява основание за връщане на исковата молбапо реда на чл. 129, ал.3 от ГПК. Посочено е, че от една страна първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на неизправности на исковата молба, каквито по виждане на съдебния състав не се констатират в исковата молба, от друга- че е дал указания за отстраняване на нередовности, които дори и при тяхната наличност, не водят до връщане на исковата молба, съгласно чл.129, ал.3 от ГПК, и от трета страна- че е дал е указания за 2 отстраняване на нередовности и е върнал преждевременно исковата молба поради тяхното неизпълнение. Въззивният състав е констатирал, че в молбата си от 19.03.2024год. ищецът е заявил, че няма средства, с които да заплати дължащата се държавна такса по делото, като е приложил към нея и Декларация за материално и гражданско състояние, която молба, ведно с декларацията, би следвало да се разглеждат като искане по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по делото, по което искане първоинстанционния съд не се е произнесъл. Изводът , който е направил съставът е, че исковата молба на Д. Т. не е била нередовна на основанията, които са послужили за нейното връщане от първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение, с което това е сторено, се явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, но е счел, че исковата молба е нередовна на друго основание, неконстатирано от първоинстанционния съд, а именно, че в исковата молба е налице неяснота каква част от общата сума от 56 000 лева се претендира като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и каква – за претърпените неимуществени вреди, както и не е посочен в исковата молба началният момент на претендираната лихва за забава, като не са изложени и обстоятелства във връзка с претърпените имуществени вреди. Във връзка с последното е отбелязано, че единственото, което е посочено в исковата молба е, че те съставляват направени от ищеца разходи за заплащане на съдебни разноски по водени от него дела ,без да са конкретизирани делата / по номера , година и съд/ и съответно по размер-за всяко едно от делата. Предвид на това е изтъкнато, че след връщане на делото първоинстанционният съд следва да осъществи съответните процесуални действия за отстраняване на тази нередовност на исковата молба, както и с оглед изложеното по-горе-да се произнесе по направеното от ищеца искане по чл.83, ал.2 от ГПК.

В изпълнение на приетото от въззивният съд, СОС е постановил Определение №437/10.06.2024 г., с което ищецът е осободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, а с Разпореждане №676/10.06.2024 г. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на разпореждането, да уточни в какво се изразяват твърдените имуществени вреди, причинени му от Разпореждането от 11.10.2023 г., постановено по гр.д.№830/2023 г. по описа на КРС и да обоснове причинната връзка между конкретното неправомерно

3 действие/бездействие на съответния орган и претърпените вреди; да конкретизира поотделно размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди в рамките на общата претендирана сума от 56 000 лв., като е указал, че ако указанията не бъдат изпълнени, исковата молба ще бъде върната.

С обжалваното в настоящото производство

Определение

№537/11.07.2024 г. съдът е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото, тъй като в указания едноседмичен срок не е постъпила от ищеца молба с уточенения в указания от съда смисъл.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.

На първо място се установява, че с постановените по делото от първоинстанционния съд Определение №437/10.06.2024 г. и Разпореждане №676/10.06.2024 г. същият е процедирал в унисон с дадените с Определение №1206/16.05.2024 г. , постановено по ч.гр.д.№1065/2024 г. от Апелативен съд –София указания, които указания са в съответствие са данните по делото, които безспорно се установяват и от настоящият състав.

На следващо място, видно от приложения в кориците на делото отрязък от съобщение до ищеца е, че същото, ведно с постановеното от СОС разпореждане от 10.06.2024 г. с дадените указания, е връчено на страната на 26.06.2024 г., чрез неговата съпруга З. В. Т.. Срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 03.07.2024 г., като в рамките на същия това не е сторено.

Съгласно чл.129, ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК, поради което и правилно СОС е върнал исковата молба и прекратил образуваното във връзка с нея производство.

Поради това частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение - правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

4

Водим от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 537/11.07.2024год. , постановено по гр.д.№ 817/2023год. на ОС-София.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5