Решение № 465 от 03.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна,

.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря В. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19269/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б.М. срещу С.М. в условията на обективно евентуално съединяване, искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че Б.М. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******.25 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, *****, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с площ от 3, 36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор *******.26, ******.43, под обекта: няма и над обекта: *******.27, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. и за предаване на владението, а в условие на евентуалност на основание давностно владение, осъществено от деня на раждане на ищеца ***г. до 2014г. и за предаване на владението.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата си молба ищецът Б.М. твърди, че е придобил от своя баща М. М. правото на собственост върху имота, предмет на делото, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г., последният легитимиращ се като собственик въз основа на договор за издръжка и гледане от 31.01.1977г., за който е съставен НА № ***, том ***, дело № ***/1977г., а в условие на евентуалност по давностно владение, осъществено от деня на раждане на ищеца ***г. до 2014г.

Твърди се, че без основание ответникът С.М. владее имота, предмет на ревандикационните искове, поради което настоява за уважаването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. оспорва предявените искове, заявявайки свои права, изключващи тези на ищеца, а именно, че е придобил правото на собственост въз основа на влязло в законна сила решение по гр.д. № 8592/2013г. на ВРС, с което е обявен за окончателен сключеният между ответника и А.Д., последната явяваща се баба на Б.М. предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот, а владението след осъществен въвод във владение по изп. дело № 20137170400316 по описа на ЧСИ И.С. след успешно проведен ревандикационен иск срещу А.Д. и синът ѝ Б.М..

Сочи се, че с влязло в законна сила решение от 22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, е развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на

31.03.1977г. договор за издръжка и гледане, а с решение по гр.д. № 5253/1998г. по описа на същия съд, е обявен за относително недействителен договорът за дарение, от който ищецът черпи права.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.

Своевременно в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е заявил възражение за право на задържане до заплащане на подобренията извършени в имота в периода от деня на въвода до настоящия момент, на стойност 37 200 лв., както следва: 1./ цялостна подмяна на ел. инсталацията в апартамента, вкл. подмяна на ел. табло, контакти и ел. ключове на стойност 1 000 лв. през 2014г.; 2./ остъкляване с PVC дограма – 8 кв.м. и изграждане на стени – 14 кв.м. на кухненския балкон на стойност 2 500 лв. през 2014г.; 3./ поставяне на окачени тавани с осветление във всички помещения - 70 кв.м. на стойност 3 500 лв. през 2015г.; 4./ подмяна на външната врата – 1 бр. и на всички вътрешни врати – 5 броя на стойност 3 500 лв. през 2016г.;

5./ подмяна на всички водопроводни тръби с PVC тръби и поставяне на нови водомери на стойност 1 700 лв. през 2013г.;

6./ поставяне на ламинат - 50 кв.м. и теракот - 20 кв. м. във всички помещения на стойност 3 500 лв. през 2017г.; 7./ шпакловна и боядисване на стените и таваните във всички помещения – 180 кв.м. на стойност 6 500 лв. през 2017г.; 8./ поставяне и фаянс – 25 кв.м. и теракот в банята и тоалетната – 9 кв.м. с екстри – масажен душ, мивка /шкаф за баня, огледало /шкаф за баня, поставени през 2017г. и вътрешни декоративни щори, поставени през 2019г. на стойност 7 000 лв.;

9./ поставяне на вградени шкафове в спалнята и коридора на стойност 4 500 лв. през 2018г.; 10./ подмяна на цялата дограма с поставяне на PVC врати и прозорци с площ от 24 кв.м. на стойност 3 500 лв. през 2015г.;

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по чл.

108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът я владее, а последният, следва да докаже основанието, на което упражнява фактическата власт върху вещта.

В тежест на ищеца е да докаже и правата на праводателите си при оспорването им от страна на ответника.

В конкретния случай, ищецът

Б.М. твърди, че е придобил правото на собственост върху недвижимия имот от своя баща М. М., на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г.

От представените писмени доказателства и служебно изисканите граждански дела № 5253/1998г., № 8592/2003г. и № 2704/2011г. и др., всички по описа на ВРС, се установяват следните релевантни за делото факти:

1./ с НА № ***, том ***, дело № ***/1972г. А. Т. Д. е призната за собственик на апартамент № 12 от сграда, находяща се на ул.“********“, гр. Варна, етаж първи в дясно от стълбището, вх. Б с площ от 79, 89 кв.м., ведно с едно избено помещение с площ от 3, 36 кв.м., както и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж, на осн. чл. 55, б.“г“ ЗПИНМ /отм./;

2./ с договор от 31.01.1977г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ***/1977г. А. Т. М. е прехвърлила на своя син М. М. собствения си апартамент № 12, находящ се в жилищна сграда на ул.“********“, гр. Варна, етаж първи в дясно от стълбището, вх. Б с площ от 79, 89 кв.м., ведно с едно избено помещение с площ от 3, 36 кв.м., както и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя А. М. и съпруга й Г.М. докато са живи лично или чрез трето лице, като им осигурява при болест и немощ необходимите медицински грижи, храна, отопление, осветление и квартира;

3./ бракът между А. М. и Г.М. е прекратен с развод с решение, влязло в законна сила на 11.03.1998г.

4./ с влязло в законна сила на 11.06.1998г. решение от

22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, е развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане.

Исковата молба по чл.

87, ал. 3 ЗЗД е вписана в СВ – Варна на 18.02.1998г.

Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл.297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл.298, ал.1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо.

Влязлото в сила решение по чл. 87, ал.3 ЗЗД установява със сила на пресъдено нещо между страните А.Д. и М. М., че в полза на прехвърлителя е възникнало потестативно право да развали поради неточно изпълнение сключения на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане.

С влизане в сила на решението, придобитото на основание алеаторен договор се възстановява в патримониума на праводателя по договора.

5./ преди вписване на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане на 18.02.1998г., М. М. е подарил с договор за дарение от 08.06.1984г., за който е съставен НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. на своя син Б.М., действащ чрез своя законен представител Р. М. правото на собственост върху придобития от него с договор за издръжка и гледане от 31.01.1977г. недвижим имот.

Доколкото имотът е прехвърлен на 08.06.1984г. преди вписване на исковата молба за разваляне – 18.02.1998г., третото лице Б.М. е запазило правата си, съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД, а имотът след влизане в сила на съдебния акт, не би могъл да се върне в патримониума на прехвърлителя А.Д., явяваща се баба на Б.М..

За да върне в патримониума си имота по разваления алеаторен договор, прехвърлителят е предявил и успешно провел иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу страните по сделката – надарения Б.М., действащ със съгласието на своята майка и дарителят М. М., като е обявена за относително недействителна по отношение на А.Д. безвъзмездната сделка 08.06.1984г. по НА № ***, том ***, дело № ****/1984г.

Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен, а недействителността има обратно действие – не от влизане на решението за обявяването й в сила, а от момента на извършване на отмененото действие /Решение № 400/16.06.2010г. по гр.д.№ 4204/08г. ІІІ г.о. /.

Следователно с влизане в сила на решение от 24.03.1999г. по гр.д. № 5253/1998г. на ВРС, с което е уважен иска по чл. 135 ЗЗД и след развалянето на договора за издръжка и гледане с решение по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, носител на правото на собственост върху апартамента, предмет на възмездната и безвъзмездна сделка, е А.Д..

Именно, и в качеството си на собственик, същата е сключила на 09.10.2003г. предварителен договор за покупко-продажба със С.М., който е обявен за окончателен с решение № 1782/05.06.2009г. по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС, оставено в сила с решение № 850/23.06.2010г. по в.гр.д. № 1682/2010г. по описа на Окръжен съд – Варна, което е влязло в законна сила на 06.08.2010г.

Доколкото владението върху имота не е предадено на купувача по предварителния договор и след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, С.М. е предявил искове по чл. 108 ЗС срещу А.Д. и М. М., легитимирайки се като собственик на имота на основание конститутивното решение по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС.

С решение №

654/27.02.2012г. на ВРС по гр.д. № 2704/2011г., влязло в законна сила на 23.11.2012г., А.Д. и М. М. са осъдени да предадат владението върху имота, предмет на настоящото дело.

Безспорно е, че след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, А.Д. и М. М., са предали владението върху апартамента в рамките на образуваното изпълнително производство по изп. дело № 20137120400316 най-късно на 15.03.2013г., когато е съставен протокол за принудително отнемане от съдебния изпълнител, независимо, че в него са останали движими вещи на длъжниците по изпълнението.

Следователно, ищецът не е собственик на вещта на соченото от него придобивно основание - договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ***, дело № ****/1984г. Вещното право на собственост върху процесния апартамент принадлежи на ответника С.М. на основание конститутивното решение по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС, с което е уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което предявеният от Б.М. иск по чл. 108 ЗС, следва да бъде отхвърлен.

Предвид сбъдване на условието под което е предявен, съдът дължи произнасяне по евентуално съединения иск по чл. 108 ЗС.

За да е налице основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/.

Евентуално съединеният иск почива на твърдения, че правото на собственост е придобито от ищеца, на основание давностно владение от деня на раждането му

– ***г. до 2014г.

Доколкото от момента на раждането си до навършване на четиринадесетгодишна възраст, ищецът Б.М. е бил малолетен или до 20.10.1997г., то същият не може да държи вещта като своя, тъй като не разбира свойството и значението на постъпките си и няма воля, която да е призната от правото като годна да поражда правно действие, поради което не може да свои вещта.