Определение № 58 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600037 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест, изготвен от прокурор при Окръжна прокуратура - Хасково, против протоколно Определение № 798 от 19.12.2024 г., постановено по НОХД № 485/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н. М. И..

В протеста се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи, че в обвинителният акт липсват посочените от съда непълноти относно фактите, отнасящи се до елементите от състава на престъплението за което е повдигнатото обвинение на подсъдимия. В протеста са изложени подробни съображения в тази насока, като се прави искане атакуваното определение да бъде отменено.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Протеста е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимия И. да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение.

На подс. Н. М. И. е повдигнато обвинение, че е извършил престъпления по чл.249, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 и ал.2 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание първостепенният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице дефицит в относимата към предмета на доказване фактология, както и наличие на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинитлния акт и вътрешно противоречив диспозитив за деянието по чл.249 от НК.

Първостепенният съд правилно е посочил, че в диспозитивната част на обнитилния акт се открива противоречие относно момента, в който всяка една дебитната карта е била фактически употребена за постигането на описаното от прокурора престъпно намерение. Избраният от прокурора словоред „използвал дебитна карта…за извършване на 03.05.2016 г. и на 04.05.2016 г. на транзакция на сумата 14 400 лева“, първият от трите случая /но това се отнася и за останалите два/, очевидно не дава яснота на коя от тези две дати платежният документ е въведен в устройството, позволяващо разчитането на данните от системния банков софтуер, за да бъде поставено началото на онези действия, които прокурорът е изложил в описателната част на своя акт. Следва допълнително да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, в някои пасажи прокурорът е посочил две дати за извършване на всяка една транзакция, а в други е посочил само една дата на извършване. В тази връзка, както правилно е посочил контролирания съд, съставомерно е именно използването на платежното средство, а не постигнатият от дееца резултат, поради което времевата идентификация на тези действия е съществена, а противоречивото й представяне в двата раздела на акта и отделно в самия диспозитив е недопустимо от гледна точка на гаранциите за ефективна защита.

Също така правилно първостепенният съд е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изрично фактическо 2 отразяване на възприятията на прокурора по какъв начин подс. И. е осъществил въпросната деятелност, включена по отношение на съставомерни елементи от състава на престъплението по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 и ал.2 от НК. Не се открива каквато и да е обосновка относно конкретните действия на И., които прокурорът намира за изпълняващи обективните и субективни признаци на този престъпен състав. Записаното в абзац четвърти на страница осма от обвинителния акт е кратко и съдържащо две от изпълнителните форми, записани съответно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 253 от НК – извършване на финансова операция и получаване на имущество, без да е уточнено, а както коректно е посочено от контролирания съд това е необходимо, и не става ясно защо изтеглянето на сумата от сметката на „Н.****“ ООД се третира като „получаване на имущество“, а извършените на 19.05.2016 г. и на 02.06.2016 г. банкови преводи по сметката на К.А. се квалифицират като „извършени финансови операции“, въпреки всеизвестния факт, че както тегленето на каса или чрез АТМ[1]устройство, така и безкасовото движение по сметки представляват все опериране с парични наличности, тоест избраните от прокурора изпълнителни форми са декларативно представени в описателната част на акта, необвързани са с конкретни фактически аргументи и неизясняващи основанията за предложената диференциация. Освен това, по конструкция, изпирането на пари представлява винаги последваща престъпна дейност с ясно обособен предмет – имущество, което е придобито (генерирано) от предхождаща престъпна дейност и/или друго общественоопасно деяние и в тази връзка не става ясно дали на три пъти е било получено имущество и на още три пъти са били извършени финансови операции или това е общият брой от случаи, чрез които е реализирано престъплението. Както правилно е посочено в атакуваното определение, тази квалификация предполага обективни характеристики, които са останали извън рамките на обвинителното изложение и така са лишили подсъдимия от възможността да узнае фактите, върху които е изградено юридическото заключение. При това положение, възражението на прокурора, че е налице фактическа обосновка за всяка една от датите, е неоснователно. Противоречивото и лаконично посочване на времето на извършване на деянието и извършените транзакции не могат да заместят липсата на надлежно описана фактическа обстановка, възприета от страна на прокуратурата и съответстваща на повдигнатото на И..

3

Настоящата инстанция се солидаризира с контролираният съд, че в съдържанието на обвинителния акт е налице и друг недостатък, касаещ предикатното престъпление, чието описание във фактическото обвинение по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 и ал.2 от НК е объркващо. В обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е посочено, че имуществото, с което И. се е разпоредил, било придобито от „Н.****“ ООД чрез тежко умишлено престъпление - такова по чл.249, ал.2 от НК и това създава неяснота, производна от неидентифицирания извършител на това престъпление, доколкото е очевидно, че не посоченото дружество би могло да бъде негов автор, а и описателната част на акта отрежда на този търговец роля, различна от такава на субект, облагодетелстван от предикатната престъпна дейност. Правилно съдът, отбелязал, че престъплението по чл.253 от НК засяга обществените отношения, свързани със законосъобразното функциониране на финансовата система, а общото между всички изпълнителни форми, визирани в ал.1 и ал.2 на чл.253 от НК, е че целта е придобитата престъпна облага да получи легален вид чрез инкорпорирането й в икономическия обмен. Поради това субективната страна на престъплението по чл.253 от НК не се изчерпва със знанието или предположението за неправомерния произход на придобитото или трансформирано имущество, с каквато обосновка на субективното отношение към обективните признаци в случая прокурорът се е задоволил, отново ограничавайки възможността да станат достъпни за подсъдимия всички фактически обвинения за повдигане и поддържане на обвинението „пране на пари“.

Единственото основателно възражението на прокурора, което обаче не се отразява на крайния извод е, че неправилно първостепенният съд е приел, че от така изложените обстоятелства в обвинителния акт не става ясно дали не се касае за продължаване по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че в случая при квалифициращ признак по чл.253, ал.3, т.2 от НК „два или повече пъти“, която норма се явява и специална, обвинението не може да бъде по чл.26 от НК за продължавано престъпление.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че доводите, които се правят в подадения пред настоящата инстанция частен протест, че обвинителния акт съответства на изискванията на закона не могат да бъдат споделени. Обвинителният акт не отговаря на стандартите заложени в разпоредбата на чл.246 от НПК и ТР 2/2002 г. на ОСНК. Посочените пропуски 4 относно обстоятелствата на обвинението и са елементи от съставомерността му, без които предаденото на съд лице не би могло да разбере обвинението и несъмнено това нарушава съществено правото му на защита. Обвинението не е формулирано по възможно най-ясния начин за подсъдимия, напротив посочени са конкретни противоречия. С него се поставя рамката на обвинението и основното му предназначение е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Непосочване на факти от тази категория и посочването на противоречиви такива е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК пряко накърняващо първостепенното право на обвиняемия да е ясно и недвусмислено информиран относно фактите, по които следва да се защитава.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 798 от 19.12.2024 г., постановено по НОХД № 485/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н. М. И., като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а протеста и жалбата да се оставят без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 798 от 19.12.2024 г., постановено по НОХД № 485/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6