Решение № 2076 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2076 гр. Варна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110115097 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против АН. Ф. ШБ. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на АН. Ф. ШБ. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****“ ООД сума в общ размер на 320.80лв.

(триста и двадесет лева и 80ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.11.2019г. до 15.02.2021г. на адрес гр.Варна, к.к ****, ул.1-ва, №34, ап.31; сума в общ размер на 13,66лв. (тринадесет лева и 66ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 20.09.2020г. до 28.04.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.04.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 05.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6369/2021 г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1480 от 05.05.2021г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25лв. и юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на АН.

Ф. ШБ. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, к.к ****, ул.1-ва, №34, ап.31, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Твърди се, че на 29.04.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ш., въз основа на което било образувано ЧГД № 6369/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. На 05.05.2021г. съдът издал заповед №1480 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Ш. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 320,80лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.11.2019г. до 15.02.2021г.; сумата от 13,66лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 20.09.2020г. до 28.04.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда29.04.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебноделоводни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Твърди се, че на 23.10.2021г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва, че е налице облигационна връзка между страните. Оспорва извършване на 2 доставка на фактурираните количества ВиК услуги. Оспорва посочените фактури в исковата молба. Оспорва основанието за служебно начисляване на консумация на ВиК услуги. Оспорва относимостта и необходимостта от назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции.

В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител поддържа отговора и оспорва исковете.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „****“ ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора на частен абонат № **** от 28.04.2021 г., справка за частен абонат от 12.04.2022 г., опис на отчети на абонат № **** от 12.04.2022 г., констативен протокол № 42/2017 г., справка от агенция по вписвания № 451399/12.04.2022 г., справка за недобора на частен абонатен номер **** и клиент АН. Ф. ШБ. от 24.03.2022г., заявление за прехвърляне на партида № 1****/02.10.2020г., приложение № 1 информационен лист от 02.10.2020г.

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД, които са публикувани в два ежедневника.

Приобщени са Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви и Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви, с които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Представени са справки за недобора на частен абонат с клиентски № **** за издадени фактури на абоната **** за периода от 20.11.2019г. до 3

20.08.2020г. и на абоната АН. Ф. ШБ. за периода 20.08.2020г. до 0303.2022г.

По делото е приложено заявление за прехвърляне на партида № 1****/02.10.2020 г. от ****, видно от която заявителят моли партидите, по които се води отчета на ползвани ВиК услуги на обект, намиращ се в гр.

Варна, к.к. ****, ул. 1-ва, № 34, ап. 31 по партида ****, заведени на негово име да бъдат прехвърлени на АН. Ф. ШБ.. Приложен и информационен лист към документите за прехвърляне на индивидуална партида, попълнен от ответника.

Представена е справка от Агенция по вписванията, актуална към 12.04.2022 г., в която се съдържа информация за титула на собственост на процесния ап. 31. Видно от справката, ответника е придобил правото на собственост на недвижимия имот посредством извършена покупко-продажба от 21.11.2019 г., при продавач ****.

Ищецът е приложил КП № 42/2017 г., в който е посочено, че с оглед извършената на процесния имот от представител на дружеството проверка, е установено, че към датата на проверката, водомер с фабричен № 32549, тип контролен е повреден.

Представен е опис на отчети на абонат № ****, посредством който се установява, че от 19.08.2019 г. до 07.02.2022 г. водомерът е бил повреден, а потребеното количество вода – неотчетено.

Представена е справка за частен абонат № **** на името на ответника АН. Ф. ШБ., в който е посочено, че на 03.02.2022 г. водомерът е пломбиран, от която дата и същият е изправен.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в нейната цялост и намира същата за обективно и компетентно изготвена, видно от която вещото лице след проверка, извършена въз основа на документи, приложени по делото, справка от счетоводството на ищцовото дружество и от интернет страницата му, е установило, че общото задължение по процесните фактури за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № **** е в общ размер от 320,80 лв., а общия размер на лихвата за забава върху неплатените фактури е 13,66 лв. Посочено в експертизата е, че при ищцовото дружество не са налице данни за извършено плащане на посочените суми.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира 4 следните изводи от правна страна:

При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е съобразил характера на предявения иск по чл. 422 ГПК, с който се иска установяване на съществуване в полза на ищеца на вземане срещу ответника, като с оглед на това в тежест на ищцовата страна е възложил установяването на твърдяното вземане както по основание, така и по размер. Ответника от своя страна е следвало да докаже правоизключващите, правоунищожаващите или правопогасяващите процесното вземане възражения.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда установяване качеството на потребител на субекта, който се твърди, че е задължено лице. В този смисъл е и чл. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, като съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, дружеството е следвало да установи това обстоятелство.

В ОУ на ищцовото дружество в чл. 2, ал. 1 е предвидено кои лица притежават качеството на потребител на ВиК услуги – юридически или физически лица, които са собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти. Използвайки термина ползвател на имота, се има предвид вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота. В настоящата хипотеза, видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията собствеността върху апартамент № 31 на етаж 5, находящ се в к.к. ****, на 21.11.2019 г. е прехвърлена от **** на ответника АН. Ф. ШБ., както е обективирано в НА № 115, том LXXXVI, дело № 18883 от 2019г. Не са налице данни право на ползване да е било учредено в полза на трети лица.

Представената справка по положителен начин установява, че считано от 21.11.2019 г. ответникът е собственик на процесния имот. Доказателствата относно носителя на титула на собственост, в съответствие с представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014 г. и приложените доказателства за публикуването на ОУ както в един централен, така и в един местен вестник, обуславят извода, че ответната страна по спора действително притежава качеството потребител, доколкото приемането на ОУ не е предпоставка за влизането в сила на същите.

5

С оглед на изложеното, съдът счита, че страните по спора се намират във валидна облигационна обвързаност по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик на жилище, присъединено към водоснабдителната мрежа.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ОУ предвижда поставянето на индивидуални водомери, що се касае за сграда етажна собственост или при водоснабдявани обекти с повече от един потребител. Следващата алинея, както и съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредбата, съобразно редакцията й от ДВ бр.

63/17.08.2012 г., предвижда поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери да се осигурява от потребителите, доколкото същите са тяхна собственост.

В настоящия казус спорен се явява въпросът относно основанието за служебното начисляване на процесните количества вода, както и методологията, по която е извършен служебния отчет.

Отчитането на реално доставените и използвани количества вода се осъществява посредством отчитане на водомера, монтиран в имота на потребителя, съгласно чл. 22 ОУ. В негова тежест е вменено и задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчет на СТИ. В Общите условия са предвидени различни хипотези, при които отчитането да бъде извършено служебно, в случай че е налице невъзможност показанията на водомера да бъдат отчетени. В първото проведено о.с.з. ищецът се е позовал на наличието на повреда на водомера, констатирана с протокол от 2017г. Доколкото индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на разходваното количество вода, са собственост на потребителите на ВиК услугите, операторът е задължен единствено да пломбира холендъра на СТИ към водопроводната тръба за сметка на потребителя, на осн. чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Възможността за иницииране на проверка за метрологичната годност на водомера посредством изготвянето на метрологична експертиза е предоставена и на двете страни. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда при установяване на повреда, провеждане на определена процедура, а именно представител на оператора следва да изготви предписание за отстраняване на повредата на водомера, ведно със срок за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. С оглед невъзможността при отчетено наличие на 6 повреда действителното потребление на обекта да бъде обективно отразено, е предвидена възможност потребеното да бъде остойностявано временно за срока на предписанието, по показания на монтиран оборотен водомер или по средномесечен разход за предходен период на годината за срока на предписанието /чл. 26, ал. 2 ОУ/, като едва след изтичането му е предвидена възможността операторът да таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.