Решение № 38 от 16.03.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 325/2025
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Кърджали, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500325 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 ГПК.
С решение № 225/05.09.2025г., постановено по гр. д. № 193/2025г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на С. Р.
А., че дължи заплащане на Ю. Р. А. на сумата от 3 550,87 лева, която сума Ю.
Р. А. като встъпил съдлъжник заедно със С. Р. А., по сключеният между „К.“ ***- С., от една страна и от друга страна - Ю. Р. А., по Договор за встъпване в дълг по кредит ************** от 30.08.2024г. и по изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-Р. С. с рег. № ***, с взискател - „К.“ ***, С. и длъжник по посоченото изпълнително дело - С. Р. А., е погасил на 30.08.2024г. по банков път всички задължения на С. Р. към кредитора му – „К.“*** - С., възлизащи в размер на сумата от 2 500 лева, а така също и окончателни пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на производството по това изпълнително дело в размер на 1 050,87 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3 550,87 лева, считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3/03.01.2025г. по ч.гр.д. № 1/2025г. на РС - Момчилград, и искът е отхвърлен в 1 частта за претендирана мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 118,31 лева за периода от 31.08.2024г. до 27.11.2024г. С решението са присъдени и деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Р.
А., който го обжалва като неправилно. Навежда доводи. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се представлява. Представя писмено становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Ю.
Р. А., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не се представлява.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По същество като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Ю. Р. А. против С. Р. А., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично вземане на Ю. Р. А., в общ размер на 3 669,18 лева, от които главница в размер на 3 550,87 лева, и мораторна лихва в размер на 118,31 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2/ 03.01.2025г. по ч. гр. д. № 1/ 2025г. по описа на РС- Момчилград.
Ищецът сочи, че на 30.08.2024г. между „К.“ *** и ищеца Ю. Р. А. било сключено Споразумение за встъпване в дълг, по силата на което ищецът встъпил като солидарен длъжник заедно с длъжника С. Р. А., ответник в 2 производството, както по кредита на длъжника ***********, така и по изпълнително дело № 983/2012г. на ЧСИ Р. С. с peг. №***, с взискател „К.“ *** и длъжник С. Р. А., до размера на сумата от 2500 лева.
По силата на чл.3 ал.1 и ал.2 от споразумението, ищецът - като встъпващо лице, се задължил в срок до 30.08.2024г. да внесе по посочената от кредитора „К.“ *** банкова сметка в Т. “О.“** сума в размер на 2 500 лева; а по силата на чл.3 ал.3 от Споразумението страните се договорили, че в този случай кредиторът се отказва от остатъка на вземането си по Договора за потребителски кредит ******** за сумата над 2 500 лева, както и от разликата над сумата от 2 500 лева до пълният размер на вземането си по изп. дело № 983/2012г. на ЧСИ Р.С.. Също така, съгласно чл.4 от Споразумението страните се договорили, че образуваното изп. д. № 983/2012г. на ЧСИ Р.С. ще бъде прекратено след като встъпващото лице заплати всички дължими суми по споразумението, както и след заплащане на дължимите такси, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, по молба от кредитора за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
Ищецът сочи, че на 30.08.2024г. заплатил по банковата сметка на кредитора „К.“ *** сумата в размер на 2 500 лева, с което изпълнил задължението си по това споразумение, както и заплатил всички дължими се такси и разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 1 012,89 лева, а изпълнителното дело било прекратено по молба на взискателя.
Твърди се в исковата молба, че за времето от 30.08.2024г. до 26.11.2024г. многократно разговарял с длъжника по прекратеното изпълнително дело № 983/2012г. - ответникът по настоящото производство, да му върне сумата в общ размер на 3 550,87 лева, която заплатил като встъпил съдлъжник по това изпълнително дело, но последният отказвал да върне задължението си.
Това го принудило да подаде в РС - Момчилград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д.
№ 1/2025г. по описа на същия съд, и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2/03.01.2025г., с която съдът постановил длъжникът С.
Р. А.да заплати в негова полза сумата в размер на 3 550,87 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., възлизаща в размер на 118,31 лева, ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 73,40 лева. По реда на чл.414 от ГПК постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца бил даден едномесечен срок по реда на чл.415 и сл. от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът оспорва иска като сочи, че процесното споразумение било сключено между ищеца и кредитодателя и не било одобрено от него. Счита, че тъй като по изпълнително дело взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, следвало изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като след настъпването на перемпцията всички изпълнителни действия били нищожни и не пораждали правни действия за длъжника.
Алтернативно въвежда, че изтекъл пет годишният давностен срок и вземанията не се дължали съгл. чл.110 от ЗЗД. На последно място, изпълнителното производство било образувано през 2012г., поради което бил изтекъл абсолютният давностен срок от десет години, независимо от прекъсването и възобновяването на изпълнителното производство. Сочи още, че като длъжник по ИД № 983/2012г. не бил уведомен надлежно от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което цесията нямала действие спрямо него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.11.2024г. в РС - Кърджали било подадено заявление от Ю. Р. А. против Ю. Р. А., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 3 550,87 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., възлизаща в размер на 118,31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Делото било изпратено по подсъдност на РС-Момчилград. По образуваното ч. гр. д. № 1/ 2025г. по описа на РС - Момчилград била издадена Заповед за изпълнение по №2 от 03.01.2025г., по силата на която било разпоредено ответникът да заплати на заявителя посочените суми. Разпореждането било връчено на длъжника на 18.02.2025г., като в срока по чл.414 ал.1 от ГПК на 28.02.2025г. срещу заповедта било подадено възражение. Съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането му в едномесечен срок и да представи доказателство за предявения иск. В изпълнение на това 4 указание в срок е предявена процесната искова молба.
От приетото като доказателство по делото Споразумение за встъпване в дълг от 30.08.2025г., сключено между „К.“ *** С. и Ю. Р. А., се установява, че ищецът е встъпил като солидарен длъжник заедно с длъжника С. Р. А., както по кредита на длъжника ********, така и по изпълнително дело № 983/2012г. на ЧСИ Р. С. с peг. №***, с взискател „К.“ ***, и длъжник С. Р. А., до размера на сумата от 2500 лева.
Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от споразумението, ищецът - като встъпващо лице, се задължил в срок до 30.08.2024г. да внесе по посочената от кредитора „К.“ *** банкова сметка в Т. “О.“** сума в размер на 2 500 лева; а по силата на чл.3 ал.3 от Споразумението страните се договорили, че в този случай кредиторът се отказва от остатъка на вземането си по Договора за потребителски кредит ******* за сумата над 2 500 лева, както и от разликата над сумата от 2 500 лева до пълният размер на вземането си по изп. дело № 983/2012г. на ЧСИ Р.С.. Също така, съгласно чл.4 от Споразумението страните се договорили, че образуваното изп. д. № 983/2012г. на ЧСИ Р. С. ще бъде прекратено след като встъпващото лице заплати всички дължими суми по споразумението, както и след заплащане на дължимите такси, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, по молба от кредитора за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
Установява се безспорно и, че на 30.08.2024г. ищецът заплатил по банковата сметка на кредитора „К.“ *** сумата в размер на 2 500 лева, с което изпълнил задължението си по това споразумение, както и заплатил всички дължими се такси и разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 1 012,89 лева, а изпълнителното дело било прекратено по молба на взискателя с разпореждане на ЧСИ от 03.09.2024г. - поради пълно издължаване.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че процесното споразумение, сключено между ищеца и кредитодателя , не било одобрено от него. Касае се за встъпване в дълг по реда на чл.101 ЗЗД, при който едно трето л и ц е (нов длъжник) поема солидарно задължението на друго лице длъжник (стар длъжник), като встъпването в дълг е допустимо без съгласието на първоначалния длъжник, стига да е постигнато съглашение между третото 5 лице и кредитора. При това положение кредиторът не губи своя стар длъжник, а напротив – пред него вече отговарят и двамата като солидарни длъжници.
Целта на встъпването в дълг е погасяване на съществуващо задължение на длъжника. С оглед на това и предвид встъпването в дълга, кредиторът има право да търси изпълнение на задължението и от стария, и от новия длъжник, като платеното на кредитора трябва да се поеме поравно от длъжниците, а платилият в повече от своята част, има право на иск срещу другия за разликата, ако не е уговорено друго.
Процесното споразумение за встъпване в дълг от 30.08.2024г., като неоспорено по съответния ред, е произвело своето облигаторно действие и като установителен договор обвързва страните по делото по отношение на поетите с него задължения за плащане на задължението на ищеца и ответника /като съдлъжници/ към кредитора „К.“ *** – в условията на солидарност, на осн. чл.101, изр. последно ЗЗД. Без значение е причината поради която трето лице е приело да встъпи като съдлъжник по чужд дълг. Налице е и съгласие за това от страна на кредитора, макар такова по закон да не се изисква. В този смисъл то е годно основание за плащане. След подписването на споразумението за ищеца и ответника е възникнало задължението за плащане на посочените суми и в уговорените срокове, в условията на солидарност, като съдлъжници.
Разпечатката съдържа 37 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b1aebeb-35ce-4c12-b835-02b6017e1712