Определение № 311 от 29.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Д. Г. Цончев като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500063 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. Р. И. чрез адв. Д. М. против Определение № 565/22.10.2025 г., поправено с Определение № 592/27.10.2025 г., постановени по гр. д. № 671/2024 г. по описа на РССливница, с което е оставена без уважение Молба вх. № 5018/05.09.2025 г. на РС-Сливница, подадена от Д. Р. И., за изменение на Решение № 179 от 04.08.2025 г. по гр. д. № 671/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева и при липса на възражение от ответната страна съдът не е разполагал с право да намали размера на присъденото възнаграждение.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна.

С обжалваното Определение № 565/22.10.2025 г., поправено с Определение № 592/27.10.2025 г., постановени по гр. д. № 671/2024 г. по описа на РС-Сливница, е оставена без уважение Молба вх. № 5018/05.09.2025 г. на РС-Сливница, подадена от Д. Р. И., за изменение на Решение № 179 от 04.08.2025 г. по гр. д. № 671/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

С решението първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца Д. Р. И. за установяване на нищожност на Договор за предоставяне на 1 финансови услуги (заеми) от разстояние № 374055 от 25.04.2016 г., но е отказал присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС, заплатено на адв. Д. М.. В решението, както и в обжалваното определение, са изложени пространни мотиви за нищожност на договора за правна помощ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД противоречие с добрите нрави. Налице е свръхпрекомерност на престацията спрямо материалния интерес, поради което е направен извод за злоупотреба с право в противоречие с изискването на чл. 3 ГПК. Посочено е още, че на съда е известно, че между същите страни в РС – Сливница са образувани приблизително 30 дела с идентичен предмет, като по повечето договорите за кредит са сключени и падежирали преди повече от 5-7 години и погасителната давност за тях е изтекла.

Настоящият състав споделя тези изводи. Те са основани на трайното разбиране в практиката на Софийския окръжен съд, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано (вж. Определение № 300/19.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 23/2023 г. на СОС, Определение № 1260/01.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 742/2025 г. на СОС, Определение № 1599/14.11.2025 по в.ч.гр.д. № 958/2025 г. на СОС, Определение № 140/17.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1194/2025 г. на СОС и др.).

В случая с договора за правна защита и съдействие ищецът Д. И. е упълномощил адв. М. да го представлява по дело с цена на иска 450 лева, като е заплатено възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС. То надвишава неколкократно цената на иска, същевременно не може да се направи извод, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност. Доказателствата не са с голям обем, има формирана богата национална съдебна практика, основана на множество решения на СЕС по идентични дела. Същевременно на съда е служебно известно, че делото е типово за процесуалния представител на частния жалбоподател, както и че между същите страни са образувани и множество други дела с предмет прогласяване нищожност на отделни клаузи 2 или на договори, по-голямата част от които сключени през 2016-2017 г., с претендирани адвокатски възнаграждения със сходен размер. По много от тях вземанията са погасени по давност и производствата се водят единствено във връзка с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да се приеме, че уговореният в настоящото производство адвокатски хонорар в размер на 2400 лева с ДДС, част от множество други сходни дела които не могат да се игнорират, няма за цел да възмезди труда на адвоката.

Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, уговореният хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранена и от Конституцията на РБ злоупотреба с право.

Спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за да се гарантира принципа на правната сигурност и в неговия материален смисъл. Настоящият състав споделя и практиката на ВКС на РБ /опр. № 174/26.04.21 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/21 г. и др./, според която претенцията за присъждане на разноски в размер, надвишаващ многократно цената на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като претенция за присъждане на разноски в горния размер с оглед ниската цена на иска говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

Не се споделят оплакванията, развити в частната жалба, тъй като в случая не се касае до намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, а до неприсъждането му поради констатирана злоупотреба с право. Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение щом е констатирана такава.

При проверката на първоинстанционния акт, съгласно правомощията на въззивната инстанция (вж. ТР № 6/2017 г. на ОСГТК), не се констатираха 3 основания на неговата неправилност, ето защо следва да бъде потвърден.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 565/22.10.2025 г., поправено с Определение № 592/27.10.2025 г., постановени по гр. д. № 671/2024 г. по описа на РС-Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4