Определение № 1430 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1430 гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двА.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20248003902759 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Сдружение

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ обжалва

Определение

№

2401/25.09.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за присъждане на допълнителни разноски за адвокатска защита в първоинстанционното и въззивното производство.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен.

Заявява, че въззивният съд е намалил сторените от него разноски за адвокат, без да е направено своевременно възражение за прекомерност, както и без да съобрази броя на предявените искове, на проведените открити заседания, на наведените от страните множество възражения и обема на събраните доказателства. Допълва, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение без ДДС не надхвърля 10 % от цената на всеки от исковете. При тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за адвокат в направения от него размер, намален само съобразно частичното уважаване на исковете.

Ответниците по частната жалба С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В. И. и А.

В. С. не взимат становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирА. стрА. срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт. Предметът на жалбата не е поставен в зависимост от допуснатото касационно обжалване на решението, поради което съдът дължи произнасяне преди приключването му.

От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. В. И., Л. В. М., Д. В. И., Н. В.

И. и А. В. С. срещу жалбоподателя субективно съединени искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за присъждане на сумата от по 40 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, 1 претърпени от смъртта на дядо им Давко Симеонов Костадинов, ведно със законна лихва. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е осъдил ищците да заплатят на ответника изцяло стойността на сторените от него разноски за адвокат в общ размер от 10 740 лв.

Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е уважил исковете за сумата от по 5 000 лв. на всеки ищец. Относно разноските за адвокат, дължими на ответника за двете инстанции, съдът е приел, че следва да бъдат намалени поради прекомерност, като е счел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е по 5 000 лв. за всяка инстанция. Така съобразно изхода от делото съдът е присъдил общо сумата от 8 750 лв. – разноски за адвокатска защита в първоинстанционното и въззивното производство.

По реда на чл. 248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението чрез увеличаване на присъдените разноски за адвокат до реално заплатените суми, намалени единствено с оглед частичното уважаване на исковете. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е отхвърлил искането, като е мотивирал извода си с наличието на общи факти по субективно съединените искове, с процесуалната позиция на ответника спрямо разпределената тежест за доказване и с размера на исковете.

Определението е частично неправилно.

Изводът за прекомерност на заплатените от ответника разноски за адвокат в размер от 10 740 лв. за защита в първата инстанция и 23 100 лв. за втората, е законосъобразен и е формиран въз основа на релевантни критерии – наличие на идентичност в почти всички правопораждащи факти за всеки от субективно съединените искове, както и относително нисък размер на цената на исковете поотделно. Към това трябва да се добави и липсата на правна сложност на делото (относимият към спора материален закон е част от националната правна система, ясен е и по приложението му има константна съдебна практика, включително и тълкувателна), както и обстоятелството, че процесът на доказване не се е отклонил от обичайния за този вид дела.

Въпреки това обаче съдът не е имал правомощие да намали разноските за адвокат в първоинстанционното производство, тъй като в него ищците не са упражнили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (такова не е заявено до устните състезания пред първата инстанция) и разноските са били присъдени от първоинстанционния съд в пълния им размер. Във втората инстанция своевременно е възразено за прекомерност (с молба от 24.04.2024 г.) и поради това намаляването на разноските за адвокат за тази инстанция до сумата от 5 000 лв. е правилно.

Следователно общият размер на разноските за адвокат, който следва да служи като база за определяне на дължимите от ищците разноски, е 15 740 лв.

(10 740 лв. + 5 000 лв.), а съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят разноски за двете инстанции в размер от 13 772,50 лв.

Въззивният съд е присъдил сумата от 8 750 лв., поради което следва да бъдат присъдени допълнително 5 022,50 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 2401/25.09.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София, в частта, с която молбата на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ по чл. 248 ГПК е отхвърлена за сумата от 5 022,50 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 817/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на АС-София в частта относно присъдените в полза на ответника разноски за адвокат, като ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, Л.

В. М., ЕГН **********, Д. В. И., ЕГН **********, Н. В. И., ЕГН **********, и А. В. С., ЕГН **********, да заплатят на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК

130764706, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по равно и допълнително към вече присъдените с въззивното решение разноски за адвокат сумата от 5 022,50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в остА.лата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3