Решение № 453 от 07.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503441 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4386/11.07.2020 г., постановено по гр. дело № 10263/2018 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психическо напрежение, претърпян стрес и влошено емоционално състояние, причинени от накърняване честа и достойнството на И. Г. П. от публично разпространени опозоряващи оценъчни съждения и неверни твърдения чрез изданията на в. „Телеграф” от 16.09.2017 г. с приложението „Факт Телеграф” и в.

„Телеграф”, издание от 19.12.2017 г. с приложението „Яслата на ***”, ведно със законната лихва от 16.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта, с която „Телеграф Медия” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът счита, че СГС е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по нередовна искова молба (макар и да се касаело за две отделни противоправни деяния, първоинстанционният съд е присъдил едно общо обезщетение). Навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Поддържа, че съдът не е изяснил фактическата страна на спора, а ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти, а именно че изложените в процесните издания на в. „Телеграф” оценъчни съждения са позорящи ищеца, респ. че те съдържат клеветнически твърдения, както и за недоказаност обема на причинените 1 неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени по справедливост съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е подал отговор на въззивната жалва, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за сумата над 40000 лв. до пълния му предявен размер от 50000 лв. не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като, разгледана по същество е частично основателна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Съдът, като съобрази правните съждения на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, ГО, 23 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалването решение, първоинстанционният съд е приел, че от представения брой на вестник „Телеграф” от 16.09.2016 г., с цветна обложка - „Факт Телеграф”, със заглавие: „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи” и подзаглавие „Ограбиха България с милиарди, искат пак” се установява, че на публикувания колаж ищецът е изобразен заедно с 11 публични личности, като на втората страница е отпечатан образът му, но карикатурно осмиващо носът му е удължен като човка, а отдолу е изписано „Лабораторията на Командира и неговите чудовища”. Между страница 16-та и 17-та е приложено изданието „Факт Телеграф” в 32 страници, номерирани с римски числа. На страница II и III – отново колаж, наподобяващ почти средновековна лаборатория и образът на ищеца, поставен в колба с течност. Името му се споменава няколко пъти, наред с изрази като: „едното от двете най-успешни чудовища на лаборанта Ф. – енергийният олигарх И.П.”, „разградския меринджей” и „жадните за дооглозгване на кокалите на държавата хора като П....”. На 19.12.2017 г. на първата страница на в. „Телеграф” е известено: „Днес вземи безплатно само с вестник „Телеграф”, подарък книгата „Яслата на ***”. Прието е, че както във вестника, така и в книгата, са използвани обидни думи, целящи оклеветяване, злепоставяне и сериозно увреждане на името, честта и достойнството на ищеца. В колажа на заглавната страница образът му е използван, за да бъде показан в агнешка кожа, с копита и уши, пред ясла с долари и левове, като част от стадо с овчар, което довежда до силно внушение на гавра с личността. На 7-ма страница било написано, че: „П. се надява пак да е на държавната хранилка и сънува как пада бордът, за да се събуди без милионите кредити, станали за една нощ жълти стотинки”. СГС е приел за установено, че ищецът няма необслужени и поставени под наблюдение кредити, а от публичния отчет на компанията и в доклада на одиторите няма данни за „лош кредит”. В глава „Покровител на П.” от приложената книга към вестника и на стр. 36 авторът използва епитети като: „безскрупулен, алчен и високомерен”. Ищецът е описан и като „Задължително нехаещ за последиците; беше тефлониран от политическия чадър”. Прието е, че на стр. 109, Раздел „Вятърните перки – 2 новата любов на П. и Н.” с подзаглавие „*** нахлуха в енергетиката” са изложени неверни и позорящи обстоятелства личността: „агнешка главичка”, „червенобузото момче”, „сръчните разградски крале на приватизацията владеят такива хватки”, „не си поплюват, злодействат”, „всеки досег на И.П. с приватизация на българско предприятие завършва с призовка от прокуратурата заради колосални нарушения”. В същия вестник - на 2-ра страница, е публикувана отделна статия под заглавие: „Чрез завода си „Каолин” П. разболял хиляди души от рак”, в която е обявено, че „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от жителите на градчето Меричлери”, че „още с придобиването на „Каолин” олигархът и част от групата „Агнешки главички” идва в Меричлери и заграбват наред земите на жителите, някои ги дават доброволно, а други – след редица заплахи”, „Ако наглостта имаше криле, П. щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за вандализъм. След П. остава напълно унищожена природа, отровено с арсен население, болни от левкемия поколения българи”.

СГС е приел за установено, че след извършения анализ на питейната вода от работна група на Геологическия институт при БАН не е доказано въздействие в качеството на водата в района, като наднормените стойности на арсен и флуор в питейната вода се дължат на естествени причини. Тъй като в процеса на доказване ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение за това, не е установил осъществяването в обективната действителност на изложените в статията опозоряващи ищеца факти, а именно че е отговорен за заболеваемостта и смъртността на жителите на гр. Меричлери, както и че е „ограбил България с милиарди”, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че служители на ответното дружество, които не са съблюдавали правилата, уреждащи добрите журналистически практики, са публикували в процесния вестник материали, съдържащи непроверени неистински данни, които по своето правно естество представляват опозоряващи твърдения, накърнили доброто име на ищеца, като са му приписали и извършването на закононарушения („всеки досег на И.П. с приватизация завършва по обичайния начин – с призовка от прокуратурата заради колосални нарушения”), престъпни деяния („Чрез завода си „Каолин” П. разболял хиляди души от рак”, „..напълно унищожена природа, отровено с арсен население”, „Олигарх убива цял град”), поради което ответното дружество – носещо обезпечително-гаранционна отговорност за извършените от неговите служители противоправни действия, следва да заплати заместващо обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата общо от 40000 лв.

С Определение, постановено от САС в проведеното на 13.04.2021 г. о. с. з., е допуснато уточнение в търговското наименование на ответното търговско дружество „Телеграф Медия” ЕООД-в ликвидация.

Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди (психическо напрежение, претърпян стрес, влошено емоционално състояние) от публикуването във в. „Телеграф” на печатен материал (статия, журналистическо разследване, колаж, карикатура), който съдържа позорящи обстоятелства, с което е накърнено доброто му име в обществото и му е приписано извършването на престъпление, а именно че унищожава околната среда и заразява жителите на гр. Меричлери с арсен, което е довело до тежки злокачествени заболявания („рак”). За да обоснове предявения деликтен иск, ищецът поддържа в исковата молба фактически твърдения, че не отговаря на обективната действителност изложената в процесните статии информация, че той има лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити, че е „агнешка главичка”, „алчен, безскрупулен и високомерен” и ограбва България с милиарди. Счита се, че процесните публикации увреждат честта и унижават достойнството му чрез подбрани позорни и обидни изказвания с осмиващи и подигравателни колажи.

3

Следователно, както е изяснено в извършения от САС доклад на въззивната жалба по реда на чл. 267 ГПК, неоснователно се явява поддържаното от ответника правно съждение, че исковата молба е била нередовна. Напротив, както в исковата молба, така и в уточнителната молба от 20.08.2018 г. ищецът е изяснил, че твърдените противоправни действия на служители при ответното търговско дружество разкриват едно общо противонормено деяние, като от обективна страна второто се явява продължение на първото, поради което чрез наведените фактически твърдения (описани по-горе) ищецът ясно както за съда, така и за ответника е очертал спорното материално право и юридическите факти, на които то се основава. Следователно, неоснователен се явява поддържаният пред въззивната инстанция правен довод за нередовност на исковата молба, което обстоятелство било обусловило недопустимостта на обжалваното решение. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния”. Само за пълнота на изложението е потребно да се изясни, че само по себе си нередовността на исковата молба не би предпоставила недопустимост на първоинстанционно решение, тъй като в правомощията на въззивния съд е да я отстрани, ако я констатира. Но както е пояснено от САС в Определението по чл. 267, ал. 1 ГПК от 23.10.2019 г., дори и да са предявени два иска при първоначално кумулативно обективно съединяване, с уточнителна молба от 20.08.2018г., препис от която е връчен на ответника надлежно на 19.09.2018 г., ищецът е изяснил какви твърдени вредоносни последици са настъпили за неговата психика и личен мир от двете действия, осъществени на 16.09.2016 г. и на 19.12.2016 г., както и какво е претендираното заместващо обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди от всяко едно от тях (18000 лв. – от действието на 16.09.2016 г., респ. 32000 лв. – от действието на 19.12.2016 г.). В този смисъл, ответникът е бил наясно с исковите претенции и е могъл своевременно да организира своята процесуална защита срещу тях.