Решение № 52 от 04.02.2020, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 04.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ при участието на секретаря

Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Г.Й. и Т.Г.М. против решение № 71 от 25.04.2019 г., постановено по гр. дело № 485/2017 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, пети състав, в частта, с която частично се уважават претенциите по сметки и всяка от тях е осъдена да заплати на Г.Г.Д. по разликата над сумата от 1475,50 лева до 1652,50 лева, представляваща ¼ ид.ч. от извършени подобрения в делбения недвижим имот, находящ се в УПИ ..-…, в кв. .., образуван от парцел …..-…, в квартал .. по стария план на с. Г., с площ 1347 кв.м., ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С въззивната жалба въззивниците оспорват първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Посочват, че съгласно направеното в съдебно заседание на 06.02.2019 г. уточнение на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, общата стойност на извършените от ищцата подобрения в процесния имот е в размер на 5902 лева, а не както е приел първоинстанционният съд – в размер на 6610 лева. Считат, че всяка една от тях дължи на ищцата ¼ от тази сума, а именно 1475,50 лева. По изложените съображения молят решението да бъде отменено в тази част. Претендират разноски по делото.

Въззиваемата страна Г.Г.Д. е получила препис от въззивната жалба на 24.09.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Посочва, че решението на съда съответства на заключението на вещото лице, което не е оспорено от въззивниците.

В съдебното заседание пред въззиния съд въззивниците Е.Й. и Т.М., редовно призовани, не се явяват.

Представлява се от процесуалния им представител адв. М., която поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи. Претендира разноски. В съдебното заседание въззиваемата страна Г.Д., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Н., който оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор и изложените в него съображения.

СОФИЙСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство, в неговата първа фаза, е образувано по искова молба на Е.Г.Й. и Т.Г.М. против Г.Г.Д. и Г. Г. Д. С исковата молба е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане до делба на съсобствения им недвижим, находящ се в с. Г., Област

С., с площ от 1347 кв.м., съставляващ УПИ ..-…, в кв. ., по кадастралния и регулационен план на с. Г., заедно с построената в него триетажна къща с площ от 195 кв.м. и гараж с площ от 43 кв.м., при съседи: от две страни улица, УПИ .-… и УПИ .-….

С решение № 57 от 27.04.2017 г. по гр. д. № 485/2017 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин е допусната делбата на посочените недвижими имоти при следните квоти: ¼ ид.ч за Т.Г.М., ¼ ид. ч. за Е.Г.Й. и 2/4 ид. ч. за Г.Г.Д.. Решението е влязло в сила и съдът е продължил производството в неговата втора фаза за извършване на делбата. С молба от 10.10.2018 г. съделителката Г.Г.Д. е предявила иск по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на съответните части от сумата от 7260 лева, представляваща сборът от подобрения и необходими разноски, извършени от нея в делбения имот, а именно: смяна на вертикален водопровод; смяна на бойлер; смяна на дограма на гараж; смяна на вътрешна врата на приземно помещение; изграждане на вътрешна топлоизолация; полагане на гипсокартон; шпакловка на стени и таван; изграждане на подова замазка и боя; изграждане на външна топлоизолация. Този иск по сметките е предявен от ищцата в преклузивния срок, предписан в чл. 346 от ГПК – в първото по делото заседание след допускането на делбата на процесните имоти. Претендираните от ищцата подобрения са индивидуализирани в достатъчна степен – по вид, размер и време на тяхното извършване. С определение от 10.10.2018 г. първоинстанционният съд е приел по реда на чл.

346, ал. 1 от ГПК за съвместно разглеждане искането за сметки.

С обжалваното решение № 71 от

25.04.2019 г. съдът е извършил допуснатата делба чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан и е осъдил всяка от съделителите Т.Г.М. и Е.Г.Й. да заплати на съделителката Г.Г.Д. по сумата от 1652,50 лева, представляващи по ¼ ид.ч. от извършени подобрения в допуснатите до делба имоти. В частта, с която е извършена делбата на имотите, решението на съда е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

Решението е влязло в сила и в частта, с която Т.Г.М. и Е.Г.Й. са осъдени да заплатят на Г.Г.Д. сумата от по 1475,50 лева. Решението се обжалва единствено в частта по иска за сметки с правно основание чл. 61, ал.

2 от ЗЗД за разликата над сумата от 1475,50 лева до сумата от 1652,50 лева, като по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон. Основният довод на въззивниците е, че съгласно направеното в съдебно заседание на 06.02.2019 г. уточнение на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, общата стойност на извършените от ищцата подобрения в процесния имот е в размер на 5902 лева, а не както е приел първоинстанционният съд – в размер на 6610 лева. Следователно всяка от тях дължи по ¼ от тази сума, тоест сумата от 1475,50 лева.

В случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Когато той извърши подобрения в имота, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие /чл. 60 – 62 от ЗЗД/, ако липсва съгласието на останалите съсобственици /в този смисъл е Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС/.

Съгласно чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД ако някой предприеме работа в чужд, но и в собствен интерес и работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

Следователно в настоящия случай ответниците отговарят до размера на това, с което са се обогатили.

От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Б. Й., се установява, че съделителката Г.Д. е живяла в делбения имот, както и че е вложила средства за извършване на ремонтни дейности в имота.

Посочва, че водопроводът е бил подменен, тъй като е бил замръзнал, както и че е била сменена дограмата и е била поставена изолация на един от етажите на къщата. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел лично, а показанията му са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви.

Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото. Ето защо настоящият съдебен състав дава вяра на негови показания. Изложените от него обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице по допълнителната техническа експертиза.

От заключението на вещото лице се установява, че в процесната къща са извършени посочените от съделителката Г.Д. ремонтни дейности - смяна на вертикален водопровод; смяна на бойлер; смяна на дограма на гараж; смяна на вътрешна врата на приземно помещение; изграждане на вътрешна топлоизолация; полагане на гипсокартон; шпакловка на стени и таван; изграждане на подова замазка и боя; изграждане на външна топлоизолация. Вещото лице е изчислило, че общата стойност на вложените средства е в размер на 6610,08 лева. В съдебно заседание след направено от вещото лице уточнение се установява, че сумата на разходите е в размер на 5902 лева. За да е налице подобрение на един имот, то следва да се установи, че вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.

Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му /вж. така Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС – т.6/. Според вещото лице стойността на делбения имот се е увеличила със сумата от 5902 лева. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че вложените средства и материали представляват подобрение на имота. Както беше посочено ответниците отговарят до размера на това, с което са се обогатили, тоест всеки с по ¼ от сумата на подобренията или със сумата от 1475,50 лева. За тази сума следва да бъде уважен предявения иск за сметки и отхвърлен до пълния предявен размер.

Доколкото изводите на двете съдебни инстанции несъвпадат напълно, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в съответната част и вместо него да бъде постановено друго.

По разноските:

Съгласно чл. 355, ал. 1 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.

По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В случая предмет на обсъждане са само разноските на страните по искането за сметки.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на въззивниците се дължат разноски за въззивното производство в пълен размер. Те са били представлявани от адвокат и са заплатили 500 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка. Ето защо тази сума следва да им бъде заплатена от въззиваемата страна.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски в първоинстанционното производство с оглед уважената част от иска. Тя е била представлявана от адвокат за производството по сметки и е заплатила 750 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие. С оглед уважената част от претенцията по сметки ищцата има право на сумата от 304,85 лева за адвокатско възнаграждение или всяка от ответниците следва да ѝ заплати сумата от 152,42 лева. Тя е заплатила и 200 лева за депозит за вещо лице по допуснатата от съда допълнителна съдебно техническа експертиза. С оглед уважената част от претенцията за сметки ищцата има право и на сумата от 81,29 лева за депозит за вещо лице или всяка от ответниците следва да ѝ заплати сумата от 40,65 лева.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част от искането за сметки.